Френски професор: България е напът да се разпадне заради каскадата от избори и войната в Украйна
" Стабилна България в сигурна Европа ". Това е мотото, определено за европейските и националните избори на 9 юни 2024 година от предизборния екип на ГЕРБ ( " Граждани за европейско развиване на България ", популистка десница) - партията, която като се изключи две къси спирания, председателстваше ориста на страната от 2009 година насам. Рядко пропастта сред политическия дискурс и живия живот е била толкоз поразителна. Това написа в материал за онлайн изданието The Conversation Надеж Рагару, историк и политолог, професор в Университета за политически науки (Sciences Po, Париж).
В едно стопански дуално и геополитически разграничено общество, в случай че беше допустимо да се дефинира общ блян, това би бил стремежът към смяна. Въпреки всички смесени усеща, българските жители към момента мечтаят - без да имат вяра в това - за страна без скрито съглашение сред политически, бизнес и правосъдни кръгове и еманципирана от въздействието на олигарсите върху стопанската система и медиите. Държава, чието всекидневие няма да бъде изпъстрено от обществени кавги, държавни рецесии и връщания към урните. След неуспеха през март 2024 година на съглашението, подписано през юни 2023 година сред дясноцентристките реформатори ПП-ДБ и обединението ГЕРБ-СДС, президентът Румен Радев назначи длъжностен кабинет, който да приготви организирането на предварителни парламентарни избори, които следва да се проведат в един ден с европейските избори. Това ще са шестите избори за три години. От април 2021 година страната мина през седем държавни управления, множеството от които служебни, назначени от президента. Как да се излезе от рецесията, почнала през юни 2020 година с разкриването на хипотетични случаи на корупция по върховете на страната? Повтарящи се до парадокс, в положение ли са към момента изборите да произведат групова воля, устойчиво болшинство и политическа легитимност, които са от значително значение за използването на промените в секторите на правораздаването, битката с корупцията и конкуренцията, чието отсрочване попречва икономическия напредък и срутва публичното доверие? Не е несъмнено, че 9 юни ще даде обнадеждаващи отговори на тези въпроси: болнав % на присъединяване, изборни измами и връщане на власт на партии, олицетворяващи завладяването на страната, са измежду упованията на локалните наблюдаващи с нещо като бонус - консолидация на русофилските групи и ксенофобската последна десница. Докато антикорупционните ограничения, признати от реформаторското държавно управление на Кирил Петков (ПП-ДБ, декември 2021 г.-август 2022 г.) и обединението ПП-ДБ/ГЕРБ-СДС, водена от Николай Денков (юни 2023 г.-април 2024 г.), са подложени на детайлно разплитане след назначението на кабинет от специалисти през април, предизборната акция стана очевидец на поредност от компромати (публично откриване на компрометираща информация), които са ориентирани главно към реформаторите от ПП-ДБ. Освен олигарсите, главният бенефициент от този нездравословен климат може да се окаже Русия на Владимир Путин. Руският " огромен брат " също е обвинен, че е съдействал за отслабването на страната, която се опита да отбрани политиката на Европейски Съюз в Украйна. Далеч не изключителна, българската траектория е забавна с това, че разкрива механизмите на раздробяване на демокрацията, настоящи през днешния ден в няколко европейски страни (разрушаване на четливостта на раздялите и на стабилността на партийните структури; секрети съглашения сред бизнеса и политиката; непознати въздействия, и т.н.). Клиентелизмът и парализата на правораздаването са съчетани с насърчаването на популистки фигури, постоянно ефимерни, препотвърждаването на националната горделивост, частично ксенофобска, и появяването на политически сили, които неуморно пеят тематиките за упадъка на Европа и за търсенето на мощни други възможности.
