Ако има сигурност за изкупуването, хората ще се върнат към тютюна
Стабилни добиви от тютюн се регистрират през последните две години (2016 и 2017-а) у нас - по 16-17 000 тона, регистрират от сектора. Прогнозите са за такива добиви и за тази година. Фирмите изкупвачи търсят към този момент тютюн и цените са положителни, признават производителите. Но, може и още, което ще разреши да се покрият всички разноски, които също порастват.
Заради компликациите по изкупуването през последните години се отбелязва трайна демотивация измежду дребните производители, което сви и площите с тютюн и брой на хората, които желаят да си изкарват прехраната по този метод. Някои се насочват към други селскостопански култури или просто емигрират.
Държавата също не е доста великодушна към бранша. От 2010 година евро дотации няма, а от 2007-а, когато България стана член на Европейски Съюз, страната ни не е употребила евросубсидии за тютюна.
В същото време се отбелязва интерес към развъждането на тази просвета измежду едрите фермери, които усилват площите с тютюн. В сектора обаче са единомислещи, че би трябвало да подобрят връзките сред производителите и компаниите изкупвачи. А това е пътят за развиване на бранша. Не малко са случаите на закъснение на парите за изкупени количества тютюн, или банкрут на компании, които завличат фермери. Ако има сигурност за изкупуването на производените количества тютюн, ще се върнат хората към развъждането на тази суровина, означават от сектора. Още повече, че имаме обичаи, положителни почвени и климатични условия, а това е и метод да се задържат хората по родните си места.
Производителите у нас не престават да търсят конвертируемият вид на пазара, който да засаждат. Още повече, че 80% от тютюневата продукция е за експорт и фермерите би трябвало да се преценяват с търсенето. У нас конвертируемият вид е Басма. Но сякаш изоставаме. Днес и гърците, и македонците, и турците ни изпреварват в това отношение и по-добре се настройват към условията на пазара. Добре се приспособиха към изискванията у нас сортовете Катерини и гръцка Басма, означават производители. Двата сорта се постановиха и приспособиха добре у нас. А и добивите от тях към този момент са с 15-20% по-високи.
Трудностите и проблемите през сектора също не са малко. С появяването на новите бездимни цигари, да вземем за пример, понижава количеството на влаганата в тях суровина. В една общоприета цигара се влагат 20 грама тютюн, а в бездимната - единствено 6 грама.
Европа през днешния ден използва повече тютюн - 500 000 тона, в сравнение с създава - към 200 000 тона. А през предходната година са отгледани и прибрани още по-малко - единствено 180 000 тона. В същото време европейските цигарени компании покриват потребностите си с 60% импорт.
И тук са опциите за поддръжка и развиване на производството на тютюн. Защо да не се даде късмет на европейските страни, включително и България, да създават и хората да се препитават с производството на тютюн вместо суровината да се внася от Азия и Латинска Америка.
Заради компликациите по изкупуването през последните години се отбелязва трайна демотивация измежду дребните производители, което сви и площите с тютюн и брой на хората, които желаят да си изкарват прехраната по този метод. Някои се насочват към други селскостопански култури или просто емигрират.
Държавата също не е доста великодушна към бранша. От 2010 година евро дотации няма, а от 2007-а, когато България стана член на Европейски Съюз, страната ни не е употребила евросубсидии за тютюна.
В същото време се отбелязва интерес към развъждането на тази просвета измежду едрите фермери, които усилват площите с тютюн. В сектора обаче са единомислещи, че би трябвало да подобрят връзките сред производителите и компаниите изкупвачи. А това е пътят за развиване на бранша. Не малко са случаите на закъснение на парите за изкупени количества тютюн, или банкрут на компании, които завличат фермери. Ако има сигурност за изкупуването на производените количества тютюн, ще се върнат хората към развъждането на тази суровина, означават от сектора. Още повече, че имаме обичаи, положителни почвени и климатични условия, а това е и метод да се задържат хората по родните си места.
Производителите у нас не престават да търсят конвертируемият вид на пазара, който да засаждат. Още повече, че 80% от тютюневата продукция е за експорт и фермерите би трябвало да се преценяват с търсенето. У нас конвертируемият вид е Басма. Но сякаш изоставаме. Днес и гърците, и македонците, и турците ни изпреварват в това отношение и по-добре се настройват към условията на пазара. Добре се приспособиха към изискванията у нас сортовете Катерини и гръцка Басма, означават производители. Двата сорта се постановиха и приспособиха добре у нас. А и добивите от тях към този момент са с 15-20% по-високи.
Трудностите и проблемите през сектора също не са малко. С появяването на новите бездимни цигари, да вземем за пример, понижава количеството на влаганата в тях суровина. В една общоприета цигара се влагат 20 грама тютюн, а в бездимната - единствено 6 грама.
Европа през днешния ден използва повече тютюн - 500 000 тона, в сравнение с създава - към 200 000 тона. А през предходната година са отгледани и прибрани още по-малко - единствено 180 000 тона. В същото време европейските цигарени компании покриват потребностите си с 60% импорт.
И тук са опциите за поддръжка и развиване на производството на тютюн. Защо да не се даде късмет на европейските страни, включително и България, да създават и хората да се препитават с производството на тютюн вместо суровината да се внася от Азия и Латинска Америка.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