Св. апостоли Петър и Павел приели мъченическа смърт в един ден
Ставрофорен иконом Кирил Дидов е ръководител на храма " Свети апостоли Петър и Павел " в София
Ако вярата не е стъпила на камъка на Петровата изповед, житейската стихия може да я унищожи Надявам се да възстановя опустошения през 90-те години на XX век параклис, споделя отец Кирил Дидов
- Защо честваме паметта на светите апостоли Петър и Павел на една дата?
- Според църковното поверие светите апостоли Петър и Павел са приели мъченическа гибел в един и същи ден - 29 юни. Тази дата е посочена в античните календари, които са достигнали до нас - Римски (IV век) и Картагенски (V век), Мартирологът на блажени Йероним (IV век), сакраментариите на папа Григорий Двоеслов (VI век) и други
Църковният историк от 14 век Никифор Калист в своята " Църковна история " написа, че св. деятел Павел е потърпевш в една и съща година и в един и същи ден със свети деятел Петър поради това, че дружно са осуетили по този начин нареченото " въодушевление на небето " на влъхвата Симон. Тъй като този вълшебник с бесовска мощ правел голям брой чудеса пред народа и бил любим на император Нерон, откакто Петър и Павел го победили, били наказани на гибел на 29 юни 67 година. Според други историци деятел Павел е бил посечен с меч в деня, в който и деятел Петър е бил разпънат на кръст, само че една година по-късно. Свети Симеон Метафраст (Х век) споделя, че
проповедите на двамата апостоли обърнали във вярата двете обичани наложници на Нерон
и защото почнали да живеят духовен и чист живот, това провокирало яростта на нечестивия и блудствен император Нерон, който ги осъдил на гибел. Общото удостояване на двамата апостоли е открито в Рим в 258 година на 29 юни от папа Сикст Втори, който придвижва светите им мощи в катакомбите на св. Севастиян. Но в другите поместни Църкви датата 29 юни е призната по-късно.
- Петровден е съпроводен и с пост преди самия празник. Една година е съвсем месец, а друга - единствено няколко дни. На какво се дължи това?
- Петровият пост не е открит от Вселенски събор. От текстове на " Апостолските постановления " и на св. Атанасий Велики виждаме, че в IV век този пост е бил единствено една седмица и празникът на светите апостоли е бил обвързван с преносимия празник Петдесятница, защото апостолската проповед е почнала тогава. В творбата от VII век " За светата Четиридесятница " на преподобни Анастасий Синаит, свещеник на Синайския манастир, се вижда, че постът е започвал една седмица след Петдесятница и е свършвал на 14 август - в навечерието на Успение Богородично. Но заради разнообразни аргументи този изключително дълъг пост е разграничен на Петров - до 29 юни и Богородичен - от 1-14 август. Т.е. в VII век е отстранен постът през месец юли. В днешно време Петровият пост се оказва " ябълка на раздора " сред така наречен нов и остарял жанр на календара. В България държавният календар е заменен през 1916 година Тогава страната " прескача 13 дни " в календара. А Българската Православна Църква се преценява с смяната през 1968 година и на пръв взор връща календара в естественото състояние от преди 1916 година Вследствие на това Петровият пост се понижава с 13 дни. И тъй като Петровден е имобилен празник, а Великден е преносим, според от това дали се пада рано или късно Великден, Петровият пост е по-продължителен или по-малък.
- Всяка година тържествено отбелязвате празника на светите апостоли и в храма, на който сте ръководител. Разкажете ни повече за неговата история.
- Строителството на храм " Свети апостоли Петър и Павел " в град София стартира през 1929 година Основният камък е положен от софийския митрополит Стефан, в наличието на софийския кмет Владимир Вазов, министър-председателя Андрей Ляпчев и министъра на външните работи и изповеданията Атанас Буров. Осветен е на 01.04.1934 година Храмът съставлява кръстокуполна трикорабна базилика с три престола. Северният трон е отдаден на Свети равноапостолни Константин и Елена, а южният на Св. патриарх Евтимий. Изграждането на главния храм е предшествано от постройката на дребен параклис под същото име. В него се правили богослужения и след построяването и освещаването на храма през 1934 година Тогава
параклисът приема името " Св. Четиридесет мъченици Севастийски "
и богослуженията в него не престават до началото на 90-те години на предишния век, когато е изцяло опустошен. А храмът " Св. ап. Петър и Павел " тъкмо тогава попада в ръцете на така наречен Алтернативен синод. Аз съм ръководител на Цъковното настоятелство на храма от 2004 година Опитвам се благодарение на моите събратя, настоятелите, енориашите, общината и благочестиви донори да подкрепям храма. Надявам се да съумея да възстановя опустошения параклис с прилежащата към него църковна постройка. Това, което ме радва и обнадеждава е, че в неделните дни и на празници се черкуват и вярващи, които вземат участие молитвено в богослуженията, съблюдават постите, изповядват се, причастяват се, т.е. живеят вярата.
