Римските кастели от Бонония до Доросторум вече в ЮНЕСКО
Статутът дава опция за социализиране на старините Обектите са над 20 по протежението на река Дунав
Древната граница на Римската империя по поречието на река Дунав получи статут на обект на международното завещание на ЮНЕСКО. Включването на българският сектор, в който има над 20 обекта, е бил занимателен с няколко години, само че античните остатъци към този момент са под протекцията на международната организация.Така България е част от най-големия индивидуален обект на международното културно завещание " Граници на Римската империя ", с помощта на дейната активност на НАИМ на Българска академия на науките и най-много на ръководителя на плана от българска страна доцент Людмил Вагалински.Под Дунавски лимес,
на латински limes значи граница,
се схваща границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния защитителен пръстен на империята. Той е учреден от императорите Домициан и Траян.Първоначално той се е разпростирал от горното течение на Дунав в днешна Австрия, Унгария, Словакия, Сърбиядо долното поречие на реката сред днешна България и Румъния, която е и граница на римската провинция Мизия с Дакия. През 488 година лимесът по горното течение на Дунав е зарязан. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите. " Дунавският лимес за дълго време е бил северна граница на Римската страна с обща дължина към 2700 км, започвайки от Бавария и стигайки до Дунавската делта на днешна Румъния. На Балканите неговата дължина е към 1800 км, една забележителна права е в България - 471 км ", изяснява доц.Вагалински. " Това е един статут, който дава отбрана на обектите, само че и опция за кандидатстване по всички европейски планове, ориентирани към културно-историческото завещание. Тоест, става дума освен за отбрана, само че и за средства за социализиране на обектите, с цел да могат
да се включат в естествена туристическа среда
общоевропейска, Дунавска среда. В Северозападния сектор и Видинско обектите са Бонония и Рациария, по-късно не престават с Лом и до Силистра, където е Доросторум. Всички огромни кастели, които са били през 30 км по Дунавския бряг, са включени в плана ", показва доцент Здравко Димитров, археологът, който работи по един от най-големите обекти от римската ера в този район - античните терми на Рациария.
Древната граница на Римската империя по поречието на река Дунав получи статут на обект на международното завещание на ЮНЕСКО. Включването на българският сектор, в който има над 20 обекта, е бил занимателен с няколко години, само че античните остатъци към този момент са под протекцията на международната организация.Така България е част от най-големия индивидуален обект на международното културно завещание " Граници на Римската империя ", с помощта на дейната активност на НАИМ на Българска академия на науките и най-много на ръководителя на плана от българска страна доцент Людмил Вагалински.Под Дунавски лимес,
на латински limes значи граница,
се схваща границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния защитителен пръстен на империята. Той е учреден от императорите Домициан и Траян.Първоначално той се е разпростирал от горното течение на Дунав в днешна Австрия, Унгария, Словакия, Сърбиядо долното поречие на реката сред днешна България и Румъния, която е и граница на римската провинция Мизия с Дакия. През 488 година лимесът по горното течение на Дунав е зарязан. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите. " Дунавският лимес за дълго време е бил северна граница на Римската страна с обща дължина към 2700 км, започвайки от Бавария и стигайки до Дунавската делта на днешна Румъния. На Балканите неговата дължина е към 1800 км, една забележителна права е в България - 471 км ", изяснява доц.Вагалински. " Това е един статут, който дава отбрана на обектите, само че и опция за кандидатстване по всички европейски планове, ориентирани към културно-историческото завещание. Тоест, става дума освен за отбрана, само че и за средства за социализиране на обектите, с цел да могат
да се включат в естествена туристическа среда
общоевропейска, Дунавска среда. В Северозападния сектор и Видинско обектите са Бонония и Рациария, по-късно не престават с Лом и до Силистра, където е Доросторум. Всички огромни кастели, които са били през 30 км по Дунавския бряг, са включени в плана ", показва доцент Здравко Димитров, археологът, който работи по един от най-големите обекти от римската ера в този район - античните терми на Рациария.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