Афери, граничещи с фантастика
Без подозрение холивудските сценаристи, нуждаещи се от ентусиазъм, би трябвало да почерпят креативен запаси в България. Фигури в напълнени с мускули спортни екипи и костюми изобилстват; грандиозни разкрития и непредвидени смъртни случаи също. Като доказателство: през юни 2020 година, в края на едно десетилетие, през което беше построил известността си върху обещанието за разтрошаване на мрежите на проведената престъпност и мощна България, някогашният телохранител, частен охраняем началник и министър председател Бойко Борисов - или някой, който доста наподобява на него - е сниман в спалнята си с револвер на нощното шкафче и отворено чекмедже с пачки банкноти от 500 евро и златни кюлчета на стойност, оценена на няколко милиона евро. Фалшивите, съгласно Борисов, фотоси са снимани от дрон на президента, който по-късно удостоверил притежанието на дрона, само че не и проникването в дома му. Няколко дни по-рано в обществените мрежи се завъртя запис на глас, наподобяващ този на премиера, който с цветуща тирада разисква бизнес и политика, източване на еврофондове и счупени политически кариери. Тези компромати доведоха през лятото на 2020 година до най-големите обществени мобилизации, които България е виждала от 1997 година насам. Напразно. През април 2021 година в страната стартира серия от неубедителни предварителни избори. Друга илюстрация: Имало едно време един хазартен необут на име Васил Божков, обвинен, че не е платил към 500 милиона лв. (около половината в евро) налози. Изгбягал в Дубай през 2020 година, той заявява, че е платил към 32 милиона евро за три години на няколко висши политически чиновници, в това число премиера Бойко Борисов и министъра на финансите Владислав Горанов, в подмяна на спокойното водене на бизнеса му. Прокуратурата е сезирана. През декември 2023 година процедурата беше прекъсната заради липса на доказателства: тегленията в действителност бяха потвърдени; потреблението им не е потвърдено. През май 2024 година някогашният хазартен необут разгласи влизането си в политиката и кандидатурата си за народен представител. Смърт. Това се случва на всеки рано или късно, схваща се; инцидентно или не, кой би могъл да го твърди? Докато дебатът за правосъдната промяна се оформяше през 2023 година, две лица, обвинени, че са служили като медиатори за " усъвършенстване " на действието на правосъдната система (да се чете: привършване на предварителните следствия и/или селективна глоба на незаконни деяния), бяха убити надлежно през август 2023 година и февруари 2024 година България преди малко беше приела конституционна промяна през декември 2023 година, проправяйки пътя за необятно преструктуриране на правосъдната власт. През пролетта трябваше да последва гласуването на закон. Падането на държавното управление реши друго. Как можем да свържем тези разпрокъсани обстоятелства? Първо посредством проучване на (де)структурирането на политическото поле и след това посредством комплицираните връзки с Русия.
Фрагментиран политически набор
Могат да се предложат три описа за политическия живот в България. Първи роман: това е разказът за една последователност, артикулирана от 2009 година насам към ГЕРБ, дясна групировка, публично прозападна, само че бързо удовлетворяваща икономическите ползи на Русия (в енергетиката, сред другото). Партията на Бойко Борисов съумя да изплете мрежа от депутати/бизнесмени от централно до общинско равнище и да подписа следизборни съюзи (официални или неформални), които са доста чувствителни към икономическата обстановка. Движението за права и свободи (ДПС), основано след 1989 година, с цел да съставлява турското и мюсюлманското малцинство, за което е известно, че е обвързвано с мощни стопански ползи и някогашните комунистически разследващи служби, сега е измежду околните му сътрудници. Втори роман: това е роман за партийна система, при която структуриращото разделяне сред анти- и някогашните комунисти от 90-те години щеше да ерозира с подготовката за присъединение към Европейски Съюз (2007 г.). След изгубването на тази рамка политическите артисти оцеляха с цената на изменящи се лоялности, на идеологически еластични обединения (между някогашния цар Симеон Сакскобургготски, посткомунистическите социалисти и Движение за права и свободи от 2005 до 2009 година, например) и/или обединяване към популисти (шоуменът Слави Трифонов, през 2021-2022 г.; радикалният проруски националист Костадин Костадинов, от 2021 г.). Трети роман: структурно прозападните български новаторски политически сили, чиято последна еманация " Продължаваме промяната " (ПП) беше учредена през септември 