- Живеем в много смутни времена. Нуждае ли се през днешния ден българинът повече от вярата?
- Българинът, както и всеки човек, се нуждае от религия, само че е доста значимо тази религия да не е повърхностна. Когато човек има някаква своя персонална религия, която не е стъпила на камъка на Петровата вероизповед, минава някаква житейска стихия и унищожава и вярата, и вярата. След като св. ап. Петър от името на всички апостоли изповядва, че Христос е Син на Живия Бог, Господ му споделя, че е благословен поради осъзнаването на тази истина и му споделя, че ще му даде ключовете на Царството Небесно. Т.е. Петър, дружно с другите апостоли и техните приемници - епископи и свещеници, които вярно пазят, изповядват и живеят своята религия, получават властта посредством тайнството Изповед да простят греховете на чистосърдечно каещите се и да им отключват дверите на Божието царство. Тази същинска религия и покаянието е върнало Петър след неговото отказване в апостолското достолепие. Тази същинска религия и съкрушението е обърнало Павел от гонител в деятел. Достатъчно е да прочетем книгата " Деяния Апостолски ", с цел да разберем какво значи живот, предан на Бога. Петър и Павел поради благовестието на Божието слово, понасят такива компликации, спрямо които нашите житейски несполуки наподобяват като леснорешими задания. Не инцидентно се назовават първовърховни, първопрестолни апостоли. Техният живот и тяхната религия са образец за всеки от нас.
- Вие преведохте и адаптирахте с ноти молебния канон на Пресвета Богородица, който се пее в храмовете. Добре ли е да пеем в богослужението на понятен български език?
- Св. ап. Павел в своето Първо обръщение до Коринтяни споделя: " А в този момент, в случай че дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква изгода ще ви принеса... Тъй и вие, в случай че не изговаряте с езика си разбрани думи, по какъв начин ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. Защото, в случай че се апелирам на чужд език, духът ми се моли, мозъкът ми обаче остава ялов. И така, какво? Ще се апелирам с дух, ще се апелирам и с ум; ще пея с дух, ще пея и с разум. " (1Кор. 14:6,9,14,15).
Да, бих желал всички богослужебни текстове да бъдат на понятен български църковен език. Бих желал когато произнасям молитвени слова да няма нито една дума, която да не разбирам аз или присъстващите. За жал въпросът е сложен за решение. Преводната работа на богослужебни текстове изисква сложен метод. Необходими са филолози, разбиращи старогръцки, църковнославянски и български, богослови - литургисти и църковни артисти. И най-важното е този екип от експерти да е събран и подкрепян за това дело от Св. Синод. В момента употребяваме богослужебни книги на български, само че те са компромисни. Или езикът е стар, или не е изискан, или не е синодално издателство, или... Същото важи и за приспособения на български Молебен канон на св. Богородица. Когато се захванах с него, задачата ми беше доста лесна за осъществяване.
Трябваше да нотирам българския текст от молитвеника
с цел да мога да го запиша в музикално студио и да се популяризира на касети за слушане. Всичко стана съвсем готово и тогава се оказа, че има дребни неточности за поправяне. Проблемът беше в разликата сред гръцкия и българския канон. Гръцкият е строен, може да се пее плътно. Българският (както и църковнославянският) са преводни, по тази причина са тромави. Всяка строфа е независима, прилича миналата, само че не е с идентична мелодия. Минаха години, преди да посмея да се опитам да наглася българския език в метрика и още две години да осъзная, че най-хубавата метрика е в гръцкия оригинал от VIII век. Много време съм отделил, с цел да придобие това произведение порядъчен тип. Няколко индивида ми помогнаха за текста и за мелодията и все пак, като всяко човешко дело, има своите дефекти. Виждам, че има артисти, които не схващат какъв брой по-лесно е пеенето в метрика. Но и това е обикновено. При състояние, че с изключение на Надгробния рев, до момента не е имало други метрични църковни песни, по какъв начин да очакваш да бъде призната непознатата метрика. Благодаря на Бога и на св. Богородица, че ми разрешиха да направя нещо, което съзнавам, че надминава моите благоприятни условия и в случай че е потребно за някого, то е единствено с помощта на възпълващата немощите Божия берекет.
