Г-0 дойде след много спорове в Г-7
Среща на международния връх няма да има. За пръв път Групата на Седемте огромни няма да се събере за цяла година след предишния август в Биариц, Франция. След доста разногласия за формáта – Г-7 или Г-8 (за или срещу Русия на масата), или Г-10, през Г-1+6 (хегемонът и неговите подгласници), пристигна неизбежният край Г- 0 – никой от огромните никого няма да среща. Г-0 се превежда „ глобализмът е на нулево равнище “: началниците на света не могат да съгласуват ръководството до такава степен, че въобще няма да се опитат да стигнат компромис, даже няма да изиграят спектакъла с лицемерна „ фамилна среща “ на съдружниците. Нашата задача като фенове е да надникнем умозрително зад завесите и да помислим за какво сцената остана празна. Какво значи това за международната стопанска система? Пресата към този момент ни уведоми
кой дръпна шалтера:
фрау Ангела Меркел първа се реши и отхвърли да участва на 46-тия конгрес на върха Г-7, която трябваше да събере на 25 и 26 юни в президентската резиденция Кемп Дейвид до Вашингтон (100 км на северозапад в щата Мериленд). Това станало в петък, в „ плевел “ телефонен диалог с президента Тръмп предната нощ. Часове откакто Канцлерамтът разгласи отхвърли с претекст – „ заради „ здравен риск “, домакинът анулира напълно срещата. Ама не напълно. Засега форумът е „ отсрочен “. Веднъж беше отлаган за 2 седмици, трябваше да е на 10-12 юни. Сега не е ясно за по кое време. Може би през септември, по-скоро след президентските избори, само че току-виж и преди тях. А може би
Г-7 ще изчезне вечно.
Това по американски дипломатично изрази господин Тръмп: назова Г-7 „ изживяла времето си група страни “ ( “very outdated group of countries ”) и потъна в пояснения по какъв начин на отсрочената среща щял да предложения и други значими играчи. Спомена Русия, Южна Корея, Австралия и Индия. Истинският проблем е, че Г-7 загуби силата да ръководи. Когато беше основан (1975 г.), този кръг на великите държеше 70% от брутния международен артикул, в този момент управлява едвам 46% по настоящи цени, под 32% от международното произвеждане по паритет на покупателната дарба (МВФ). И върви надолу. Но към момента държи 58% от чистото международно благосъстояние (Креди Суис). При всички неуспехът на срещата е
същински трус на самия връх
на световната стопанска система. Съветът на света в действителност подаде оставка, по-лошо: отхвърля да се събере. Ние сме в транспортен съд посред бурно море, върлува зараза, моторът не работи, запасите са на привършване, дажбите на трапезата понижават. Капитанът е свикал офицерите си, те отхвърлят да се качат на мостика, тъй като подозират, че с изключение на (пак) да се заловен за гушите, друго дружно (вече) не могат да правят. И корабът пътува … помните ли Фелини? Не е краят на света,
ще има ново международно държавно управление,
само че не се знае в какъв състав, по тази причина не може да се пресметна по какъв курс ще води света. Устойчив кръг („ решаваща коалиция “ по Кенет Ероу) със мощ, запас и стопански капацитет да постанова волята си на останалия свят като едновремешните Велики сили преди и сред международните войни, са Съединени американски щати, Китай, Русия и Германия. Но това е връх за различен тип свят. Съединени американски щати надали ще извърнат кръгом от устрема да си върнат величието ( “transitioning back to greatness ”). Така че по-вероятно – който и да е 46-ят президент на Съединени американски щати, изключително в случай че остане 45-ят, - при идната 46-а среща на международния директорски съвет хегемонът ще е заставен да крепи контрола и въздействието си. Това значи да разшири ръководещата коалиция, като добави нови участници. Дали ще е упоменатата Г-11 или по-скоро Г-12, дали ще са (напосоки) назованите за нови членове, ще бъдат ли низвергнати някои от сегашните „ огромни “? Кои?
