Старостта е неизбежна. Човешкият организъм се захабява, остарява и в

Старостта е неизбежна. Човешкият организъм се захабява, остарява и в последна сметка умира. Старостта е свойствена на практика за всички типове на Земята и по тази причина наподобява неотменима част от живота. Но може би не е по този начин. Може би остаряването е неточност на еволюцията.

Ако вземем теорията за еволюцията на Дарвин, то старостта е абсурд.

Животът се управлява от правилото на естествения асортимент, това оцеляват най-приспособимите, които се развъждат сполучливо и предават своите особености на потомците. В теорията на този механизъм би трябвало да се дава преимущество на тези, които могат да предават своите гени колкото се може по-дълго.

Тоест, макар всички видни доказателства за противоположното, от позиция на еволюцията стареенето не би трябвало да е допустимо. И това несъгласие вълнувало учените още от втората половина на XIX век.

През 1953 година американският биолог Джордж Уилямс решил тази мистерия, изтъквайки теорията на антагонистичната плейотропия, която всъщност твърди, че еволюцията насърчава стареенето.

Уилямс извел теорията, че естественият асортимент насърчава гените, които дават на индивидите по-добра опция да се развъждат, само че въобще не регистрират обстоятелството, че такива гени могат да окажат извънредно отрицателно въздействие върху продължителността на живота.

Тоест, в случай че гените дават опция да се създават доста потомци, само че освен това съкратяват периода на живот, то за естественият асортимент това е обикновено и даже добре.

Съответно сходни разновидности непрекъснато са получавали подкрепление и с времето са станали част от нашата ДНК и ДНК-то на съвсем всички типове на Земята.

Например разновидностите, които усилват производството на половите хормони, усилват либидото, което е прелестно за размножаване, само че в по-късна възраст могат да провокират рак на половите жлези.

Но за естествения асортимент като цяло това не е значимо, защото всички проблеми настъпват откакто организмът е изгубил репродуктивните си качества и в незащитени условия множеството животни въобще не доживяват до този интервал.

Тази доктрина била потвърдена математически, само че действително доказателство за съществуването на плейотропни гени от сходен жанр до момента отсъстваше. Сега към този момент има.

Изследователи от Института по молекулярна биология от Майнц направили огромно изобретение. Те изяснили, че гените, ръководещи процеса на автофагия, която е доста значима за оцеляването на клетките, поддържат здравето и оптималното положение на организма при младите червеи, само че провокират развой на стареене в по-късен стадий на живота.

„ Открихме редица гени, задействани в регулирането на автофагията, които форсират процеса на стареене “ – споделя ръководителят а проучването лекар Холгър Ричли.

И тези резултати са удивителни, тъй като автофагията е сериозно значима за здравото действие на клетките и даже има сведения, че тя може да резервира здравето на индивида, в случай че той е извънредно сдържан в храненето.

Това, прочее, е истина, тъй като в опита взели участие млади мишки, а пък за старите организми ограничаването в храната не помогнало изключително. Автофагията се забавя с възрастта и както демонстрира проучването на лекар Ричли, изцяло се унищожава при старите организми. И тук пристигнало най-интересното.

По-рано биолозите предполагали, че процесът на автофагия е постоянно потребен, даже в случай че не работи в цялостна мощ, само че учените от Майнц изцяло я деактивирали в червеите, деактивирайки няколко гена, основни за процеса, и в следствие удължили живота на червеите.

„ Доказахме, че когато процеът на автофагия се дестабилизира, той има доста тежко отрицателни последици и по-добре напълно да се спре “ – споделя Ричли.

„ Това е класическа антагонистична плейотропия. В младите червеи автофагията работи обикновено и е витално значима за достигането на зрялост, само че след довеждане докрай на репродуктивния интервал тя стартира да не действа и задейства процеса на стареене.

В допълнение Ричли и екипът му съумели да проследят източника на сигналите, увеличаващи периода на живот, до съответна тъкан в организма.

И тези сигнали се оказали в невроните. С деактивирането на автофагията в невроните на старите червеи, учените освен съумели да им удължат живота, само че също  и доста да подобрят здравето им. Освен това, учените спрели автофагията единствено в невроните, само че подобрението настъпило за целия организъм, а срокът на живот на червеите се нараснал с 50 %.

Съавторът на проучването лекар Джонатан Бирн каазва: „ Проверихме едвам 0,05% от всички гени на чрвеите, което значи, че такива гени на стареенето евентуално може да се окажат надалеч повече “.

При това деактивирането на едвам 30 гена към този момент дала такива удивителни резултати, че дали мотив на Бирн да каже: „ Всъщност стареенето е еволюционна неточност “.