Сред заснежения пейзаж на връх Шипка български гражданин замерил премиера

Сред заснежения пейзаж на връх Шипка български жител замерил премиера на Република България Кирил Петков със снежна топка. Петков се понавел бързо и топката не го уцелила.

Едно приветствие по отношение на Националния празник.

Акт на доброжелателност.

И скандинавци, и руснаци, и българи имат прелестната традиция да се замерят със снежни топки в заснежените поля и планини през зимата, където се срещнат.

Правят го за здраве и с вяра за добра годишна продукция през лятото.

Всички знаем от нашия исторически опит, че високо в планините, където децата се въргалят в снега, заболявания няма. Там живеят най-вече здрави хора, които назоваваме столетници с почитание.

Та ето там, на най-високия връх в Балкана – най-голям освен в географски, а и в национално-исторически смисъл, нашият министър председател е замерен със снежна топка.

И вместо да реагира, както се поставя в такива случаи, а точно – да се наведе, да гребне сняг, да го стисне в снежна топка и да отвърне със смях и жизненост на своеобразното приветствие, той се сърди.

А неговият другар Лорел, който е министър, само че преди да стане подобен никой елементарен българин не го е познавал, декларира, че случилото се е пробив в сигурността.

Мале блага!

Националната сигурност на Република България е пробита от една снежна топка!

Само дето ми се коства, че пробив в сигурността няма.

То, в случай че една снежна топка може да ни я пробие тая сигурност, аман ти и сигурността, както споделят хората по кръчмите – аман ти и майсторлъка, когато разискват работата на оня, дето си е оставил ръцете в боядисаната къща.

Така че, не ще да става дума за пробив в сигурността.

А май че за пробив в здравия разсъдък!

Защото излежда е пробив в самото схващане на нашия ръководещ „ хайлайф “ за това, какво е сигурност и има ли тя почва у нас.

Всеизвестна аксиома е, че сигурност има, когато хората живеят в мир, предостатъчно и щастливо, имат си всичко нужно за естествен обичай, не са на последно място по витален стандарт в Европейски Съюз и на първо по смъртност, децата им получават положително обучение, пенсионерите не се принуждават да работят, с цел да си докарат нещо към пенсията и прочие В такива случаи никой не би помислил да замеря някой управник даже и със снежна топка в символ на пренебрежение. Защото няма да има защо да не го почита.

А нашите министри проплакват: „ Пробив в сигурността! “

Ще рече, съгласно тях, в случай че те не са обезпечени отвред, няма сигурност у нас.

Въх, на дяда дечицата, кой ли им протяга ръка, би рекъл героят на Добри Войников от „ Криворазбраната цивилизация “ в осъществяване на незабравимия Георги Калоянчев.

Много ще да са изнежени нашите държавни мъже и дами, момчета и девойки!

Още не създали 100 дни на ползу роду и към този момент се възмущават. Даже не от друго, а от снежни топки.

Президентът на Съединени американски щати Джордж Буш също бе замерен с обувка от иракски публицист. В знак на пренебрежение поради войната на Съединените щати в неговата татковина. И тъкмо както нашия Петков се навел стремително и обувката не го уцелила. Само че Буш се усмихнал на жеста и декларирал, че в мига, когато обувката прелетяла над главата му, съумял да дефинира нейния размер. Била доста огромна. И всичко завършило дотук. С усмивка. А обувката може би е към този момент експонат в някой музей.

Буш е американски президент. Той знае, че работата му е да служи на Америка, ще рече на всеки американски жител. И внимава по какъв начин постъпва, с цел да не накърни самочувствието на американците и на своите евентуални гласоподаватели в частност.

А пък нашите млади министри са си българи. Независимо, че са получили образованието си в Съединени американски щати. Там те май нищо не са научили за това, по какъв начин би трябвало да служат на своя народ. И сякаш и те постъпват близо до метода, разказан от Алеко Константинов за тези негови герои, що решили да вършат избори и да ги завоюват. За себе си...

Тоест, нашите министри в изискванията на демокрацията сякаш се мислят за господари на народа, а не за негови прислужници.

Независимо, че са изучили британския език до съвършенство, те като че ли още не са схванали, че в основата на този език е латинската научна и административна терминология. И че „ министър “ значи „ мерзавец “. Не в честен, а в чисто йерархичен смисъл. Той е човек, който стои по-долу от някой различен. Този някой е суверенът, комуто принадлежи властта. А оня, дето е по-долу, му служи. В Република България суверен е народът. Властта е негова и единствено негова. Министрите са длъжни да му служат прилежно.

За да не стартира да ги замеря с камъни вместо със снежни топки.

И да се научат да не се возят в бронираните си лимузини, с цел да се пазят от националната обич. А да стартират да карат колела и да пазарят в кварталните супермаркети.

Както постъпват техните сътрудници от скандинавските страни.

Те не се боят, че някой ще ги нападне. Защото знаят, че няма защо да ги атакува.

А в случай че пък някой им хвърли снежна топка, те ще отвърнат със смях и ще се затъркалят в снега дружно с „ нападателя “.

Ей по този начин, за наслада и тъй като са елементарни и доброжелателни хора.