Статията е по публикация на Алон Пинкас* във в. “Хаарец,

Статията е по обява на Алон Пинкас* във в. “Хаарец ”, озаглавена “Путин се нуждае от „ златен мост “ в Украйна, само че към момента не е подготвен за това ” с допълнения от Димитър Аврамов.

Наистина ли Путин губи войната? Ще забележим ли в до края на март трагична ескалация, в опита на Русия да излезе от задънената улица? Ще последват ли дипломатически договаряния и сред кого тъкмо? Толкова ефикасни ли са глобите, че на Путин би трябвало да бъде препоръчан така наречен „ златен мост “, по който да се отдръпна, без да загуби това, което той счита за достолепие? Ако не, ще се разшири ли обсегът и интензитетът на войната? Наистина ли Владимир Путин обмисля потреблението на нуклеарни оръжия? Той разумен политик ли е? Или е вманиачен? Има ли сюжет за завършек на войната в Украйна? А има ли подобен американският президент Джо Байдън?

На всички тези въпроси има единствено един правилен отговор. С две думи: " не знам ". Отговор нямат и тези, които заливат Интернет, обществените мрежи и телевизионни студия с безкрайни спекулации. Можем да начертаем вероятни разновидности и сюжети, само че те имат доста лимитирана стойност като прогнози, на които да имаме вяра. Едно нещо обаче е извънредно ясно: цялата война, или “военна интервенция ”, както я назовава Кремъл, доста се обърка за Русия – военно, стопански и дипломатически.

Настоящата интернационална рецесия е военно-политическа действителност с двойна главоблъсканица - тази на Владимир Путин и тази на Джо Байдън. Путин има единствено неприятни проекти. Въпросът е дали Джо Байдън може да измисли политика, която да му попречи да ги реализира. Простият отговор е: “Вероятно не може ”. Това значи, че в случай че няма държавен прелом в Москва, един доста евентуален, само че сложен за реализиране вид, изключително незабавно и под външно въздействие. Или пък в случай че Китай не се намеси принудително, с цел да принуди Русия да спре войната. Тогава е доста евентуално да чакаме до края на март доста мощна ескалация на военните дейности и доста цивилни жертви, а не усилване на дипломатическите старания за намиране на решение. Тоест ескалацията на войната наподобява по-вероятна до края на март.

Има няколко мита, ирационални, неправилни визии по отношение на положението на войната на Путин в Украйна, които просто е значимо да бъдат размити. Те се популяризират от голям брой политици, анализатори и международни медии, като всеки цитира другия уверено.

Първият мит е, че Русия към този момент е изгубила войната, а украинската войска я печели, като не губи. От чисто военна позиция това не е правилно. Вярно е, че първичният проект на Русия да завладее, денацифицира и демилитаризира Украйна се провали, сходно на доста от неправилните съветски схващания и догатки преди военната инвазия. Владимир Путин реши неправилно степента и обсега на украинската опозиция, жестоко не реши боеспособността на украинската войска. Русия не съумя да превземе Киев без значимо изпитание, както очакваше да стане, и неправилно реши така наречен “военна интервенция ” като бързо военно навлизане, което би довело до фактическата капитулация на Украйна. Това бе тактическо виждане на Путин, реализацията на което би му разрешила да договаря със Съединени американски щати и НАТО за преструктурирането на Европа. И то от позицията на мощната страна и на спечелилия.

Независимо от всички груби стратегически и тактически неточности направени от Русия обаче, съветската войска, колкото и да е неприятно проведена, колкото и да е слаба и несполучлива досега - тъй като тя явно е такава - не е изгубила войната. Напротив, в случай че съветските сили в източната част на Украйна съумеят да се свържат с съветските сили на юг, Украйна ще бъде разграничена на две елементи. Това не извършва първичната концепция на Путин за завземане на Украйна, може да наподобява като стратегически неуспех, само че пък може да бъде показано като осъществяване на задачите на така наречен “военна интервенция ”, както съветското държавно управление назовава войната. За задачите на вътрешната агитация Путин може да претендира за военно достижение.

