Изомалт - подсладител, който се извлича от цвекло
Сред множеството подсладители има и такива, които не са нездравословни за човешкия организъм. Това са тези, извличани от естествени първични материали. Един от тях е изомалтът.
Подсладителите съставляват опция на елементарната захар. Условно се разделят на синтетични и натурални. Синтетичните нямат енергийна стойност, изкуствено основани са и не се усвояват от организма. Натуралните от своя страна пък са елементарно усвояеми от организма, обезпечават нужната сила, без непотребни калории. И са изцяло безвредни.
Изомалтът влиза точно в групата на естествените подсладители. Той се извлича от захарта на цвеклото и се счита за един от най-безвредните заместители на захарта. Съставките на растението се обработват по специфичен способ, протичащ в две стъпки.
У нас изомалтът е съвсем чужд. Продуктът има прелестно сладостен усет, а на тип не се разграничава от елементарната захар. Освен това съотношението му с нея е 1:1. За разлика от нея обаче, в изомалта се съдържат два пъти по-малко калории. Изследванията демонстрират, че организмът употребява енергийно единствено 50 % от калориите, които изомалтът внася в него.
Предимствата на изомалта пред захарта, както и пред останалите подсладители, в действителност заслужават внимание. Освен дребното си калории, той е потребен и за зъбите. За разлика от останалите сладки артикули, той не е причина, а спънка за развиването на кариеси.
Причина за това е състава му. Той спомага за образуването на зъбния гланц. Бактериите в устата пък не могат да се хранят с него и по този начин не образуват нездравословните за зъбите киселини. По този метод не се образува и зъбен камък.
Интересно за изомалта е, че работи като баласт. Той се отнася към групата на по-малко усвояемите от организма въглеводороди. Подобни на него са лукът, бобът и други плодове и зеленчуци, които подтикват работата на стомаха и подкрепят перисталтиката.
Тъй като изомалтът се разпада в по-малка степен и по-бавно от захарта, той е подобаващ за консумация при диабет. С него равнищата на глюкозата и инсулина в кръвта се покачват доста по-бавно и едва, при което организма не се натоварва.