Ако вярата не е стъпила на камъка на Петровата изповед, житейската стихия може да я унищожи Надявам се да възстановя опустошения през 90-те години на XX век параклис, споделя отец Кирил Дидов
- Защо честваме паметта на светите апостоли Петър и Павел на една дата?
- Според църковното поверие светите апостоли Петър и Павел са приели мъченическа гибел в един и същи ден - 29 юни. Тази дата е посочена в античните календари, които са достигнали до нас - Римски (IV век) и Картагенски (V век), Мартирологът на блажени Йероним (IV век), сакраментариите на папа Григорий Двоеслов (VI век) и други
Църковният историк от 14 век Никифор Калист в своята " Църковна история " написа, че св. деятел Павел е потърпевш в една и съща година и в един и същи ден със свети деятел Петър поради това, че дружно са осуетили по този начин нареченото " въодушевление на небето " на влъхвата Симон. Тъй като този вълшебник с бесовска мощ правел голям брой чудеса пред народа и бил любим на император Нерон, откакто Петър и Павел го победили, били наказани на гибел на 29 юни 67 година. Според други историци деятел Павел е бил посечен с меч в деня, в който и деятел Петър е бил разпънат на кръст, само че една година по-късно. Свети Симеон Метафраст (Х век) споделя, че
проповедите на двамата апостоли обърнали във вярата двете обичани наложници на Нерон
и защото почнали да живеят духовен и чист живот, това провокирало яростта на нечестивия и блудствен император Нерон, който ги осъдил на гибел. Общото удостояване на двамата апостоли е открито в Рим в 258 година на 29 юни от папа Сикст Втори, който придвижва светите им мощи в катакомбите на св. Севастиян. Но в другите поместни Църкви датата 29 юни е призната по-късно.
- Петровден е съпроводен и с пост преди самия празник. Една година е съвсем месец, а друга - единствено няколко дни. На какво се дължи това?
- Петровият пост не е открит от Вселенски събор. От текстове на " Апостолските постановления " и на св. Атанасий Велики виждаме, че в IV век този пост е бил единствено една седмица и празникът на светите апостоли е бил обвързван с преносимия празник Петдесятница, защото апостолската проповед е почнала тогава. В творбата от VII век " За светата Четиридесятница " на преподобни Анастасий Синаит, свещеник на Синайския манастир, се вижда, че постът е започвал една седмица след Петдесятница и е свършвал на 14 август - в навечерието на Успение Богородично. Но заради разнообразни аргументи този изключително дълъг пост е разграничен на Петров - до 29 юни и Богородичен - от 1-14 август. Т.е. в VII век е отстранен постът през месец юли. В днешно време Петровият пост се оказва " ябълка на раздора " сред така наречен нов и остарял жанр на календара. В България държавният календар е заменен през 1916 година Тогава страната " прескача 13 дни " в календара. А Българската Православна Църква се преценява с смяната през 1968 година и на пръв взор връща календара в естественото състояние от преди 1916 година Вследствие на това Петровият пост се понижава с 13 дни. И тъй като Петровден е имобилен празник, а Великден е преносим, според от това дали се пада рано или късно Великден, Петровият пост е по-продължителен или по-малък.
- Всяка година тържествено отбелязвате празника на светите апостоли и в храма, на който сте ръководител. Разкажете ни повече за неговата история.
- Строителството на храм " Свети апостоли Петър и Павел " в град София стартира през 1929 година Основният камък е положен от софийския митрополит Стефан, в наличието на софийския кмет Владимир Вазов, министър-председателя Андрей Ляпчев и министъра на външните работи и изповеданията Атанас Буров. Осветен е на 01.04.1934 година Храмът съставлява кръстокуполна трикорабна базилика с три престола. Северният трон е отдаден на Свети равноапостолни Константин и Елена, а южният на Св. патриарх Евтимий. Изграждането на главния храм е предшествано от постройката на дребен параклис под същото име. В него се правили богослужения и след построяването и освещаването на храма през 1934 година Тогава
параклисът приема името " Св. Четиридесет мъченици Севастийски "
и богослуженията в него не престават до началото на 90-те години на предишния век, когато е изцяло опустошен. А храмът " Св. ап. Петър и Павел " тъкмо тогава попада в ръцете на така наречен Алтернативен синод. Аз съм ръководител на Цъковното настоятелство на храма от 2004 година Опитвам се благодарение на моите събратя, настоятелите, енориашите, общината и благочестиви донори да подкрепям храма. Надявам се да съумея да възстановя опустошения параклис с прилежащата към него църковна постройка. Това, което ме радва и обнадеждава е, че в неделните дни и на празници се черкуват и вярващи, които вземат участие молитвено в богослуженията, съблюдават постите, изповядват се, причастяват се, т.е. живеят вярата.
