(St. Anthony Abbot and St. Paul, c.1515, by Giovanni Gerolamo

(St. Anthony Abbot and St. Paul, c.1515, by Giovanni Gerolamo Savoldo)

Усъвършенстването идва от битката

Казано е, че Бог позволява демоните да ни атакуват по пет аргументи. Първата е чрез нападенията и отбраната да се научим да разграничаваме добродетелта от прегрешението. Втората е да запазим твърда и непоколебима добродетелта, която сме придобили с битка и труд. Третата е, напредвайки в добродетелта, да не мислим високо за себе си, а да се учим на благост. Четвъртата е, откакто изпитаме цялата измама на прегрешението, да го намразим от дън душа. И несъмнено, петата и най-важна причина е, откакто сме се освободили от пристрастеностите, да не забравим за личната си отпадналост и за силата на нашия Помощник.

Свети Максим Изповедник († 662)
„ Четиристотин глави за любовта “

***

Отчаянието като горделивост

Човек на едно и също място може и да се избави, и да погине. Сатаната бил най-красивият ангел, който постоянно предстоял пред Бога, само че паднал заради своята горделивост. Юда Искариотски бил един от Дванадесетте апостоли, само че заради скъперничество предал Господа, а по-късно от обезсърчение направил самоубийство. По същия метод са погинали и доста други.
От друга страна, неверният митар се оправдал единствено с една къса молитва. Добрият бандит, към този момент разпнат, също по този начин бил избавен с една къса молитва и влезнал в Рая дружно със Самия Господ. Нашият Господ е споделил на гордите и сребролюбиви книжници и фарисеи, че митарите и блудниците ще влязат в Царството Божие преди тях, тъй като са се покаяли след проповедта на свети Йоан Кръстител, до момента в който гордите учители не са създали това.

О. Васиан Псковски
„ В търсене на същинската мъдрост “

***

Пази Божията берекет

Когато получиш небесния подарък на търпението, бодърствай над себе си, с цел да запазиш Божията берекет, и прегрешението да не се вмъкне неусетно в душата или тялото ти. Ако безгрижно и невнимателно пуснеш прегрешението да проникне в теб, и то изключително оня грях, към който твоето едва тяло е доста склонно и който поробва тялото и душата, тогава благодатта ще те напусне, оставяйки те разкрит и самичък. Тогава скръбта, дадена ти за избавление и отбрана, ще те победи, ще те пречупи с горест, подтиснатост и обезсърчение, като подобен, който пази Божия подарък без признателност. Затова бързай с същинско и уверено смирение, с непорочност и подарък на толерантност, да очистиш сърцето си, тъй като дарът на Дух Свети обитава единствено в чистия.

Свети Игнатий Брянчанинов († 1867)
„ Чашата Христова “

***

Без безчинство или самосъжаление

Ти казваш, че непрекъснато падаш. Така и ще бъде, до момента в който в теб господстват своеволието и самосъжалението. Това демонстрира, че в твоето сърце най-съществен е „ Аз ”, а не Господ. Това е живеещият в нас грях на самолюбието, който е причина за всеки грях, и прави индивида неверен от глава до пети, до момента в който позволяваме да населява в душата ни. А когато целият човек е неверен, по какъв начин може благодатта да се настани в него? Тя няма да пристигна, както и пчелата не отива там, където има пушек. Решението на индивида да служи на Господа се състои от два значими детайла: първо, човек би трябвало да се отхвърли от себе си, и второ, да върви след Христос (Марк. 8:34). Първият детайл изисква оставяне на егоизма или самолюбието, и затова, да отхвърли всяко безчинство или самосъжаление, и в огромното, и в дребното.

Свети Теофан Затворник († 1894)
„ Изкуството на молитвата “

(Saint Matthew and the Angel, 1534, by Giovanni Gerolamo Savoldo, Metropolitan Museum of Art)

Не бива да се отчайваме, даже в случай че бъркаме доста пъти

Дори и да не си подобен, какъвто би трябвало да бъдеш, и тогава не трябва да се отчайваш. Достатъчно неприятно е и това, че си бъркал. Защо да грешиш и по отношение на Него, смятайки Го за безпомощен, в своето неведение? Не може ли Той, Който поради теб премъдро е сътворил всичко, да избави душата ти? Ако този факт, както и Неговото олицетворение, единствено прави по-тежко твоето наказание, тогава се покай. Той ще одобри твоето смирение, както е приел покаянието на блудния наследник (Лук. 15:20) и на блудницата (Лук. 7:37-50). Впрочем, в случай че не можеш да се покаеш и грешиш по табиет, даже и когато не искаш, тогава прояви кротостта на митаря (Лук. 18:13). Това е задоволително, с цел да ти обезпечи избавление. Защото оня, който бърка и не се кае, само че и не се отчайва, единствено заради това счита самия себе си за най-окаян от всички и не би се осмелил да осъди никого. Той ще се удивлява на Божието състрадание и ще благодари на своя Благодател, а може да получи и доста други благословения. Макар и да е подобен човек, зависещ на демона поради своите грехове, той въпреки всичко, заради боязън Божий, няма да послуша врага, който ще се опита да го хвърли в обезсърчение. Поради това той има дял във вършенето на богоугодно дело. Такъв човек е признателен, толерантен, има боязън Божи, не съди, и няма да бъде съден. Всичко това са огромни добродетели. За същото приказва и свети Йоан Златоуст, когато приказва за пъкъла. Той счита, че пъкълът ни е за по-голяма изгода и от Царството Небесно, тъй като доста хора, заради боязън от пъкъла, се удостояват с Царството. Адът ни изпълва със боязън, Царството ни покрива с обич, а и в двата случая ни избавя Христовата берекет.
Ако тези, които са сполетени от доста душевни и телесни премеждия, претърпят до дъно и не се предадат на слабоволие и обезсърчение, то ще се спасят.