2021 година от някогашните министри, приключили Харвард, Кирил Петков и Асен Василев, няма да имат задоволителна електорална база, с цел да се изправят против конкуренцията от отслабена социалистическа партия (вляво), радикални проруски националистически организации (вдясно) и групи, подвластни от олигарси (на други места). Всъщност всяка една от тези скици улавя част от логиката, настояща в България. Остава да разберем за какво гласоподавателите не могат да поверят на една партия провеждането на промените, към които се стремят. Нека незабавно изключим една екзотична догадка: отчуждени от обществените мрежи, лишени от рефлексивност и разочаровани, жителите биха дали своят вот сляпо за мощните на деня, популистите, чиито обещания обвързват - формулата е известна - единствено тези, които им имат вяра. Ако концентрацията на медиите в ръцете на няколко магнати безспорно е съдействала за утежняването на демократичния спор, тази рамка на прочит е, най-малкото, непълна. Несъмнено е по-добре да се търсят пояснения в клиентелното въздействие върху териториите, в политическите прояви, които постоянно разместват политическите карти и във вътрешнобългарското геополитическо разделяне. От 12 години ГЕРБ управлява огромните регионални центрове и множеството общини. На локалните избори през октомври-ноември 2023 година, макар че няколко области напуснаха нейното поле, партията на Борисов остана преобладаваща. В настройка, в която достъпът до обществени пазари, държавни дотации, европейски фондове, обществени работни места и обществени услуги евентуално ще зависи от лоялността, демонстрирана към ръководещите, изборите са по-малко въпрос на избор на обвързаност или на " недостиг на информация " в сравнение с тактиките за оцеляване. Негласуването си остава единствената допустима смелост. Подобна логичност важи и за южните и североизточните райони със мощно малцинствено наличие, които Движение за права и свободи ръководи непрестанно от 1989 година През февруари 2024 година Делян Пеевски, политик със възбрана за влизане на територията на Америка по закона Магнитски, пое съпредседателството на партията. Източник на променчивост в българските обществени политики, каскадата от държавни управления е резултат от и способства за непрекъснатото пораждане на нови протестни групи, чиито водачи предизвикват профила си на рицари в битката с корупцията. Дори когато последните събират малко гласове (4-5% от електората) за относително къс интервал (един-два мандата), те способстват за разпадането на политическата игра и пречат на образуването на следизборни обединения с технократски профил.
И най-после, и тази точка закупи основно значение през последните години, България е надълбоко разграничена сред образовано, градско и младо малцинство, защитаващо една прозападна линия, и болшинство, привързано към проруската визия за спора в Украйна и ползите на България. Профилът на проруските гласоподаватели варира от носталгици по комунистическото минало до симпатизанти на ултранационалистическата партия " Възраждане ", в това число минавайки през жители, които недоволстват против медийното изказване, че поддържането на честност към Русия евентуално ще подсигурява ниски цени на енергийните доставки. Членовете на тази съставна група имат едно общо нещо: те няма да гласоподават за реформатори, считани за проамерикански. Така битката против завладяването на страната се оказва пленник на дискредитирането в публичното мнение на прозападния прочит на актуалните провокации. Отчасти последното е дело на извънредно ефикасната политика на съветско въздействие.
Стратегия на съветското въздействие: войната в Украйна като ускорител на разпада на България
Първите известия, че Русия е разгърнала политика на въздействие, включваща културна мека мощ, поддръжка за избрани публицисти, интелектуалци и учени (платени?), едва транспарантно икономическо лобиране и дискретно финансиране на политически групи, датират от 2013-2014 година Не че Русия в миналото е отсъствала от стратегически браншове като енергетиката, която осигуряваше на България по-голямата част от доставките на газ и нефт до нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 година Тези с по-дълга памет си спомнят, че над убийството на някогашния социалистически министър председател Андрей Луканов през октомври 1996 година тегне подозрението, че е обвързвано с ролята на последния като медиатор в газовия бранш. Елиминирането през 2003 година на един от огромните босове на българските проведени незаконни мрежи Илия Павлов щеше да бъде също по този начин улеснено от упоритостите му в горещия енергиен бранш.