Тук разтварям скоби, с цел да ви кажа: Извън разбора на Алон Пинкас, при мое посещаване в Украйна през 2019 година, по време на президентската акция на Володимир Зеленски, от срещи с български публицисти и от позиции на съветски и украински анализатори съм наясно, че една от задачите на денацификацията на Украйна, сложена още през 2014 година, е обезпечаване на сухопътна връзка сред следените от съветските сепаратисти територии в Донбас с анексирания от Русия украински полуостров Крим. Ако погледнем картата на военните дейности, ще забележим, че Русия е доста покрай това да извърши тази тактическа цел като завладе земите по азовското краибрежия на Украйна и градовете Мариупол, Бердянск и Мелитопол. Ако съветската войска не успее да завладее Киев, е допустимо даже завладяването на цяла Източна Украйна и определяне на окупационна граница по река Днепър. По подигравка на историята обаче вероятно превръщане на хода на войната на Владимир Путин в Украйна дава опция на украинската страна да си възвърне всички изгубени територии, в това число и анексирания от Русия полуостров Крим. Това наподобява като малко евентуален сюжети. Той обаче е изцяло вероятен поради стратегическите неточности позволени от режима на Владимир Путин. Те водят до такива големи проблеми за Русия, че на техния декор вероятно връщане на Крим на Украйна, единствено след година или две, би изглеждало като изцяло допустима за руснаците политческа цена. Всъщност Путин стартира войната, която Украйна не можеше да стартира, само че и бе нужна за задачите на възвръщане на изгубените територии. Това обаче са единствено допълнения към разбора на Алон Пинкас. Нека се върна към неговите думи.

Той твърди, че с цел да може да претендира за боен триумф в Русия, Владимир Путин би трябвало да засили военните дейности още повече. Г-н Пинкас споделя, че “тактическата нужда ще усложни стратегическата акцидент ”. Според него умишлено или не, Владимир Путин е позициониран в такава вероятност. Тук би трябвало да повторим първия всеобщо натрапен мит – той е, че Русия към този момент е изгубила войната, а украинската войска я печели, като не губи. От чисто военна позиция, от тактическа позиция, която може да докара до трайна окупация на големи украински територи, даже на цяла Източна Украйна - това не е правилно.

Второ, съгласно Алон Пинкас, митът, че сполучливите договаряния сред Русия и Украйна, с посредничеството на Финландия, Турция или Израел са вероятни, и че Русия желае дипломатическо решение непременно, също е неточност! Владимир Путин желае да договаря със Съединени американски щати и НАТО, а не с Украйна. Той нападна Украйна, тъй като счита, че това не е страна, която има право да съществува.

Тук още веднъж разтварям скоби, с цел да подчертая отвън тезите на Алон Пинкас, само че и в тяхно допълнение, че Владимир Путин е казвал неведнъж и обществено, че има вяра, че руснаците и украинците са един и същи народ и заради това би трябвало да са в една и съща татковина. Тоест Путин не счита, че Украйна би трябвало да съществува независимо. И тук се връщам отново към текста на господин Пинкас, съгласно който, всевъзможни диалози за договаряния, преди Русия да може да претендира за законово уредено, посредством договаряния военно достижение, са безполезни. Тук още веднъж прибавям персоналната си увереност, учредена на ясно и обществено декларираните визии на Владимир Путин, че задачата на Русия е асимилацията и ликвидирането на Украйна в оптималната допустима степен.

Трето, съгласно Алон Пинкас, изцяло неправилен е митът, че съветската стопанска система може да устои на глобите, тъй като има обилни валутни запаси и поддръжката на Китай. Руските валутни запаси в действителност не са налични. Много от тях са в злато, което никой няма да купи, тъй като против Русия са наложении интернационалните наказания, които занапред ще се ускоряват. От друга страна валутните запаси на Русия са в европейски банки. Русия има тези запаси и тези пари, само че няма достъп до тях заради наложените наказания. Тук, още веднъж си разрешавам да допълня разбора на създателя, като предложа следната вероятност – с цел да получи достъп до валутните си запаси, Русия ще би трябвало да показа не просто нов политически курс, а ще би трябвало да има нов политически водач. Никой към този момент не има вяра на това, което декларира Владимир Путин. Само преди месец той и придворните му ведомства твърдяха, че Западът разпростанява неистини, че Русия ще нападне Украйна, че Русия не счита да води война и че всички бойци струпани по украинските граници организират учения, които ще приключат.

