Най-ниската раждаемост в Германия от близо 30 години насам
Раждаемостта в Германия през миналата година е спаднала до най-ниското си равнище от 1997 година насам. Както заяви Федералната статистическа работа, „ общият коефициент на плодовитост " е бил едвам 1,32 деца - с 2,7 на 100 по-нисък от този през 2024-а. Така за четвърта поредна година продължава отрицателният тренд при раждаемостта.
Още по-ниска е била тя в средата на 1990-те години - 1,24 деца на жена, прецизира публичната медия АРД. Родените тогава през днешния ден съставляват релативно дребното потомство евентуални родители. Това също изяснява ненапълно ниската раждаемост през днешния ден: съгласно данните на статистиците през 2025 година в Германия са се родили едвам 654 241 деца.
„ Тоталният коефициент на плодовитост “ демонстрира какъв брой деца би имала една жена през живота си, в случай че нейното държание по отношение на ражданията подхожда на това на всички дами на възраст от 15 до 49 години през обсъжданата година, коментира изданието.
По-висока раждаемост има единствено в Хамбург
На районно равнище се следят огромни разлики. Така да вземем за пример през миналата година раждаемостта се е движела сред 1,16 деца на жена (в Саксония) и 1,38 деца на жена (в Долна Саксония). Впрочем от 2018 година Долна Саксония е федералната провинция с най-висока раждаемост в Германия. Въпреки това и там индикаторът спада за първи път от 16 години насам под 1,40.
В съпоставяне с миналата година общият коефициент на плодовитост през 2025 година е понижен във всички федерални провинции, като се изключи Хамбург - там той се е нараснал с 0,4 % до 1,24 деца на жена. Най-голям спад пък е регистриран в Мекленбург-Предна Померания - минус 6,3 %, до 1,21 деца на жена, излиза наяве още от данните на Статистическата работа.
По-малко раждат и дамите с задгранично поданство
Раждаемостта при дамите с немско поданство е спаднала през 2025 година до 1,20 деца. Подобна ниска стойност беше маркирана за финален път преди съвсем 30 години (през 1996-а тя се измерваше с 1,22 деца на жена).
При дамите с друго поданство коефициентът е 1,78 деца, само че той спада с 3,3 % по отношение на миналата година (1,84). „ Раждаемостта при дамите с задгранично поданство непрестанно понижава от 2017 година насам, като се изключи 2021 година “, излиза наяве още от данните на статистиците, представени от АРД.
Експерт: Кризите въздействат на фамилното обмисляне
Според Федералната работа раждаемостта непрестанно понижава от 2022 година насам. „ Това се дължи на множеството рецесии, които провокират неустановеност у хората “, споделя Мартин Буяр, теоретичен шеф във Федералния институт за демографски проучвания, пред вестник " Ди Велт ". От войни през стопански проблеми до климатичната рецесия: всичко това води до отсрочване на фамилното обмисляне.
„ Последиците ще се проявят след към 20 години, когато на пазара на труда излезе потомство, което е с една трета по-малко от поколението на родителите “, споделя той и добавя, че това ще се отрази доста съществено на обществените системи.
Според специалиста политиците би трябвало да подхващат дейности, да вземем за пример във връзка с жилищното настаняване или грижите за децата. Но и обществото би трябвало да даде своя принос: „ Имаме потребност от оптимистична за бъдещето вероятност. Трябва да се откъснем от настройката, че живеем в спешни времена, тъй като въпреки всичко живеем в едно много благоденстващо общество “, показва Буяр.
