Ламбо и Чочо в Телевизионния театър
Стефан Данаилов и Чочо Попйорданов са същински герои на великия Яворов в „ Когато гръм удари “. Гледаме спектакъла на Телевизионния спектакъл на 9 март по БНТ1. В другите функции са Пламена Гетова, Любомир Чаталов, Евелина Борисова, Даниел Цочев. През 1995 година постановката на Дочо Боджаков получава премията на Съюза на филмовите дейци за най-хубава постановка на интернационалния фестивал „ Златна ракла “ в Пловдив. Оператор е Иван Варимезов.
Преди тази втора акомодация от 1995-а, едноименната пиеса на Яворов е снимана през 1964-а от Вили Цанков с Иван Кондов, Жана Стоянович, Георги Черкелов, Невена Мандаджиева и Любомир Киселички. Историята е за фамилията на Сава и Бистра Попович, които чакат завръщането на сина си Данаил. В имението им гостува остарял другар - поручик Витанов. Дълго защитавана загадка раздрусва щастливия живот на Попович. Оказва се, че Витанов е същинският татко на Данаил. Ударът е нетърпим, нещастието е неизбежна. Разкритието довежда до тежка фамилна драма. Данаил не може да одобри истината. Отвратен от майка си, той отпътува. Бистра напуща брачна половинка си. Останал самичък в огромната къща, изстрадал и грохнал Сава Попович подвига револвера към слепоочието си.
„ Когато гръм удари “ пресъздава съдбовната обич сред Яворов и Лора и последвалата покруса. Любовта им е мъчителна, белязана от тъмни пристрастености и мъчителни подозрения. Творбата на Яворов е от най-ярките в българския и европейски спектакъл при започване на XX век. На 17 септември 1912 година по време на генералната подготовка на пиесата в Народния спектакъл е оповестена готовност за Балканската война. Премиерата е отсрочена и представлението се изиграва за първи път година по-късно – на 12 октомври 1913 година. Режисьор е Павел Ивановски, а функциите се извършват от Сава Огнянов, Елена Снежина, Кръстьо Сарафов, Вера Игнатиева и Васил Кирков. Играят постановката 20 пъти, като за финален път - на 19 октомври 1914 година: след трагичната гибел и погребението на Яворов.
Преди тази втора акомодация от 1995-а, едноименната пиеса на Яворов е снимана през 1964-а от Вили Цанков с Иван Кондов, Жана Стоянович, Георги Черкелов, Невена Мандаджиева и Любомир Киселички. Историята е за фамилията на Сава и Бистра Попович, които чакат завръщането на сина си Данаил. В имението им гостува остарял другар - поручик Витанов. Дълго защитавана загадка раздрусва щастливия живот на Попович. Оказва се, че Витанов е същинският татко на Данаил. Ударът е нетърпим, нещастието е неизбежна. Разкритието довежда до тежка фамилна драма. Данаил не може да одобри истината. Отвратен от майка си, той отпътува. Бистра напуща брачна половинка си. Останал самичък в огромната къща, изстрадал и грохнал Сава Попович подвига револвера към слепоочието си.
„ Когато гръм удари “ пресъздава съдбовната обич сред Яворов и Лора и последвалата покруса. Любовта им е мъчителна, белязана от тъмни пристрастености и мъчителни подозрения. Творбата на Яворов е от най-ярките в българския и европейски спектакъл при започване на XX век. На 17 септември 1912 година по време на генералната подготовка на пиесата в Народния спектакъл е оповестена готовност за Балканската война. Премиерата е отсрочена и представлението се изиграва за първи път година по-късно – на 12 октомври 1913 година. Режисьор е Павел Ивановски, а функциите се извършват от Сава Огнянов, Елена Снежина, Кръстьо Сарафов, Вера Игнатиева и Васил Кирков. Играят постановката 20 пъти, като за финален път - на 19 октомври 1914 година: след трагичната гибел и погребението на Яворов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