Според Алон Пинкас, що се отнася до възможната поддръжка на Китай, Пекин може да реши да не оказва политически и стопански напън върху Русия, с цел да спре войната в Украйна. Китайската страна обаче няма също по този начин да рискува да се обвърже стратегически с Владимир Путин, да го подкрепи стопански и военно и да се изложи на солидни интернационалните наказания.

Тук отново разтварям скоба, с цел да кажа, че въпреки и мощна индустриална мощ, въпреки и международен производител на артикули, Китай има витална нужда от пазари. Китайската дърржава не може да продължи възходящото си икономическо развиване без достъп до американския и европейските пазари. Обратно, колоко и мъчително в кратковременен проект да е, Западният свят може да си обезпечи индустриални мощности различни на китайските в Индия, Индонезия, Бразилия и в доста други страни по света. Много страни се готвят да завоюват стопански като поемат индустриални мощности построени с пренасочени от Западните страни вложения.

Алон Пинкас, обръща внимание и на различен мит, на друго неправилно наложено разбиране. То е, че Съединени американски щати и НАТО желаят войната в Украйна да спре и предизвикват договарянията. Макар и от филантропична глудна точка това да е правилно, от военно-стратегическа и политическа позиция, Западът печели от потъването на Русия във война с Украйна. Настоящата война на Русия в условия на невиждани, засилващите се интернационалните наказания и голям стопански, политически и боен кръвоизлив. Самият Путин се трансформира в пария, в политически “прокажен ”, до който никой към този момент не желае и няма да желае да се допре.

Тоест, тук допълням Алон Пинкас, с това, че в обстановка, в която украинският народ не желае да отстъпва и желае да води война за отблъскването на съветската войска, Съединени американски щати и НАТО нямат политически интерес да седната на масата на договарянията с Владимир Путин. Тоест, до момента в който има украинско държавно управление и боеспособна украниска войска, Западният свят има интерес да оказва помощ на Украйна и няма интерес да извади Владимир Путин от това да затъне губейки оптимален стопански брой запаси и потъвайки в оптималната изолираност.

Според Алон Пинкас “това е моментът, в който всичко става извънредно рисково. Месиански настоен началник като Владимир Путин, който усеща, че няма какво да губи, може да ескалира войната от ден на ден ”.

Г-н Пинкас, твърди, че Западът в този момент обмисля правилото на така наречен " Златен мост " на Сун Дзъ, който гласи “Дайте на врага си " златен мост " да се отдръпна и да избегне унижението ”. Всъщност, Сун Дзъ в никакъв случай не е употребявал този термин. В седма глава на своето съчинение „ Изкуството на войната “, написано през 5-и век прочие н.е., той поучава, че „...когато обкръжите враговете си, оставете отворена опция... не притискайте прекомерно мощно обезверените врагове. " Това наподобява подходящ съвет за Джо Байдън и НАТО в този миг.

Санкциите унищожават съветската стопанска система. Една фрапантна и разрушителна ескалация на войната на Русия в Украйна ще докара до спомагателни наказания, до по-силна изолираност на Русия, тъй че Владимир Путин ще остане с по-малко и по-лоши благоприятни условия. Има разнообразни отрицателни сюжети и спекулации за ескалация на войната: Путин може да продължи да унищожава украинските градове; той може да предизвика военно като разшири военните дейности в страни членки на НАТО като Балтийските страни; може да провокира военна борба с НАТО като нападна маршрутите за доставка на военна помощ за Украйна на територията на Полша. Сред другите разновидности са Русия да предприеме огромна хакерска атака против европейски или даже американски градове и инфраструктура; или пък Путин може едностранно да реши да спре целия експорт на нефт и газ и да докара цените на петрола до $200 - $250 за барел. Най-ужасяващата несъмнено нечиста сделка е, че чувствайки се изолиран, напълно отритнат от света до степен, забележете даже по-висока, от тази, в която се намира Лукашенко или Ким Чен Ун – в действителност Владимир Путин към този момент не може да излезе от Русия – един подобен тип Владимир Путин може да реши да употребява нуклеарни оръжия.

