Да си самотна майка не е краят на света
Статутът на самотна майка се възприема от доста дами като стигма. Особено когато дамата е оставена на милостта на ориста от тогавашния си обичан брачен партньор.
Трябваше да изпия тази горчива чаша докрай.
Ожених се, когато бях единствено на 20 години. Никога не се усъмних, че съм постъпила вярно. Димитър беше подготвен на всичко в името на нашето общо богатство. След 3 години забременях. Въпреки че финансово не ни беше елементарно, той се радваше. Мечтаеше за правоприемник, искаше да стане баща.
Съпругът ми ме поддържаше и ми помагаше във всичко. Дори идваше с мен на доктор. След като научи, че ще имаме момче, се разплака от благополучие. Усетих, че ни следва прелестен и благополучен живот. Продължих да изучавам.
Но всичко това загуби смисъл, когато на 29-та седмица от бременността започнах да имам контракции. Не се приготвих за прибързано раждане нито физически (дори не си стегнах багажа), нито душевен. Оставаше единствено да отидем в болничното заведение и да се надяваме на знамение. Въпреки всички компликации, самото раждане мина безпроблемно.
Но казусът е, че родих не момче, а близнаци. Дълго време не можех да дойда на себе си. Лекарите споделяха, че не постоянно всичко се вижда на ултразвука и едното бебе може да скрие другото.
Съпругът ми въобще не беше благополучен, че стана татко. Беше шокиран, като мен. Мислех, че ще свикне с мисълта, че към този момент сме родители на две деца едновременно и всичко ще се подреди. Когато брачният партньор ми пристигна да вземе децата ни от болничното заведение, той на процедура не проговори. По пътя го помолих да отиде да вземе памперси, когато се приберем. Той се съгласи.
Беше доста прелестно да се върна вкъщи. Сложих децата да спят и си подготвих вечеря. Мина повече от час, само че Димитър не се прибра. Тогава забелязах, че апартаментът е някак празен. Погледнах в килера и не открих там нещата на мъжа ми. И тогава стартира да ми просветва. Той не отговаряше на позвъняванията ми и по-късно изключи телефона изцяло. Разбрах, че просто е избягал.
През сълзи се обадих на майка ми и й описах всичко. Тя пристигна при мен със сестра ми, с цел да ми помогне с децата. Тогава се свързах със свекърва ми, с цел да я попитам къде е сина й. Но тя ми сподели, че той е още прекомерно млад, с цел да отглежда две деца едновременно и да се претрупва с работа.
Всичко това ми изглеждаше като ужасяващ сън. Любимият ми брачен партньор ме съобщи, а свекървата го поддържа. Онзи ден изгорих всички мостове и й споделих, че в никакъв случай няма да види внуците си. Беше мъчно да се примиря с концепцията, че в този момент ще би трябвало да отглеждам децата сама. Благодаря на фамилията ми, което ми оказа помощ. Трябваше да се разведа със брачна половинка си и да получа статут на самотна майка по правосъден път. Отначало той не искаше да ми даде бракоразвод, само че най-после го получих.
Няколко години по-късно съумях да завърша университет и да си намеря добра работа. Всяка година се изкачвах по кариерната стълбица и ставах все по-успешна. Отворих лична адвокатска адвокатска фирма, в която, няма да повярвате, 10 години след цялата тази история се появи някогашният ми брачен партньор.
Вижте още: Роднинските взаимоотношения са комплицирани
Той не знаеше, че ще ме срещне там и искаше да си откри работа. Излишно е да споделям, какво наслаждение изпитах, когато го изгоних.
Хората демонстрират същинското си лице в най-критичните обстановки. И, за жалост, даже най-близкият човек може да ви съобщи. Въпреки това, през което Катя трябваше да премине, тя не загуби религия в най-хубавото. Статутът на самотна майка не се трансформира в стигма за нея, защото тя съумя освен да отгледа децата си, само че и да се оправи професионално.