Политиката на съветско въздействие обаче закупи невиждан мащаб след нахлуването в Украйна. Докато Европейски Съюз одобри няколко пакета наказания против Москва, войната акцентира вътрешнобългарските разломи, като социалистическият президент и крайната десница възприеха дискурс за мир с доста русофилски нюанси. В резултат на спора броят на проруските уеб страници (с тролове и подправени новини) нараства експоненциално. Ако България, до момента в който обществено отбелязваше нежеланието си да изнася оръжие за Украйна след рухването на държавното управление на Петков през юни 2022 година, провежда скъпи доставки (директни или посреднически), приемането на европейските наказания провокира и типичен резултати: сътвори мрежи от участници, които са специалисти в заобикалянето им, укрепвайки противозаконните стопански транзакции. Нещо повече, в региона на енергетиката държавното управление на Петков живя прекомерно малко, с цел да може завършването на междусистемната газова връзка с Гърция (през октомври 2022 г.), подписването на газов контракт с Азербайджан (планирано няколко дни след рухването на кабинета) и проектът за закупуване на LNG от Съединени американски щати да разрешават на България да се еманципира от Русия. На 3 януари 2023 година обществената компания Булгаргаз и нейният турски сътрудник Боташ подписаха тринадесетгодишно съглашение за доставки по газопровода Турски поток. Споразумението беше показано от (новия) български кабинет като стъпка напред по пътя към диверсификация на доставките на страната. Според изискванията на съглашението обаче българската страна не управлява произхода на газа (всъщност руски). Тя също по този начин се ангажира да заплати 2 милиарда $ за 13 години, без значение от осъществените доставки. След разкриването на тези данни от проверяващ уебсайт, българският парламент трябваше да изиска предоговаряне на контракта на 19 април 2024 година Малко евентуално е изборите на 9 юни да ни разрешат да избягаме от тази площ на кръга: изправени пред олигарси, за които се счита, че управляват част от политическата класа и " външни настойници ", които се възползват от неналичието на бистрота на българските институции, с цел да прокарват ползите си. Много евентуално е гласоподавателите да се откажат от изборите, даже в случай че това значи да разрешат на добре известни сенчести и не до такава степен фигури да се върнат на власт. Възможно ли е европейските политици да са не запомнили, че територията на България, членка на Европейски Съюз, граничи с извънредно стратегическото Черно море?
В едно стопански дуално и геополитически разграничено общество, в случай че беше допустимо да се дефинира общ блян, това би бил стремежът към смяна. Въпреки всички смесени усеща, българските жители към момента мечтаят - без да имат вяра в това - за страна без скрито съглашение сред политически, бизнес и правосъдни кръгове и еманципирана от въздействието на олигарсите върху стопанската система и медиите. Държава, чието всекидневие няма да бъде изпъстрено от обществени кавги, държавни рецесии и връщания към урните. След неуспеха през март 2024 година на съглашението, подписано през юни 2023 година сред дясноцентристките реформатори ПП-ДБ и обединението ГЕРБ-СДС, президентът Румен Радев назначи длъжностен кабинет, който да приготви организирането на предварителни парламентарни избори, които следва да се проведат в един ден с европейските избори. Това ще са шестите избори за три години. От април 2021 година страната мина през седем държавни управления, множеството от които служебни, назначени от президента. Как да се излезе от рецесията, почнала през юни 2020 година с разкриването на хипотетични случаи на корупция по върховете на страната? Повтарящи се до парадокс, в положение ли са към момента изборите да произведат групова воля, устойчиво болшинство и политическа легитимност, които са от значително значение за използването на промените в секторите на правораздаването, битката с корупцията и конкуренцията, чието отсрочване попречва икономическия напредък и срутва публичното доверие? Не е несъмнено, че 9 юни ще даде обнадеждаващи отговори на тези въпроси: болнав % на присъединяване, изборни измами и връщане на власт на партии, олицетворяващи завладяването на страната, са измежду упованията на локалните наблюдаващи с нещо като бонус - консолидация на русофилските групи и ксенофобската последна десница. Докато антикорупционните ограничения, признати от реформаторското държавно управление на Кирил Петков (ПП-ДБ, декември 2021 г.