Нито една от изброените варианти, с изключене на масираните офанзиви по украйинските градове за частичното им или изцяло унищожяване, не наподобява реалистична, само че несъмнено не трябва да се изключва като последна мярка, в случай че Владимир Путин реши, че е останал без “политически О2 ”. “Да бъде оценен Путин със западните стандарти на разумен разбор, в основата, на който са всевъзможни форми на доходност и икономическа целенасоченост, се оказа неточност ”, твърди Алон Пинкас.

Аз бих добавил, че анализирането на незападни култури, включително на Русия и нейните политици през западна позиция, постоянно е било демонстрация на политическо късогледство и характерна форма на политическа доверчивост и даже нелепост, която хорат от Западния свят са склонни да демонстрират.

“От позиция на Путин, това не е районна инвазия, а по-скоро епична глава в съветската история. Неговата версия за протичащото се демонстрира, че той гледа на себе си по метода, по който е правил Петър Велики (1682-1725). Вижда себе си в подтекста прекъсването на Наполеон през 1812 година от Александър I и в подтекста на успеха на Сталин над нацистка Германия. “Путин възвръща Русия, а не освобождава Донецк ”, написа Алон Пинкас.

Тук ще прибавя, че единствено в борбата при Бородино, Русия губи 70 хиляди души, а в цялата война с Наполеон 200 хиляди. В тази връзка, страданията на руснаците поради войната в Украйна, броят на съветските бойци, които ще изгубят живота си в неговата война, не тормозят Путин. И той като всички ръководители в съветската история гледа на руснаците като население, призвано да пази вижданията на предводителите си.

Продължавам с текста на Алон Пинкас. Той твърви, че “Путин е диктатор ”. Според него, западните разследващи организации пресмятат, че доста малко хора приказват с Владимир Путин и прекарват каквото и да е време с него. “Можем единствено да гадаем дали му е предоставена качествена разследваща информация и точна информация, дали му се споделя това, което очевидно не желае да чуе, на кого има вяра и доколко и дали има вяра или не личната си различна действителност, в която той избавя Русия и възстановява величието на Романов ”.

Исторически потвърдено е, че деспотите са склонни да развиват съмнение към хората и информацията, която получават, обкръжават се с послушни казващи единствено “да ” хора и развиват параноя. Така информацията, с която боравят става нищожна и с ниско качество. Всякакви форми на инспекции за меродавност, на баланс на позиции и отзиви, на вероятни коригиращи механизми са притъпени, не работят дейно. Понякога даже такива не съществуват.

“Години наред и даже сега Владимир Путин и съветската агитация убеждават света, че Западът е изпаднал в декадентство, че е слаб, спорен и уязвим. ” Тук отново ще допълня господин Пинкас, като кажа, че на 14 март съветската телевизия “Россия 24 ”, излъчи репортаж, в който твърди, че европейските авиолинии, търпели колосални загуби, тъй като не прекосявали през съветското въздушно пространство, а репортерът попита с възторг “Докога могат да устоят по този начин? ”. Това бе въпрос заложен сега, в който съветските самолети взети на лизинг от Еърбъс и Боинг нямат къде да летят и остават без поддръжка. Руското държавно управление към този момент позволи на съветските самолетни компании да не заплащат вноски по въпросните самолети и дефакто ги национализира – нещо, което обрича Русия в никакъв случай повече, или най-малко в идващите десетилетия, да не може да закупи и претежава съвременен аероплан за гражданска авиация.

Алон Пинкас твърди, че погледът на Владимир Путин за положението на Запада е бил килнат от “един невежествен, със жанр на мажоретка, елементарно манипулируем американски президент Доналд Дж. Тръмп, който Путин погрешно реши, че съставлява положението на Запада, и оттова заключи, че е назрял моментът за смяна на европейския ред за сигурност ”.