Свети Петър Дамаскин († ХІІ век)
„ Съкровищница на божественото познание “

***

Ако не се трудим, Бог няма да резервира нашата наслада

В цялото ти писмо се демонстрира радостното положение на твоята душа. Радваш се на Господнята благосклонност, която Той ти показва, и в същото време се плашиш. Мисля, че опитно си познал, че човек би трябвало да служи на Господа със боязън и да се радва пред Него с боязън (Пс. 2:11). Възпитавай в себе си боязън и наслада, и ги хвани неотлъчно в себе си, като внимаваш насладата да не прерасне в нерадение, нито пък страхът да угаси насладата. Следвайки това, почитай Бога като всемилостив Отец, Който ни гледа с обич, само че и в същото време е непрощаващо непоколебим.
Естествено е, че чувстваш някакъв боязън, в резултат на който насладата още веднъж може да те остави. Поради този боязън ставаш разтревожен, пробвайки се да изнамериш метод да задържиш насладата. Очакваш, че самичък ще успееш в това? Само поради един подобен умисъл всичко, което си придобил, може още веднъж да ти се отнеме. Направи всичко, което е по силите ти, с цел да запазиш насладата, само че всъщност разпореди всичко на Господа. Истина е, че в случай че самичък не се потрудиш, и Бог няма да го направи вместо тебе. Впрочем, в случай че възложиш вярата си единствено на личните си старания и битка, Бог ще се отдръпне, виждайки, че смяташ Неговата помощ за непотребна, и тогава ще се сблъскаш със същите компликации, с които си се сблъскал и първоначално. Бори се до самия край, принуждавай себе си колкото можеш, само че в това време вярвай, че същинската грижа е в ръцете на Самия Господ. Не оставяй своето дело, труд и очакване на Самия Бог. Крепете се едни други, и това ще ви утвърди още повече.

Господ желае да имаме всичко, което ни е за избавление, и когато и да е е подготвен да ни го даде. Той единствено чака нашата подготвеност или дарба да го приемем. Затова въпросът какво да вършим, с цел да запазим Божията помощ, се трансформира във въпрос какво да вършим, с цел да останем подготвени да приемем отбраната от Господа, която ни чака да я приемем, и по какъв начин тя слиза върху нас. Много е значимо да познаем себе си като безусловно празен съд, да прибавим към това съзнанието за личната си отпадналост, да го осъществим единствено със личния си труд, и да увенчаем с вярата, че единствено Бог може да направи това, и то освен може, само че и желае, и знае по какъв начин да го направи. След това, като спуснем мозъка в сърцето, да завикаме: „ Господи, Ти знаеш по какъв начин да ме изцелиш ”. Всичко това прави с непоколебима вяра и доверие, че Той ще те води по пътя на правдата и няма да допусне да се отклониш от него.
Доволен си поради насладата и утехата, която чувстваш, което е напълно естествено. Впрочем, внимавай да не започнеш да си мислиш: „ Ах, ето го! Това е то! Така наподобява то, а аз не съм знаел! ”. Такива мисли, които произлизат от врага, оставят след себе си празнина и водят в бездна. Непрестанно повтаряй: „ Слава на Тебе, Боже наш! ” и „ Господи, помилуй ме! ”

Ако въпреки всичко задържиш мозъка си върху мислените догатки, незабавно ще последват мемоари за предходните ти каузи, битки, подвизи, а по-късно ще започнеш да анализираш в кое от тези положения са се появили наслада и благоденствие, в кои положения са те оставили, и в кои са се задържали и утвърдили. След това ще вземеш решение постоянно да действаш по някакъв необикновен метод. Така ще паднеш в въображаемо самоудовлетворение, вярвайки, че напоследък ти се е разкрила тайната на духовното израстване и че то е в твоите ръце. Впрочем, по време на молитва ще ти стане ясна измамата на такава фантазия, тъй като молитвата ще бъде празна, прекратена и няма да ти донесе никаква разтуха. Единствената разтуха ще намираш в загатна за предходното, а не в настоящето положение. И тогава би трябвало надълбоко да въздъхнеш и да осъдиш себе си. Впрочем, в случай че душата не може да направи това, тогава недоброто разположение ще продължи и милостта още веднъж ще се отдръпна. Такъв тип мечтания демонстрират, че душата още веднъж е почнала да се уповава на личните си старания, а не на Божията благосклонност. Милостта е постоянно благосклонност, самостоятелна от никакво дело, а оня, който я бърка със личните си показа, може да бъде лишен от нея. Запомни това добре. Именно отдръпването на благодатта, което се случва по Божи Промисъл поради нашето изправяне, най-вече оказва помощ да научим този избавителен урок.

Свети Теофан Затворник († 1894)
„ Изкуството на молитвата “

Превод от сръбски ~  Татяна Филева

Източник:
Картини: Giovanni Gerolamo Savoldo (Italian, Brescia 1480/85 - after 1548) - en.wikipedia.org