- Живеем в много смутни времена. Нуждае ли се през днешния ден българинът повече от вярата?
- Българинът, както и всеки човек, се нуждае от религия, само че е доста значимо тази религия да не е повърхностна. Когато човек има някаква своя персонална религия, която не е стъпила на камъка на Петровата вероизповед, минава някаква житейска стихия и унищожава и вярата, и вярата. След като св. ап. Петър от името на всички апостоли изповядва, че Христос е Син на Живия Бог, Господ му споделя, че е благословен поради осъзнаването на тази истина и му споделя, че ще му даде ключовете на Царството Небесно. Т.е. Петър, дружно с другите апостоли и техните приемници - епископи и свещеници, които вярно пазят, изповядват и живеят своята религия, получават властта посредством тайнството Изповед да простят греховете на чистосърдечно каещите се и да им отключват дверите на Божието царство. Тази същинска религия и покаянието е върнало Петър след неговото отказване в апостолското достолепие. Тази същинска религия и съкрушението е обърнало Павел от гонител в деятел. Достатъчно е да прочетем книгата " Деяния Апостолски ", с цел да разберем какво значи живот, предан на Бога. Петър и Павел поради благовестието на Божието слово, понасят такива компликации, спрямо които нашите житейски несполуки наподобяват като леснорешими задания. Не инцидентно се назовават първовърховни, първопрестолни апостоли. Техният живот и тяхната религия са образец за всеки от нас.
- Вие преведохте и адаптирахте с ноти молебния канон на Пресвета Богородица, който се пее в храмовете. Добре ли е да пеем в богослужението на понятен български език?
- Св. ап. Павел в своето Първо обръщение до Коринтяни споделя: " А в този момент, в случай че дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква изгода ще ви принеса... Тъй и вие, в случай че не изговаряте с езика си разбрани думи, по какъв начин ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. Защото, в случай че се апелирам на чужд език, духът ми се моли, мозъкът ми обаче остава ялов. И така, какво? Ще се апелирам с дух, ще се апелирам и с ум; ще пея с дух, ще пея и с разум. " (1Кор. 14:6,9,14,15).
Да, бих желал всички богослужебни текстове да бъдат на понятен български църковен език. Бих желал когато произнасям молитвени слова да няма нито една дума, която да не разбирам аз или присъстващите. За жал въпросът е сложен за решение. Преводната работа на богослужебни текстове изисква сложен метод. Необходими са филолози, разбиращи старогръцки, църковнославянски и български, богослови - литургисти и църковни артисти. И най-важното е този екип от експерти да е събран и подкрепян за това дело от Св. Синод. В момента употребяваме богослужебни книги на български, само че те са компромисни. Или езикът е стар, или не е изискан, или не е синодално издателство, или... Същото важи и за приспособения на български Молебен канон на св. Богородица. Когато се захванах с него, задачата ми беше доста лесна за осъществяване.
Трябваше да нотирам българския текст от молитвеника
с цел да мога да го запиша в музикално студио и да се популяризира на касети за слушане. Всичко стана съвсем готово и тогава се оказа, че има дребни неточности за поправяне. Проблемът беше в разликата сред гръцкия и българския канон. Гръцкият е строен, може да се пее плътно. Българският (както и църковнославянският) са преводни, по тази причина са тромави. Всяка строфа е независима, прилича миналата, само че не е с идентична мелодия. Минаха години, преди да посмея да се опитам да наглася българския език в метрика и още две години да осъзная, че най-хубавата метрика е в гръцкия оригинал от VIII век. Много време съм отделил, с цел да придобие това произведение порядъчен тип. Няколко индивида ми помогнаха за текста и за мелодията и все пак, като всяко човешко дело, има своите дефекти. Виждам, че има артисти, които не схващат какъв брой по-лесно е пеенето в метрика. Но и това е обикновено. При състояние, че с изключение на Надгробния рев, до момента не е имало други метрични църковни песни, по какъв начин да очакваш да бъде призната непознатата метрика. Благодаря на Бога и на св. Богородица, че ми разрешиха да направя нещо, което съзнавам, че надминава моите благоприятни условия и в случай че е потребно за някого, то е единствено с помощта на възпълващата немощите Божия берекет.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