“Сега, на ръба на очертаващият се за него и Русия стратегически неуспех, Владимир Путин попада в рецесия породена от личното си създание и личната си преценка. Ще има миг, в който да му осигурим “златен мост ”, само че подобен би могъл единствено да го избави. Мостът би трябвало да бъде деликатно построен – само че открит единствено в точния миг ”, приключва Алон Пинкас.

За края на този дълъг текст, в, който ви показах разбора на Алон Пинкас ще кажа нещо като Димитър Аврамов, което съгласно мен е самоочевидно. Никой политик в историята на човечеството не е спечелил против света и не е могъл да спре или обърне разумния и законосъобразен ход на човешкото развиване. През втората международна война, Хитлер има за съдружници индустриално развити страни – Японската империя и Италия. Има и редица други страни, които се включват на страната на нацистка Германия или я поддържат пасивно. И макар съществуването на съдружници и симпатизанти на всички места по света, нацистка Германия губи Втората международна война.

Днес поради Владимир Путин, Русия изпада в възходяща изолираност. Истински съдружници на Путин са единствено Александър Лукашенко и Башар Асад! Изолацията няма да спре за Путин, даже в случай че войната в Украйна спре на следващия ден, даже в случай че Путиновата визия за Русия се наложи изрично, даже в случай че Украйна изчезне от картата. Защо? Защото той и придворните му не схващат природата на днешния комплициран и взаимосвързан свят. Защото не схващат, че украинската земя не им е нужна и че украинският народ, един народ живял свободно в последните две десетилетия в никакъв случай няма да ги одобри. Ще се перефразирам велекия сръбски режисьор Емир Кустурица, който споделя, че един път като си опитал суши към този момент и най-вкусните сараевски кебапчета не са толкоз вкусни. Днешният свят е повече от суши и доста повече от сараевските кебапчета. Той в действителност е комплициран и взаимосвързан и в него няма място за разрушители.

И тъй като до момента в който гледаме световно би трябвало да мислим локално ще кажа нещо, което е мъчително за мнозина в България. Важно да си го кажем, в случай че се почитаме като нация обаче. Днешните български путинисти играят ролята на българските фашисти от 30-те и 40- те години на 20-и век, в навечерието на Втората международна война. Българските путинисти, изключително тези заели постове в политиката и институциите на обществената власт в България, сега работят като предатели на бъдещето на българската нация. Изборът за България е доста явен и елементарен - сред естествения политически свят и квази-фашистката всъщност химера Владимир Путин за вид съветска страна, която към този момент даже множеството руснаци не поддържат.

Путиновата химера за Руска империя разделя света на цивилизовани нации и на варвари. Под натиска на българските путинисти българското държавно управление, в опита си да не разделя инфектираната ни от политически вирус нация, прави по този начин, че България да наподобява като погранична територия на цивилизования свят, обитаема от уплашени, полуцивилизовани хора. Да има такива българи! Не всички обаче сме такива. Само едно огромно малцинство. Неговите представители имат да извървят мъчителен път на освобождение си от политическия вирус. Съпротивата им е сходна на тази на варварите от късната древност и ранното средновековие против християнството, която се оказва безмислена във всеки аспект. Защото в историята и развиването на човешката цивилизация има закономерни и разумни процеси. Който застава против тях губи. Няма историческа нужда обаче България да завоюва. Напротив, дейностите на подкрепящите Путин и съветската война в Украйна работят непосредствено за унижението на България и за превръщането ни територия - гето на развития и цивилизован свят. Надявам се българската нация да избере пътя на националното обединяване обвързвано с мястото ни като част от политически развития и естествен свят. Алтернативата е да изпаднем в положение на мъчителен вътрешнополитически спор на цивилизованата част от българското общество против разклоненията на българския путинизъм, спор който може да се окаже нужен и неминуем. Надявам се подобен да няма.

*Алон Пинкас e външнополитически консултант на Ехуд Барак и политически консултант на Шимон Перес.