Но без Китай,
тъй като таман втората по мярка стопанска система трябваше да бъде порицана и подложена на остракизъм на провалената юнска среща на Г-7. Във Вашингтон трябваше да се разгласи пакт или най-малко „ коалиция на искащите “ да градят нова китайска стена – обаче от насрещната страна на Великата Чанг Чънг. Така че най-важното ще разберем по-късно, само че несъмнено до края на годината: кои ще са групата „ огромни “ и ще поканят ли Китай на масата. По етикета на канибалите: не си ли канен на вечеря, ще те сервират на трапезата.
Отговорите на тези въпроси костват милиарди през днешния ден. Но каквото и решение да вземе стопанинът на Белия дом (по-скоро новият), то нищо няма да коства и дълго няма да трае. През идващите най-малко 4, само че може би 14 години баланс на силите в света мъчно ще се наложи и удържи, а стопанската история ни учи, че щом
няма баланс, стартират войни.
Студени войни, търговски войни, остри стопански битки, напълно същински, само че периферни и лимитирани войни с пушки, бомби и снаряди. Тотален безпорядък, само че без световен конфликт, тъй като никой не ще да умира. Мнозинството се плаши с корона вирус да не се болести. В свят на безпорядък и войни ние, българите, се представяме добре. Всички по-сериозни имущества от първото, та чак до петото българско царство, са насъбрани от войни. Ама и огромна бедност са ни отреждали Великите.
- - - (отделно каре) - - -
Световният директорски съвет Г-7
Групата на огромните единствено на пръв взор се занимава с „ чиста “ политика, тоест с измама и празнодумство. Смисълът на този конгрес е да ръководи международното стопанство.
Макар че първата среща на върха (САЩ, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и Япония, Канада се причислява влиза по-късно) в двореца Рамбуйе през 1975 година е свикана от президента Жискар Д’Естен, концепцията е на тогавашния секретар на трезора („ финансов министър “) на Съединени американски щати Джордж Шулц, а същинската причина е валутната неустойчивост след Смитсонианското съглашение (1970) и петролната рецесия от началото на 70-те години: за пет години (1970-75) цената на петрола скача тройно от 20 до 60 $ за барел. Г-7 взема соломоновски решения и по двата въпроса: златно-доларовият стандарт е отстранен, само че МВФ е възкресен, закриването му е анулирано. Решено е цените на петрола да се стабилизират „ на стабилно равнище “, обаче приходите от добива да се преразпределят – и за идващите 5 години (1975-80) петролът нараства още 3 пъти – от 60 до 170 $ за барел. После се срутва с 2/3 (1981-86) до 24 $ – и това се смята за главната аргументи за стопанския провал на Съюз на съветските социалистически републики и неговия блок.
Най-обсъжданото зрелище на Г-7 е срещата „ на върха “ с присъединяване на „ главите “ (на изпълнителната власт) един път до два пъти годишно, само че моторът, работният орган на групата е срещата на финансовите министри, постоянно дружно с шефовете на централните банки. Те се събират най-малко четири пъти в годината.
Сред най-важните решения на Г-7 е Споразумението „ Плаза “ (подписано в хотел „ Плаза “, Ню Йорк на 22.09.1985, за обезценяване на $, който е достигнал тогава най-високото си равнище. Това е първото международно „ подкастряне “ на спестителите, които губят сред 3 и 5 трилиона $ (1985). Същия смисъл има и Лувърското съглашение (Париж, 1987), доларът се девалвира, спестителите са подстригани с по-малък %, само че с по-голяма сума. Но висшото достижение на Г-7 ще остане Вашингтонският консенсус, реализиран на XVI среща в Хюстън преди тъкмо 30 години (9-11 юли 1990).