-август 2022 г.) и обединението ПП-ДБ/ГЕРБ-СДС, водена от Николай Денков (юни 2023 г.-април 2024 г.), са подложени на детайлно разплитане след назначението на кабинет от специалисти през април, предизборната акция стана очевидец на поредност от компромати (публично откриване на компрометираща информация), които са ориентирани главно към реформаторите от ПП-ДБ. Освен олигарсите, главният бенефициент от този нездравословен климат може да се окаже Русия на Владимир Путин. Руският " огромен брат " също е обвинен, че е съдействал за отслабването на страната, която се опита да отбрани политиката на Европейски Съюз в Украйна. Далеч не изключителна, българската траектория е забавна с това, че разкрива механизмите на раздробяване на демокрацията, настоящи през днешния ден в няколко европейски страни (разрушаване на четливостта на раздялите и на стабилността на партийните структури; секрети съглашения сред бизнеса и политиката; непознати въздействия, и т.н.). Клиентелизмът и парализата на правораздаването са съчетани с насърчаването на популистки фигури, постоянно ефимерни, препотвърждаването на националната горделивост, частично ксенофобска, и появяването на политически сили, които неуморно пеят тематиките за упадъка на Европа и за търсенето на мощни други възможности.
Афери, граничещи с фантастика
Без подозрение холивудските сценаристи, нуждаещи се от ентусиазъм, би трябвало да почерпят креативен запаси в България. Фигури в напълнени с мускули спортни екипи и костюми изобилстват; грандиозни разкрития и непредвидени смъртни случаи също. Като доказателство: през юни 2020 година, в края на едно десетилетие, през което беше построил известността си върху обещанието за разтрошаване на мрежите на проведената престъпност и мощна България, някогашният телохранител, частен охраняем началник и министър председател Бойко Борисов - или някой, който доста наподобява на него - е сниман в спалнята си с револвер на нощното шкафче и отворено чекмедже с пачки банкноти от 500 евро и златни кюлчета на стойност, оценена на няколко милиона евро. Фалшивите, съгласно Борисов, фотоси са снимани от дрон на президента, който по-късно удостоверил притежанието на дрона, само че не и проникването в дома му. Няколко дни по-рано в обществените мрежи се завъртя запис на глас, наподобяващ този на премиера, който с цветуща тирада разисква бизнес и политика, източване на еврофондове и счупени политически кариери. Тези компромати доведоха през лятото на 2020 година до най-големите обществени мобилизации, които България е виждала от 1997 година насам. Напразно. През април 2021 година в страната стартира серия от неубедителни предварителни избори. Друга илюстрация: Имало едно време един хазартен необут на име Васил Божков, обвинен, че не е платил към 500 милиона лв. (около половината в евро) налози. Изгбягал в Дубай през 2020 година, той заявява, че е платил към 32 милиона евро за три години на няколко висши политически чиновници, в това число премиера Бойко Борисов и министъра на финансите Владислав Горанов, в подмяна на спокойното водене на бизнеса му. Прокуратурата е сезирана. През декември 2023 година процедурата беше прекъсната заради липса на доказателства: тегленията в действителност бяха потвърдени; потреблението им не е потвърдено. През май 2024 година някогашният хазартен необут разгласи влизането си в политиката и кандидатурата си за народен представител. Смърт. Това се случва на всеки рано или късно, схваща се; инцидентно или не, кой би могъл да го твърди? Докато дебатът за правосъдната промяна се оформяше през 2023 година, две лица, обвинени, че са служили като медиатори за " усъвършенстване " на действието на правосъдната система (да се чете: привършване на предварителните следствия и/или селективна глоба на незаконни деяния), бяха убити надлежно през август 2023 година и февруари 2024 година България преди малко беше приела конституционна промяна през декември 2023 година, проправяйки пътя за необятно преструктуриране на правосъдната власт. През пролетта трябваше да последва гласуването на закон. Падането на държавното управление реши друго. Как можем да свържем тези разпрокъсани обстоятелства? Първо посредством проучване на (де)структурирането на политическото поле и след това посредством комплицираните връзки с Русия.
