Разместване на плаващите пясъци
Сред разбъркването на плаващите пясъци в близкоизточната дипломация най-поразителната смяна през последните години е по-плътният мир, оформил се сред Израел и част от арабския свят с помощта на " Авраамовите съглашения ", подписани сред еврейската страна, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн през 2020 година и последвани от сходни сделки с Мароко и Судан. Оттогава Израел с неспокойствие уголемява връзките си в търговията и технологиите, изключително с ОАЕ и Мароко. Ключов въпрос през 2023 година е дали този новозараждащ се стопански блок ще процъфтява и ще се разраства.
Докато израелските мирни контракти с Йордания и Египет твърдо се съблюдават, страната, която би трябвало да се следи, е Саудитска Арабия, чиито неафиширани връзки с Израел се чака да набъбнат. Твърди се да вземем за пример, че Мохамед бин Салман, саудитският престолонаследник и де факто началник на страната, е заделил 2 милиарда $ за вложения в израелски стартъпи. Но въпреки да се счита, че Саудитска Арабия ще бъде идната, която ще се причисли към " Авраамовите съглашения ", усъвършенстваните връзки евентуално няма да се трансфорат в публично признание на Израел, до момента в който застаряващият крал Салман е на трона и до момента в който няма прогрес по отношение на съглашението, основано на съществуването на две страни, сред Израел и палестинците.
" Авраамовите съглашения " отслабиха натиска върху Израел да даде страна на палестинците, които не престават да са в нежелано състояние при немощното водачество на Махмуд Абас (който би трябвало да навърши 88 година през 2023 г.). Както стоят нещата, множеството арабски държавни управления, в случай че не и техните жители, са изгубили религия в палестинската идея. Но нови искри в Ерусалим или възобновяване на боевете сред Израел и палестинските милиции ще подложат на тест споразуменията. Участниците в тях се надяват да изолират комерсиалните връзки от израелската битка с палестинците. Но въпреки споразуменията значително да са стопански по темперамент, те целят и да се опълчат на общия зложелател Иран. Най-опасната схизма в района остава тази, която разделя сунитския ислям - преобладаващия вид измежду арабите, и шиитската опция, възприета от Иран и енергични шиитски издънки в Сирия и Йемен. Но този спор от остарели времена не е безконечен. Някои араби от Персийския залив, които от дълго време са настроени враждебно към Иран, могат да потърсят решение на казуса. В този случай наблюдавайте ОАЕ и Катар, чиито търговци имат антични връзки през морето. За разлика от тях Саудитска Арабия евентуално ще остане неумолимо срещу протягането на другарска ръка.
Реклама Шансовете за възкръсване на нуклеарната договорка с Иран са дребни, само че не и нулеви.
Шансовете за възкръсване на договорката сред западните сили и Иран по отношение на иранските нуклеарни проекти са дребни, в случай че аятоласите останат на власт. Ако Бенямин Нетаняху успее да сглоби ръководеща коалиция след израелските избори на 1 ноември 2022 година, възможностите ще са все по този начин дребни. Но в случай че иранският режим падне на фона на продължаващите всеобщи митинги, напрежението в Персийския залив ще спадне, което ще е от изгода за всички. Израел може даже още веднъж да стартира да си приказва с Иран.
Иранското основно протеже в района - сирийският президент Башар ал Асад, евентуално ще оцелее, до момента в който Западът е разсейван от войната в Украйна. Той ще продължава да затвърждава хватката си над страната, по-голямата част от която в този момент е под негов надзор, макар че от време на време може да избухва принуждение в граничните области с Турция и Ирак. Арабските владетели, които желаеха да го смъкват от власт, като тези на ОАЕ и Катар, още веднъж стават по-приятелски настроени. Същото се отнася и за Турция. Макар че е затънала в Украйна, Русия няма да желае да остави своя сирийски съдружник да падне.
Източник: The Economist
Йемен може да продължи да бъде най-кървавата от всички страни в Близкия изток през 2023 година, макар че примирието, подписано през април сред враждуващите страни, може да бъде обновено. Либия също наподобява, че евентуално ще остане разграничена на най-малко две елементи, които от време на време се бият, до момента в който Организация на обединените нации търси способи да реализира някакъв тип консенсус.
