Средно всеки 6-ти човек по света е нарцисист. 75% от

Средно всеки 6-ти човек по света е нарцисист. 75% от тези хора са мъже. Така че шансът да попаднете или да живеете с подобен е много голям…

" Echo and Narcissus ", Louis-Jean-François Lagrenée (1725-1805)

Нарцисистът е човек, който жестоко пресича естествените граници на другия – границите на човешките права и човешкото достолепие, толкоз жестоко, че би могло ясно да се класифицира като душевен тормоз. Унищожавайки прочувствения баланс на личността по подъл и садистичен метод, те целят да накарат жертвата си да се почувства изцяло уязвима, незащитена и да живее в непрекъснат боязън. Начинът, по който нарцисистът се отнася към хората и света към себе си е изцяло патогенен във всеки един аспект. Техният свят е изцяло смахнат и измамлив, свят, в който няма място за характерности, тъй като те са безспорните владетели в него.

Неприятният факт е, че един нарцисист се нуждае от хора в живота си, с цел да оцелее, само че не умее нито да харесва хората, нито да се свързва с тях, тъй че всичко, което му остава е да ги владее и манипулира по всевъзможен позорен, афектиран и непоносим метод, като ги улавя в капан, също както паякът улавя мухата в мрежата си.

Жертвите на нарцистична корист стартират да изпитват съществени усложнения при вземането на елементарни решения, непрестанно обмислят в детайли и слагат под подозрение безусловно всичко във връзка с личната си персона и дейности. Това е директен резултат от прочувственото и психическо принуждение, употребявано от нарцисиста, с цел да ерозира самопреценката им, като внуши комплициране и безпокойствие в жертвата си дотам, че тя да не се доверява повече на личните си усещания, памет и преценка.

Това е доста ловко ръководена тактика от нарцисиста – замъгляването на действителността с изказвания като „ Никога не съм казвал, че... “, „ Ти си луд/а “ или „ Въобразяваш си “. Нарцисистът ще ускори чувството ви за „ безотговорност “, като побърза да „ поговори “ с другари, сътрудници или родственици, за това какъв брой „ не сте добре с главата “, какво му се постанова да търпи от вас и какъв брой угрижен за благосъстоянието ви е той в действителност. Като всичко това ще бъде едно изопачаване на действителността по доста майсторски метод.

Постепенно жертвата ще спре да се доверява на личните си усещания и ще стартира за всичко да се съмнява в себе си. Това, несъмнено, ще провокира меланхолия и тревога, която още повече ще я „ закачи “ за нарцисиста, в който ще вижда единствената си вяра за освобождение.

Жертвата се оказва тотално прочувствено и умствено унищожена и неспособна да се доверява на личното си виждане за света. Ще се изолира, тъй като последователно животът ще се окаже прекомерно замайващ и заплашителен. Така изолирана, стартира да слага под подозрение всяка своя мисъл и мнение, хрумвания и идеали, като по този метод личността й стартира постепенно, само че несъмнено да се разпада и изчезва. Жертвата ще се трансформира в безусловно подвластна от насилника си, защото ще стартира да възприема само неговата объркана визия за действителността.

Това е и задачата на нарцистиста – цялостен надзор над твоите мисли и дейности, което ще го сложи зад кормилото, с цел да подкара издевателството върху личността ви с цялостна мощ.

" Narcis ", Franc Kavčič 

Запитайте се дали в миналото ви се е случвало да изживеете такова възприятие на безизходност, боязън, комплициране, ненормално чувство за действителността, такова, в което се чувствате безусловно самичък и без действителна опция да измененията или поправите това, и да продължите напред.

Кой, с изключение на изцяло болно човешко създание би направило такова нещо? Кой би си присвоил и унищожил всяка част от живота на друго човешко създание, с изключение на мощно смутеният нарцисист, движен от личната си себеомраза, целящ само да изсмуче като паразит всичко, което успее от другия.

Няма връзка, която да приключва в такова кълбо от ненавист и заличаване, като тази с нарцисиста. Те ще унищожат всеки аспект от взаимоотношенията ви, ще унищожат личността ви, живота ви, връзката ви със фамилията ви, с приятелите ви и общи линии всичко, с цел да ви направи неспособни да съществувате без него. Всяко деяние и всяка дума, идваща от нарцисиста е ориентирана директна офанзива към вашата лична действителност. Ще ви измъкне от всичко положително и хубаво, което сте имали, с цел да ви води в мрачното място на неадекватността и безполезността, тъй като всичко, което вършиме е неверно и вие в действителност сте безусловно безнадеждни и никому ненужни.

Дори и да приключите връзката си с този човек, злото, което ви е предизвикал, продължава да съществува във вас, тъй като като отрова, вие сте поели всичко това с всяка клетка на тялото си и тя продължава да трови мозъка и действителността ви.

Ако сте в интимна връзка с подобен човек, предизвикайте себе си като си зададете въпроса: „ Защо съм идеалната половинка на подобен човек? “ Това не е изключително обичаен въпрос за жертва на нарцисист, тъй като жертвата нормално търси благосклонност и състрадание, самосъжалява се, построява си облик на страдалец. Хвърля се в безсмислени опити да „ поправи “ насилника си, което единствено по себе си е демонстрация на егоизъм, защото положението на тези хора е нелечимо. Всичко това още повече обезоръжава жертвата и й лишава всякаква опция за спаряване с казуса. Тя бива възнаградена единствено и само със статуса си на жертва, а нарцисистът още веднъж получава цялото внимание, тъй като е хем е болен, хем е отговорен за всичко.

Дали пък не си пасвате съвършено с подобен човек?

" Echo and Narcissus ", 1903, John William Waterhouse

Дефиницията за нарцисист е човек, който е захласнат от себе си, има голямо чувство за личната си значителност, уверен е, че всички му завиждат; той е човек, който си фантазира, че целият свят се върти единствено и само към него и заради тази причина му е безусловно невероятно да разпознава потребностите на другия човек, камо ли да прояви емпатия.

Какво може да накара някой да влезе в такава връзка? Какво друго, с изключение на личното ти чувство, че си презрян и нищожен? Замислете си дали инцидентно имате нещо доста общо посред и разликата е единствено в това, че го изразявате по друг метод.

Жертва на нарцисистите избират жертвите си измежду хората, които търсят валидация отвън себе си.

Защото общото сред нарцисиста и неговата жертва е дълбокото и непреодолимо възприятие за маловажност. Когато човек не знае по какъв начин да се оправи с възприятието си за маловажност, стартира да го потиска, само че в един миг всичко това изплува на повърхността и се демонстрира в една от двете полярности – егоизъм (светът се върти към мен, аз съм най-важното нещо/ или „ жалка жертва “ /аз не коствам нищо, нямам никакво значение, аз съм никой).

Нарцисизмът  е доста по-социално недопустим, тъй като е по-социално различим. Нарцисизмът е дейната поляност на възприятието за маловажност. „ Жалката жертва “ е обществено по-неразпознаваема, тъй като е пасивната полярност на незначителността. Затова, нормално, когато сме в позицията на „ жалката жертва “, ние самите не виждаме това. Влизайки по отношение на нарцисист още веднъж фокусът се измества и за всичко е отговорен нарцисиста, тъй че „ жалката жертва “ още веднъж няма потребност да поема отговорност за личната си персона. Именно по тази причина и толкоз си подхождат.

Най-доброто, което можете да извършите е да излезете от дупката на виктимизацията, в която сами сте се закопали и да погледнете действителната обстановка – вие сте по отношение на нарцисист, тъй като сте тъкмо като него, просто го изразявате по друг метод. Докато не проумеете това, даже и да напуснете въпросния нарцисист, в идната връзка, в която влезете, ще останете неприятно сюрпризирани от обстоятелството, че още веднъж сте попаднали на нарцисист.

" Narciso ", Jan Cossiers

Защо? Защото не сте трансформирали себе си. Приемете нарцисистът като огледало на неразрешените личностни проблеми, които имате. Неразрешените усеща, мисли, убеждения по отношение на самите себе си, които даже не осъзнавате, че имате. Не знаете, тъй като сте ги потиснали. Това, което проявявате на открито е ужасното си пасивно възприятие за маловажност.

Нарцисистът свърхкомпенсира измъчващото го възприятие за маловажност, от което обезверено се пробва да избяга, свърхкомпенсира като търси доказателство за величието си и принизявайки близките, с цел да наподобява самия той по-значителен.

От другата страна са жертвите им – „ Аз нямам никакво значение “, „ Аз съм доста зле, нищо не коствам “ и така нататък, което пък е другият метод за компенсиране. Очевидно е, че и двата разновидността са извънредно илюзорни. Дори и светът да не се върти към вас, това не значи, че не сте част от него. Вие сте част от света.

Вгледайте се в възприятието си за маловажност, не го потискайте, осъзнайте го и го приемете. Не бягайте от него, а го посрещнете с отворени прегръдки. Това е мъчно, само че може да се реализира, като приемете своята накърнимост. Брене Браун споделя по този мотив: „ Да приемеш уязвимостта си значи да поставиш смелостта си над желанието си за надзор “. Смелостта да приемеш нещата такива каквито са, да приемеш възприятията си такива, каквито са, да приемеш и това, което чувстваш, и това, което не желаеш да чувстваш, и това, против което не искаш да се изправиш.

Желанието за надзор е заболяването на нарцисиста, само че и на неговата жертва. Мястото сред двете полярности, е мястото, в което се отказваш от желанието за надзор, това е мястото за фамилиарност със самия себе си, фамилиарност, която значи да опознаеш себе си подобен, какъвто си и да се приемеш с всичките си характерности, без да ги квалифицираш като негативни или позитивни, приемайки, че всяко човешко създание е уязвимо.

" Follower of Giovanni Antonio Boltraffio ", Narcissus, about 1500, London, National Gallery,  Leonardo da Vinci

Няма различен метод – би трябвало да усещаме възприятията си. Да се опитваме да избягаме от тях, като си фантазираме, че сме най-важното нещо на света или пък противоположното – че нямаме никакво значение, е единствено тъпо бягство. Няма сурогат на това – да си позволиш да чувстваш това, което чувстваш, без да му пречиш.

Вгледайте се право в възприятието си за маловажност, откакто умерено сте си разрешили да го изпитате, и се запитайте от къде идва то. Повярвали сте на родителите си, или на някой, който по някакъв метод е стоял по-високо от вас? Дали не сте отхвърлили елементи от себе си, единствено с цел да можете да отговорите на упованията на другите хора или обществото? Защото при положение, че сте отхвърлили част от себе си, това значи, че сами сте си споделили: „ Ти нямаш никакво значение “. Върнете си в спомените си и разберете от къде идват проблемите ви. Това може да се окаже извънредно изцеряващо, защото ви дава опция да се отучите от неверното и да се научите още веднъж на това, което е значимо за вас от позиция на ценностната ви система през днешния ден. Не е належащо цялостен живот да оставате плебеи на обезщетителните механизми на неверните модели, които сте научили в предишното.

Колкото и мъчителна да е връзката с нарцисист, може би тя ви се е случила, с цел да ви разсъни.

Всяко човешко създание знае какво е възприятието за маловажност. Поне един път на всеки в главата е шептяло тихото гласче: „ Ако хората знаеха какъв съм в реалност, в никакъв случай нямаше да ме одобряват “. Така че по-добре намерете болното си място и се погрижете за него, вместо да бягате и да отричате положението си.

Животът без осъзнаване и схващане на самия себе си е живот, който не си коства да се живее. Направили ли сте най-хубавото, с цел да съумеете да разберете себе си подобен, какъвто сте? Вгледали ли сте се задоволително задълбочено в живота си, с цел да установите дали в действителност е вашият личен?

" Narcissus Gazing at His Reflection ", Dirck van Baburen

Картини: Wikipedia