Фрагментиран политически набор
Могат да се предложат три описа за политическия живот в България. Първи роман: това е разказът за една последователност, артикулирана от 2009 година насам към ГЕРБ, дясна групировка, публично прозападна, само че бързо удовлетворяваща икономическите ползи на Русия (в енергетиката, сред другото). Партията на Бойко Борисов съумя да изплете мрежа от депутати/бизнесмени от централно до общинско равнище и да подписа следизборни съюзи (официални или неформални), които са доста чувствителни към икономическата обстановка. Движението за права и свободи (ДПС), основано след 1989 година, с цел да съставлява турското и мюсюлманското малцинство, за което е известно, че е обвързвано с мощни стопански ползи и някогашните комунистически разследващи служби, сега е измежду околните му сътрудници. Втори роман: това е роман за партийна система, при която структуриращото разделяне сред анти- и някогашните комунисти от 90-те години щеше да ерозира с подготовката за присъединение към Европейски Съюз (2007 г.). След изгубването на тази рамка политическите артисти оцеляха с цената на изменящи се лоялности, на идеологически еластични обединения (между някогашния цар Симеон Сакскобургготски, посткомунистическите социалисти и Движение за права и свободи от 2005 до 2009 година, например) и/или обединяване към популисти (шоуменът Слави Трифонов, през 2021-2022 г.; радикалният проруски националист Костадин Костадинов, от 2021 г.). Трети роман: структурно прозападните български новаторски политически сили, чиято последна еманация " Продължаваме промяната " (ПП) беше учредена през септември 2021 година от някогашните министри, приключили Харвард, Кирил Петков и Асен Василев, няма да имат задоволителна електорална база, с цел да се изправят против конкуренцията от отслабена социалистическа партия (вляво), радикални проруски националистически организации (вдясно) и групи, подвластни от олигарси (на други места). Всъщност всяка една от тези скици улавя част от логиката, настояща в България. Остава да разберем за какво гласоподавателите не могат да поверят на една партия провеждането на промените, към които се стремят. Нека незабавно изключим една екзотична догадка: отчуждени от обществените мрежи, лишени от рефлексивност и разочаровани, жителите биха дали своят вот сляпо за мощните на деня, популистите, чиито обещания обвързват - формулата е известна - единствено тези, които им имат вяра. Ако концентрацията на медиите в ръцете на няколко магнати безспорно е съдействала за утежняването на демократичния спор, тази рамка на прочит е, най-малкото, непълна. Несъмнено е по-добре да се търсят пояснения в клиентелното въздействие върху териториите, в политическите прояви, които постоянно разместват политическите карти и във вътрешнобългарското геополитическо разделяне. От 12 години ГЕРБ управлява огромните регионални центрове и множеството общини. На локалните избори през октомври-ноември 2023 година, макар че няколко области напуснаха нейното поле, партията на Борисов остана преобладаваща. В настройка, в която достъпът до обществени пазари, държавни дотации, европейски фондове, обществени работни места и обществени услуги евентуално ще зависи от лоялността, демонстрирана към ръководещите, изборите са по-малко въпрос на избор на обвързаност или на " недостиг на информация " в сравнение с тактиките за оцеляване. Негласуването си остава единствената допустима смелост. Подобна логичност важи и за южните и североизточните райони със мощно малцинствено наличие, които Движение за права и свободи ръководи непрестанно от 1989 година През февруари 2024 година Делян Пеевски, политик със възбрана за влизане на територията на Америка по закона Магнитски, пое съпредседателството на партията. Източник на променчивост в българските обществени политики, каскадата от държавни управления е резултат от и способства за непрекъснатото пораждане на нови протестни групи, чиито водачи предизвикват профила си на рицари в битката с корупцията. Дори когато последните събират малко гласове (4-5% от електората) за относително къс интервал (един-два мандата), те способстват за разпадането на политическата игра и пречат на образуването на следизборни обединения с технократски профил.
