Дадох 50 лева на баба, която просеше „левче за хляб“, и реших да я проследя
Стана ми забавно. Може пък да бе измамница?
Неотдавна трябваше да изпълня хладилника си с хранителни артикули, тъй че отидох до супермаркета покрай дома ми. Близо до него забелязах стара жена, която седеше в износени облекла и плачеше. Поиска ми стотинки за самун. Стана ми доста мъчително за нея.
Обикновено не давам нищо и даже дребни пари, тъй като всички към мен споделят, че просяците са или мошеници, или алкохолици.
Но тази баба не беше като всички останали. Забелязах, че тя пита със позор. И сърцето ми трепна и ръката ми извади 50 лв. от портмонето ми. Видях, че остарялата дама ми е доста признателна.
Тогава ми стана забавно. Дали не сбърках? Дали дамата не беше измамница и част от така наречен просешка мафия?
Влязох в супермаркета, купих всичко належащо и когато излязох, видях, че бабата се готви да потегля някъде. Реших да я вървя след.
Първо старицата влезе в едно магазинче, прекарала там към 15-20 минути, след това се разходила из дворовете и най-после спряла пред някаква остаряла, порутена сграда. Тя отвори вратите и влезе.
Тогава взех решение да пожертвам и потеглих след нея. Не се опасявах, че тази стара жена може да ми направи нещо.
Вътре видях нещо, което ме учуди. А точно остарял диван, прогнил под, а на самия диван лежеше одеяло, което бе видяло доста. Наблизо имаше маса, на която бабата постави кисело мляко и самун, купени от магазина. Самата тя седна на дивана.
Когато ме видя да влизам, беше доста сюрпризирана и даже уплашена.
Веднага й обясних всичко, че помислих да не е измамница и по тази причина я последвах. В края на краищата облеклата й не приличаха на тези на просяците. След моето самопризнание дамата ми описа своята история.
Казваше се Валентина Петрова. Нямаше семейство или близки родственици. Тя живеела в дребен апартамент, в който била назначена през социализма. Синът и брачният партньор й умряли от дълго време и тя станала жертва на измамници, които й лишили жилището.
Тогава тя се заселила в тази дребна колиба, в която тя живеела към този момент две седмици. Парите, които й давали едвам й стигали да си покрива храната.
Навън обаче към този момент це есен и всеки ден ставаше все по-студено. Валентина доста се опасяваше да не замръзне до гибел. Беше ми доста мъчително за бабата, по тази причина желаех да й оказа помощ. Първо й подадох чантата си с малко хранителни артикули.
Когато се прибрах, отворих профила си във фейсбук и написах историята на тази жена с молба да й помогнем да изкара зимата някъе.
На сутринта моя съученичка ми писа и предложи да остави бабата да живее в неговата празна вила с отопление. Тя беше доста щастлива и я заведохме в тази вила. Продължихме да търсим излаз от тази обстановка, тъй като бабаъа не можеше да остане там вечно.
Месец по-късно решението ни откри единствено. Една стара жена ми писа и сподели, че може да одобри Валентина като съжителка. Тя нямаше потребност от възнаграждение, защото живееше напълно сама и по този начин щеше да има компания.
Сега бабите живеят дружно и аз и моята съученичка им носим артикули през почивните дни и си бъбрим прелестно на чаша чай.
Всъщност има доста такива възрастни хора, които са останали без дом поради имотната мафия или просто са били изгонени от родственици. Затова се пробвайте да не ги подминавате и да помогнете.