Решение („ самодейност “) на Г-7 (1996) е опрощаването на дълга на 42-те „ тежко задлъжняли небогати страни “ (HIPC), първо с 90%, след това „ до 100% “. По тази самодейност България отписа вземания съвсем колкото беше външния ни дълг, който вкара страната в мораториума от 30.03.1990 година
През 1996 година Г-7 сътвори Форума за финансова непоклатимост, който трябваше „ да ръководи интернационалната финансова система “. Така Г-7 сътвори Г-20. И още доста приноси в международната стопанска система имат Седемте.
кой дръпна шалтера:
фрау Ангела Меркел първа се реши и отхвърли да участва на 46-тия конгрес на върха Г-7, която трябваше да събере на 25 и 26 юни в президентската резиденция Кемп Дейвид до Вашингтон (100 км на северозапад в щата Мериленд). Това станало в петък, в „ плевел “ телефонен диалог с президента Тръмп предната нощ. Часове откакто Канцлерамтът разгласи отхвърли с претекст – „ заради „ здравен риск “, домакинът анулира напълно срещата. Ама не напълно. Засега форумът е „ отсрочен “. Веднъж беше отлаган за 2 седмици, трябваше да е на 10-12 юни. Сега не е ясно за по кое време. Може би през септември, по-скоро след президентските избори, само че току-виж и преди тях. А може би
Г-7 ще изчезне вечно.
Това по американски дипломатично изрази господин Тръмп: назова Г-7 „ изживяла времето си група страни “ ( “very outdated group of countries ”) и потъна в пояснения по какъв начин на отсрочената среща щял да предложения и други значими играчи. Спомена Русия, Южна Корея, Австралия и Индия. Истинският проблем е, че Г-7 загуби силата да ръководи. Когато беше основан (1975 г.), този кръг на великите държеше 70% от брутния международен артикул, в този момент управлява едвам 46% по настоящи цени, под 32% от международното произвеждане по паритет на покупателната дарба (МВФ). И върви надолу. Но към момента държи 58% от чистото международно благосъстояние (Креди Суис). При всички неуспехът на срещата е
същински трус на самия връх
на световната стопанска система. Съветът на света в действителност подаде оставка, по-лошо: отхвърля да се събере. Ние сме в транспортен съд посред бурно море, върлува зараза, моторът не работи, запасите са на привършване, дажбите на трапезата понижават. Капитанът е свикал офицерите си, те отхвърлят да се качат на мостика, тъй като подозират, че с изключение на (пак) да се заловен за гушите, друго дружно (вече) не могат да правят. И корабът пътува … помните ли Фелини? Не е краят на света,
ще има ново международно държавно управление,
само че не се знае в какъв състав, по тази причина не може да се пресметна по какъв курс ще води света. Устойчив кръг („ решаваща коалиция “ по Кенет Ероу) със мощ, запас и стопански капацитет да постанова волята си на останалия свят като едновремешните Велики сили преди и сред международните войни, са Съединени американски щати, Китай, Русия и Германия. Но това е връх за различен тип свят. Съединени американски щати надали ще извърнат кръгом от устрема да си върнат величието ( “transitioning back to greatness ”). Така че по-вероятно – който и да е 46-ят президент на Съединени американски щати, изключително в случай че остане 45-ят, - при идната 46-а среща на международния директорски съвет хегемонът ще е заставен да крепи контрола и въздействието си. Това значи да разшири ръководещата коалиция, като добави нови участници. Дали ще е упоменатата Г-11 или по-скоро Г-12, дали ще са (напосоки) назованите за нови членове, ще бъдат ли низвергнати някои от сегашните „ огромни “? Кои?
Но без Китай,
тъй като таман втората по мярка стопанска система трябваше да бъде порицана и подложена на остракизъм на провалената юнска среща на Г-7. Във Вашингтон трябваше да се разгласи пакт или най-малко „ коалиция на искащите “ да градят нова китайска стена – обаче от насрещната страна на Великата Чанг Чънг. Така че най-важното ще разберем по-късно, само че несъмнено до края на годината: кои ще са групата „ огромни “ и ще поканят ли Китай на масата. По етикета на канибалите: не си ли канен на вечеря, ще те сервират на трапезата.