И най-после, и тази точка закупи основно значение през последните години, България е надълбоко разграничена сред образовано, градско и младо малцинство, защитаващо една прозападна линия, и болшинство, привързано към проруската визия за спора в Украйна и ползите на България. Профилът на проруските гласоподаватели варира от носталгици по комунистическото минало до симпатизанти на ултранационалистическата партия " Възраждане ", в това число минавайки през жители, които недоволстват против медийното изказване, че поддържането на честност към Русия евентуално ще подсигурява ниски цени на енергийните доставки. Членовете на тази съставна група имат едно общо нещо: те няма да гласоподават за реформатори, считани за проамерикански. Така битката против завладяването на страната се оказва пленник на дискредитирането в публичното мнение на прозападния прочит на актуалните провокации. Отчасти последното е дело на извънредно ефикасната политика на съветско въздействие.
Стратегия на съветското въздействие: войната в Украйна като ускорител на разпада на България
Първите известия, че Русия е разгърнала политика на въздействие, включваща културна мека мощ, поддръжка за избрани публицисти, интелектуалци и учени (платени?), едва транспарантно икономическо лобиране и дискретно финансиране на политически групи, датират от 2013-2014 година Не че Русия в миналото е отсъствала от стратегически браншове като енергетиката, която осигуряваше на България по-голямата част от доставките на газ и нефт до нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 година Тези с по-дълга памет си спомнят, че над убийството на някогашния социалистически министър председател Андрей Луканов през октомври 1996 година тегне подозрението, че е обвързвано с ролята на последния като медиатор в газовия бранш. Елиминирането през 2003 година на един от огромните босове на българските проведени незаконни мрежи Илия Павлов щеше да бъде също по този начин улеснено от упоритостите му в горещия енергиен бранш.
Политиката на съветско въздействие обаче закупи невиждан мащаб след нахлуването в Украйна. Докато Европейски Съюз одобри няколко пакета наказания против Москва, войната акцентира вътрешнобългарските разломи, като социалистическият президент и крайната десница възприеха дискурс за мир с доста русофилски нюанси. В резултат на спора броят на проруските уеб страници (с тролове и подправени новини) нараства експоненциално. Ако България, до момента в който обществено отбелязваше нежеланието си да изнася оръжие за Украйна след рухването на държавното управление на Петков през юни 2022 година, провежда скъпи доставки (директни или посреднически), приемането на европейските наказания провокира и типичен резултати: сътвори мрежи от участници, които са специалисти в заобикалянето им, укрепвайки противозаконните стопански транзакции. Нещо повече, в региона на енергетиката държавното управление на Петков живя прекомерно малко, с цел да може завършването на междусистемната газова връзка с Гърция (през октомври 2022 г.), подписването на газов контракт с Азербайджан (планирано няколко дни след рухването на кабинета) и проектът за закупуване на LNG от Съединени американски щати да разрешават на България да се еманципира от Русия. На 3 януари 2023 година обществената компания Булгаргаз и нейният турски сътрудник Боташ подписаха тринадесетгодишно съглашение за доставки по газопровода Турски поток. Споразумението беше показано от (новия) български кабинет като стъпка напред по пътя към диверсификация на доставките на страната. Според изискванията на съглашението обаче българската страна не управлява произхода на газа (всъщност руски). Тя също по този начин се ангажира да заплати 2 милиарда $ за 13 години, без значение от осъществените доставки. След разкриването на тези данни от проверяващ уебсайт, българският парламент трябваше да изиска предоговаряне на контракта на 19 април 2024 година Малко евентуално е изборите на 9 юни да ни разрешат да избягаме от тази площ на кръга: изправени пред олигарси, за които се счита, че управляват част от политическата класа и " външни настойници ", които се възползват от неналичието на бистрота на българските институции, с цел да прокарват ползите си. Много евентуално е гласоподавателите да се откажат от изборите, даже в случай че това значи да разрешат на добре известни сенчести и не до такава степен фигури да се върнат на власт. Възможно ли е европейските политици да са не запомнили, че територията на България, членка на Европейски Съюз, граничи с извънредно стратегическото Черно море?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