Реклама
Отношенията сред Алжир и прилежащо Мароко - най-населените арабски страни след Египет, Судан и Ирак, ще останат замразени поради отдавнашния спор за богатата на фосфат Западна Сахара, над която Мароко твърди, че има суверенитет, а Алжир не е склонен. Мароко може и да отбелязва дипломатически прогрес в световен мащаб, само че е малко евентуално Алжир да се откаже. Абсурдно е, че жителите на прилежащи арабски страни не могат да пресекат своите граници. Но старите вражди в района не изчезват по този начин елементарно. С изключение най-малко за момента на тези с Израел.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Докато израелските мирни контракти с Йордания и Египет твърдо се съблюдават, страната, която би трябвало да се следи, е Саудитска Арабия, чиито неафиширани връзки с Израел се чака да набъбнат. Твърди се да вземем за пример, че Мохамед бин Салман, саудитският престолонаследник и де факто началник на страната, е заделил 2 милиарда $ за вложения в израелски стартъпи. Но въпреки да се счита, че Саудитска Арабия ще бъде идната, която ще се причисли към " Авраамовите съглашения ", усъвършенстваните връзки евентуално няма да се трансфорат в публично признание на Израел, до момента в който застаряващият крал Салман е на трона и до момента в който няма прогрес по отношение на съглашението, основано на съществуването на две страни, сред Израел и палестинците.
" Авраамовите съглашения " отслабиха натиска върху Израел да даде страна на палестинците, които не престават да са в нежелано състояние при немощното водачество на Махмуд Абас (който би трябвало да навърши 88 година през 2023 г.). Както стоят нещата, множеството арабски държавни управления, в случай че не и техните жители, са изгубили религия в палестинската идея. Но нови искри в Ерусалим или възобновяване на боевете сред Израел и палестинските милиции ще подложат на тест споразуменията. Участниците в тях се надяват да изолират комерсиалните връзки от израелската битка с палестинците. Но въпреки споразуменията значително да са стопански по темперамент, те целят и да се опълчат на общия зложелател Иран. Най-опасната схизма в района остава тази, която разделя сунитския ислям - преобладаващия вид измежду арабите, и шиитската опция, възприета от Иран и енергични шиитски издънки в Сирия и Йемен. Но този спор от остарели времена не е безконечен. Някои араби от Персийския залив, които от дълго време са настроени враждебно към Иран, могат да потърсят решение на казуса. В този случай наблюдавайте ОАЕ и Катар, чиито търговци имат антични връзки през морето. За разлика от тях Саудитска Арабия евентуално ще остане неумолимо срещу протягането на другарска ръка.
Реклама Шансовете за възкръсване на нуклеарната договорка с Иран са дребни, само че не и нулеви.
Шансовете за възкръсване на договорката сред западните сили и Иран по отношение на иранските нуклеарни проекти са дребни, в случай че аятоласите останат на власт. Ако Бенямин Нетаняху успее да сглоби ръководеща коалиция след израелските избори на 1 ноември 2022 година, възможностите ще са все по този начин дребни. Но в случай че иранският режим падне на фона на продължаващите всеобщи митинги, напрежението в Персийския залив ще спадне, което ще е от изгода за всички. Израел може даже още веднъж да стартира да си приказва с Иран.
Иранското основно протеже в района - сирийският президент Башар ал Асад, евентуално ще оцелее, до момента в който Западът е разсейван от войната в Украйна. Той ще продължава да затвърждава хватката си над страната, по-голямата част от която в този момент е под негов надзор, макар че от време на време може да избухва принуждение в граничните области с Турция и Ирак. Арабските владетели, които желаеха да го смъкват от власт, като тези на ОАЕ и Катар, още веднъж стават по-приятелски настроени. Същото се отнася и за Турция. Макар че е затънала в Украйна, Русия няма да желае да остави своя сирийски съдружник да падне.
Източник: The Economist
Йемен може да продължи да бъде най-кървавата от всички страни в Близкия изток през 2023 година, макар че примирието, подписано през април сред враждуващите страни, може да бъде обновено. Либия също наподобява, че евентуално ще остане разграничена на най-малко две елементи, които от време на време се бият, до момента в който Организация на обединените нации търси способи да реализира някакъв тип консенсус.
Реклама
Отношенията сред Алжир и прилежащо Мароко - най-населените арабски страни след Египет, Судан и Ирак, ще останат замразени поради отдавнашния спор за богатата на фосфат Западна Сахара, над която Мароко твърди, че има суверенитет, а Алжир не е склонен. Мароко може и да отбелязва дипломатически прогрес в световен мащаб, само че е малко евентуално Алжир да се откаже. Абсурдно е, че жителите на прилежащи арабски страни не могат да пресекат своите граници. Но старите вражди в района не изчезват по този начин елементарно. С изключение най-малко за момента на тези с Израел.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