Час пик: София ни издуха с трафика
Средната скорост на напредване в София е съвсем два пъти по-висока от тази в Пловдив, сочат самостоятелни разбори на трафика в българските градове. Твърдението се отнася както за пътуващите с публичния превоз, по този начин и за хората, които се придвижват с персонални и служебни коли.
И до момента в който за първия факт обяснението е във високата скорост на софийското метро, за втория обяснението е само в по-добрата пътна инфраструктура, построена в столицата през последните години, и по-добрата организация на придвижването.
По отношение на главните пътни артерии /без кварталните улици/ водачите в столицата се придвижват приблизително с 43 км в час, до момента в който под тепетата това става с 26 км/ч. София разполага с няколко бързи трасета, на които даже по закон към този момент е позволено придвижването с 80 км/ч. Освен това столичани имат бързи връзки сред южните региони по южната дъга на околовръстното шосе, където може да се кара и със 100. Същото се отнася и до квартали наоколо до Цариградско шосе.
Другата огромна екстра са петте големи кръстовищата на две равнища, построени в София през последните години, както и голямото кръгово на Лъвов мост. В същото време вложенията в пътна инфраструктура под тепетата са най-вече в поправки на главните булеварди, без обаче да се осъществят разширения и съвременни способи за прекосяване от едно трасе в друго.
Решихме да се уверим сами дали данните от статистиката са правилни, като преминахме по два почти еднообразно натоварени маршрута в София и Пловдив в час пик, като изминахме безусловно равно разстояние. Какво сподели нашият опит: Половин час от Коматевско до Дунав, в случай че имаш шанс.
Точно 26 минути бяха нужни на екипа ни, с цел да стигне от кръстовището на Коматевско шосе и бул. „ Ал. Стамболийски “ до това на „ В. Априлов “ и „ Дунав “ в дейния трафик привечер. Шофьорът ни, въоръжен с самообладание, измина дистанцията от 5.2 километра, като избра най-прекия път сред двете точки. Така успяхме да тестваме и придвижването по неотдавна открития ремонтиран сектор от бул. „ Васил Априлов “. На старта направихме информация в Гугъл, която сподели, че това разстояние би трябвало да се взема сполучливо за 13 минути. Да, но не.
Маршрутът, който следвахме, потегля от кръстовището на Коматевско и „ Ал. Стамболийски “, след това през Коматевския възел до Стоматологичния факултет, наляво по улица „ Любен Каравелов “ до кръговото и по бул. „ Васил Априлов “ до постигане на финалната точка - бул. " Дунав ".
Трудностите започнаха още в самото начало. Дясната лента на Коматевско до кръстовището с „ Никола Вапцаров “ беше претъпкана с „ аварирали “ коли. Около намиращите се там автосервизи имаше и опашка от клиенти. Останалите искащи да пътуват бяха принудени да карат в двете свободни ленти, които се оказват извънредно незадоволителни, с цел да поемат целия трафик.
След прекосяването през Коматевския възел се сблъскахме със идната пречка - голяма опашка от коли се беше настанила в лявата лента преди светофара на Т-образното кръстовище сред бул. „ Христо Ботев “ и ул. „ Любен Каравелов “. Обратният завой на това място се оказва единственият вид за пътуващите от „ Кючук Париж “ към „ Христо Смирненски “, тъй като връзката " Модър " - " Царевец " все по този начин си остава мираж. Тъй като противоположният завой се извършваше постепенно и деликатно от множеството водачи, трябваше да изчакаме няколко светофара, с цел да продължим по „ Любен Каравелов “.
Улицата, която носи името на копривщенския народен воин, скоро беше ремонтирана, само че след пренареждането на паветата трасето подмята всеки преминаващ по него автомобил. Допълнителна заплаха внасят паркираните в нарушаване коли вдясно и непрекъснато преминаващите пешеходци, които влизат и излизат от двора на Университетска болница.
След плавното прекосяване през кръговото преминахме по напълно актуализирания бул. „ Васил Априлов “. Лесно лавирахме около „ авариралите “ коли, чийто притежатели бърсаха сълзите от повредата в мазни салфетки от гироси.
Преминаването по новия сектор от „ Васил Априлов “ обаче се оказа същинско приключение, тестващо душeвността и маниерите на всеки водач. Пътят е стеснен и мъчно може да поеме всички мераклии да тестват новия асфалт. Вторият нов светофар, който се намира на кръстовището с ул. „ Данаил Николаев “, се оказа безусловно непотребен, защото трафикът към „ Шести септември “ го беше блокирал напълно. Сигналите се сменяха през 20 секунди, само че колите не помръдваха.