Отговорите на тези въпроси костват милиарди през днешния ден. Но каквото и решение да вземе стопанинът на Белия дом (по-скоро новият), то нищо няма да коства и дълго няма да трае. През идващите най-малко 4, само че може би 14 години баланс на силите в света мъчно ще се наложи и удържи, а стопанската история ни учи, че щом
няма баланс, стартират войни.
Студени войни, търговски войни, остри стопански битки, напълно същински, само че периферни и лимитирани войни с пушки, бомби и снаряди. Тотален безпорядък, само че без световен конфликт, тъй като никой не ще да умира. Мнозинството се плаши с корона вирус да не се болести. В свят на безпорядък и войни ние, българите, се представяме добре. Всички по-сериозни имущества от първото, та чак до петото българско царство, са насъбрани от войни. Ама и огромна бедност са ни отреждали Великите.
- - - (отделно каре) - - -
Световният директорски съвет Г-7
Групата на огромните единствено на пръв взор се занимава с „ чиста “ политика, тоест с измама и празнодумство. Смисълът на този конгрес е да ръководи международното стопанство.
Макар че първата среща на върха (САЩ, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и Япония, Канада се причислява влиза по-късно) в двореца Рамбуйе през 1975 година е свикана от президента Жискар Д’Естен, концепцията е на тогавашния секретар на трезора („ финансов министър “) на Съединени американски щати Джордж Шулц, а същинската причина е валутната неустойчивост след Смитсонианското съглашение (1970) и петролната рецесия от началото на 70-те години: за пет години (1970-75) цената на петрола скача тройно от 20 до 60 $ за барел. Г-7 взема соломоновски решения и по двата въпроса: златно-доларовият стандарт е отстранен, само че МВФ е възкресен, закриването му е анулирано. Решено е цените на петрола да се стабилизират „ на стабилно равнище “, обаче приходите от добива да се преразпределят – и за идващите 5 години (1975-80) петролът нараства още 3 пъти – от 60 до 170 $ за барел. После се срутва с 2/3 (1981-86) до 24 $ – и това се смята за главната аргументи за стопанския провал на Съюз на съветските социалистически републики и неговия блок.
Най-обсъжданото зрелище на Г-7 е срещата „ на върха “ с присъединяване на „ главите “ (на изпълнителната власт) един път до два пъти годишно, само че моторът, работният орган на групата е срещата на финансовите министри, постоянно дружно с шефовете на централните банки. Те се събират най-малко четири пъти в годината.
Сред най-важните решения на Г-7 е Споразумението „ Плаза “ (подписано в хотел „ Плаза “, Ню Йорк на 22.09.1985, за обезценяване на $, който е достигнал тогава най-високото си равнище. Това е първото международно „ подкастряне “ на спестителите, които губят сред 3 и 5 трилиона $ (1985). Същия смисъл има и Лувърското съглашение (Париж, 1987), доларът се девалвира, спестителите са подстригани с по-малък %, само че с по-голяма сума. Но висшото достижение на Г-7 ще остане Вашингтонският консенсус, реализиран на XVI среща в Хюстън преди тъкмо 30 години (9-11 юли 1990).
Решение („ самодейност “) на Г-7 (1996) е опрощаването на дълга на 42-те „ тежко задлъжняли небогати страни “ (HIPC), първо с 90%, след това „ до 100% “. По тази самодейност България отписа вземания съвсем колкото беше външния ни дълг, който вкара страната в мораториума от 30.03.1990 година
През 1996 година Г-7 сътвори Форума за финансова непоклатимост, който трябваше „ да ръководи интернационалната финансова система “. Така Г-7 сътвори Г-20. И още доста приноси в международната стопанска система имат Седемте.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