Нефтените утайници край Бургас са екологична бомба със закъснител, смятат бургазлии
Старите нефтени утайници край предпазената околност „ Пода “ до Бургас се екологична бомба със закъснител, сигнализират жители и локални политици.
През предходната седмица общински съветници от НФСБ и Средна европейска класа подадоха сигнал за тях до екоминистерството.
Повод за терзанията са изказванията на инж. Димитър Николов – чиновник с 25-годишен стаж в „ Оперативно ръководство “ в остарелия „ Нефтохим “. Той твърди, че в ликвидирането на окислителните езера са налети милиони, само че без решение на казуса.
„ В момента има към 80 000 тона гъст артикул. Зад паричните ползи се прикрива толкоз злокобен проблем със здравето на децата “, споделя Николов.
Той твърди, че действително нищо не се прави по ликвидирането на утайниците, макар че се усвояват пари за това. Според него, точно тези езера излъчват неприятна миризма, която от години тормози бургазлии и гостите на града. При промяната на посоката напразно, вонята се разнася над Бургас, нормално - в дребните часове на деня. Този въздух е и мощно канцерогенен, споделя Николов.
На противоположното мнение са институциите. От 2011 година се извършва утвърдена стратегия за ликвидирането и култивирането на тези утайници, показва Тонка Атанасова, шеф на Регионална инспекция за опазване на околната среда – Бургас. Програмата се извършва с държавно финансиране, завещание от приватизационния контракт с „ Лукойл Нефтохим “. Крайният период за осъществяване е 2020 година, само че до края на тази езерата би трябвало да бъдат премахнати, добави тя.
„ Извършва се по разпоредба за изземване на нефтен шлам и закриване на шламовите полета “, споделя Атанасова.
Тя е безапелационна, че нови боклуци в тях не би трябвало да се изхвърлят.
Не на това мнение е Стефан Петров от Организацията за протекция на българските жители. Наскоро той, инж. Димитър Николов и общинският консултант от СЕК Константин Бачийски посещават нефтените утайници. Вонята се усеща отдалеко, споделя Стефан Петров:
„ Някакъв човек, който видяхме там, ни сподели, че не престават през седмицата да идват камиони и да изхвърлят отпадъци. Има няколко езера. Най-голямото е с дълбочина 6 – 7 метра “, споделя Петров, който илюстрира и с видео видяното.
Той и съидейниците му се тормозят, че отровата се просмуква в почвата, мръсотията може да отиде към Мандренското езеро и към Черно море, а изпаренията - към Бургас.
Опасност за предпазената околност „ Пода “ няма, споделят от Българското сдружение за отбрана на птиците, които се грижат за нея. Петър Янков показва, че утайниците са там от десетилетия. Самата околност е на повече от километър, само че в случай че има някакво замърсяване, то ще се види по флората, фауната, ще се промени и цветът на водата, споделя Янков.
Към този миг от Министерство на околната среда и водите не са изразили мнение по подадения до тях сигнал.
През предходната седмица общински съветници от НФСБ и Средна европейска класа подадоха сигнал за тях до екоминистерството.
Повод за терзанията са изказванията на инж. Димитър Николов – чиновник с 25-годишен стаж в „ Оперативно ръководство “ в остарелия „ Нефтохим “. Той твърди, че в ликвидирането на окислителните езера са налети милиони, само че без решение на казуса.
„ В момента има към 80 000 тона гъст артикул. Зад паричните ползи се прикрива толкоз злокобен проблем със здравето на децата “, споделя Николов.
Той твърди, че действително нищо не се прави по ликвидирането на утайниците, макар че се усвояват пари за това. Според него, точно тези езера излъчват неприятна миризма, която от години тормози бургазлии и гостите на града. При промяната на посоката напразно, вонята се разнася над Бургас, нормално - в дребните часове на деня. Този въздух е и мощно канцерогенен, споделя Николов.
На противоположното мнение са институциите. От 2011 година се извършва утвърдена стратегия за ликвидирането и култивирането на тези утайници, показва Тонка Атанасова, шеф на Регионална инспекция за опазване на околната среда – Бургас. Програмата се извършва с държавно финансиране, завещание от приватизационния контракт с „ Лукойл Нефтохим “. Крайният период за осъществяване е 2020 година, само че до края на тази езерата би трябвало да бъдат премахнати, добави тя.
„ Извършва се по разпоредба за изземване на нефтен шлам и закриване на шламовите полета “, споделя Атанасова.
Тя е безапелационна, че нови боклуци в тях не би трябвало да се изхвърлят.
Не на това мнение е Стефан Петров от Организацията за протекция на българските жители. Наскоро той, инж. Димитър Николов и общинският консултант от СЕК Константин Бачийски посещават нефтените утайници. Вонята се усеща отдалеко, споделя Стефан Петров:
„ Някакъв човек, който видяхме там, ни сподели, че не престават през седмицата да идват камиони и да изхвърлят отпадъци. Има няколко езера. Най-голямото е с дълбочина 6 – 7 метра “, споделя Петров, който илюстрира и с видео видяното.
Той и съидейниците му се тормозят, че отровата се просмуква в почвата, мръсотията може да отиде към Мандренското езеро и към Черно море, а изпаренията - към Бургас.
Опасност за предпазената околност „ Пода “ няма, споделят от Българското сдружение за отбрана на птиците, които се грижат за нея. Петър Янков показва, че утайниците са там от десетилетия. Самата околност е на повече от километър, само че в случай че има някакво замърсяване, то ще се види по флората, фауната, ще се промени и цветът на водата, споделя Янков.
Към този миг от Министерство на околната среда и водите не са изразили мнение по подадения до тях сигнал.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