Причината за това е в огромното кръстовище с „ Шести септември “. Градските мислители са оставили единствено една лента за придвижване напряко и за осъществяването на десен завой. Щом светне зелено, в случай че първите две коли са се наредили за надясно, те би трябвало да изчакат прекосяването на големи групи пресичащи пешеходци, а искащите да продължат напряко би трябвало търпеливо да изчакат. Отново и още веднъж и по този начин 5 пъти поред.
Щом успяхме да прекосим скандалното кръстовище, което сякаш трябваше да облекчи трафика, нещата като че ли станаха по-добри. Само за няколко минути успяхме да се доберем до заветната цел - бул. „ Дунав “, а хронометърът закова стрелката на тъкмо 26 минути.
И с трамваите трафикът в София е по-бърз. Столичният ни маршрут стартира от необятния център на ул. " Пиротска ", завива по ул. " Никола Петков ", следва десен завой по бул. " Тодор Александров ", ляв по " Константин Величков " и оттова дълго шофиране до кв. " Красно село ", без да излизаме на бул. " България ". Колите тук са в пъти повече, а придвижването се смесва с трамвайните релси. Преминаваме през 8 светофара, само че все пак се движим доста по-бързо. Не виждаме нито една ко. ла, спряла на спешни в дясната лента.
По остарели мемоари чакаме голяма запушалка, с цел да пресечем бул. " Цар Борис ". Такава обаче от дълго време няма, тъй като кръстовището е на две равнища. В продължение на близо километър караме като по автомагистрала в ниското и след минута сме на 200 м от крайната точка. Следва десен завой и трасето от 5,2 км е изминато. Отново е час пик, само че пътят ни е лишил 18 минути.
Открийте разликите
Те са главно в доста по-добрата пътна инфраструктура, построена в София през последните години. За 92 млн. екипът на столична община съумя да построи голямото кръгово на Лъвов мост и 5 кръстовища на две равнища /включително на инфарктните остарели точки до Телевизионната кула и Семинарията/ за две години и половина.
В същото време единствено ремонтът на бул. " Васил Априлов " в Пловдив продължава към този момент 6 години, откакто стартира през 2012 с кърпенето на моста до УХТ. До окончателното му довеждане докрай сумата за целия ремонт евентуално ще набъбне на над 20 млн. лв., а до прерязването на последната лента мостът сигурно отново ще плаче за ремонт.
С 30-милионния заем от Европейската банка пък към този момент трета година се ремонтират Коматевско шосе, " Руски " и " Шести септември ", а новият бул. " Северен " едвам е захапан. В тази обстановка ножицата в трафика сред София и Пловдив очевидно ще се уголемява, и то не в наша изгода.
И до момента в който за първия факт обяснението е във високата скорост на софийското метро, за втория обяснението е само в по-добрата пътна инфраструктура, построена в столицата през последните години, и по-добрата организация на придвижването.
По отношение на главните пътни артерии /без кварталните улици/ водачите в столицата се придвижват приблизително с 43 км в час, до момента в който под тепетата това става с 26 км/ч. София разполага с няколко бързи трасета, на които даже по закон към този момент е позволено придвижването с 80 км/ч. Освен това столичани имат бързи връзки сред южните региони по южната дъга на околовръстното шосе, където може да се кара и със 100. Същото се отнася и до квартали наоколо до Цариградско шосе.
Другата огромна екстра са петте големи кръстовищата на две равнища, построени в София през последните години, както и голямото кръгово на Лъвов мост. В същото време вложенията в пътна инфраструктура под тепетата са най-вече в поправки на главните булеварди, без обаче да се осъществят разширения и съвременни способи за прекосяване от едно трасе в друго.
Решихме да се уверим сами дали данните от статистиката са правилни, като преминахме по два почти еднообразно натоварени маршрута в София и Пловдив в час пик, като изминахме безусловно равно разстояние. Какво сподели нашият опит: Половин час от Коматевско до Дунав, в случай че имаш шанс.
Точно 26 минути бяха нужни на екипа ни, с цел да стигне от кръстовището на Коматевско шосе и бул. „ Ал. Стамболийски “ до това на „ В. Априлов “ и „ Дунав “ в дейния трафик привечер. Шофьорът ни, въоръжен с самообладание, измина дистанцията от 5.2 километра, като избра най-прекия път сред двете точки. Така успяхме да тестваме и придвижването по неотдавна открития ремонтиран сектор от бул. „ Васил Априлов “. На старта направихме информация в Гугъл, която сподели, че това разстояние би трябвало да се взема сполучливо за 13 минути. Да, но не.
Маршрутът, който следвахме, потегля от кръстовището на Коматевско и „ Ал. Стамболийски “, след това през Коматевския възел до Стоматологичния факултет, наляво по улица „ Любен Каравелов “ до кръговото и по бул. „ Васил Априлов “ до постигане на финалната точка - бул. " Дунав ".
Трудностите започнаха още в самото начало. Дясната лента на Коматевско до кръстовището с „ Никола Вапцаров “ беше претъпкана с „ аварирали “ коли. Около намиращите се там автосервизи имаше и опашка от клиенти. Останалите искащи да пътуват бяха принудени да карат в двете свободни ленти, които се оказват извънредно незадоволителни, с цел да поемат целия трафик.
След прекосяването през Коматевския възел се сблъскахме със идната пречка - голяма опашка от коли се беше настанила в лявата лента преди светофара на Т-образното кръстовище сред бул. „ Христо Ботев “ и ул. „ Любен Каравелов “. Обратният завой на това място се оказва единственият вид за пътуващите от „ Кючук Париж “ към „ Христо Смирненски “, тъй като връзката " Модър " - " Царевец " все по този начин си остава мираж. Тъй като противоположният завой се извършваше постепенно и деликатно от множеството водачи, трябваше да изчакаме няколко светофара, с цел да продължим по „ Любен Каравелов “.
Улицата, която носи името на копривщенския народен воин, скоро беше ремонтирана, само че след пренареждането на паветата трасето подмята всеки преминаващ по него автомобил. Допълнителна заплаха внасят паркираните в нарушаване коли вдясно и непрекъснато преминаващите пешеходци, които влизат и излизат от двора на Университетска болница.
След плавното прекосяване през кръговото преминахме по напълно актуализирания бул. „ Васил Априлов “. Лесно лавирахме около „ авариралите “ коли, чийто притежатели бърсаха сълзите от повредата в мазни салфетки от гироси.
Преминаването по новия сектор от „ Васил Априлов “ обаче се оказа същинско приключение, тестващо душeвността и маниерите на всеки водач. Пътят е стеснен и мъчно може да поеме всички мераклии да тестват новия асфалт. Вторият нов светофар, който се намира на кръстовището с ул. „ Данаил Николаев “, се оказа безусловно непотребен, защото трафикът към „ Шести септември “ го беше блокирал напълно. Сигналите се сменяха през 20 секунди, само че колите не помръдваха.
Причината за това е в огромното кръстовище с „ Шести септември “. Градските мислители са оставили единствено една лента за придвижване напряко и за осъществяването на десен завой. Щом светне зелено, в случай че първите две коли са се наредили за надясно, те би трябвало да изчакат прекосяването на големи групи пресичащи пешеходци, а искащите да продължат напряко би трябвало търпеливо да изчакат. Отново и още веднъж и по този начин 5 пъти поред.
Щом успяхме да прекосим скандалното кръстовище, което сякаш трябваше да облекчи трафика, нещата като че ли станаха по-добри. Само за няколко минути успяхме да се доберем до заветната цел - бул. „ Дунав “, а хронометърът закова стрелката на тъкмо 26 минути.
И с трамваите трафикът в София е по-бърз. Столичният ни маршрут стартира от необятния център на ул. " Пиротска ", завива по ул. " Никола Петков ", следва десен завой по бул. " Тодор Александров ", ляв по " Константин Величков " и оттова дълго шофиране до кв. " Красно село ", без да излизаме на бул. " България ". Колите тук са в пъти повече, а придвижването се смесва с трамвайните релси. Преминаваме през 8 светофара, само че все пак се движим доста по-бързо. Не виждаме нито една ко. ла, спряла на спешни в дясната лента.
По остарели мемоари чакаме голяма запушалка, с цел да пресечем бул. " Цар Борис ". Такава обаче от дълго време няма, тъй като кръстовището е на две равнища. В продължение на близо километър караме като по автомагистрала в ниското и след минута сме на 200 м от крайната точка. Следва десен завой и трасето от 5,2 км е изминато. Отново е час пик, само че пътят ни е лишил 18 минути.
Открийте разликите
Те са главно в доста по-добрата пътна инфраструктура, построена в София през последните години. За 92 млн. екипът на столична община съумя да построи голямото кръгово на Лъвов мост и 5 кръстовища на две равнища /включително на инфарктните остарели точки до Телевизионната кула и Семинарията/ за две години и половина.
В същото време единствено ремонтът на бул. " Васил Априлов " в Пловдив продължава към този момент 6 години, откакто стартира през 2012 с кърпенето на моста до УХТ. До окончателното му довеждане докрай сумата за целия ремонт евентуално ще набъбне на над 20 млн. лв., а до прерязването на последната лента мостът сигурно отново ще плаче за ремонт.
С 30-милионния заем от Европейската банка пък към този момент трета година се ремонтират Коматевско шосе, " Руски " и " Шести септември ", а новият бул. " Северен " едвам е захапан. В тази обстановка ножицата в трафика сред София и Пловдив очевидно ще се уголемява, и то не в наша изгода.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