Театърът без смях е като човек без душа
Сред нервността на митингите и разноликата болест Николай Гундеров – артист, режисьор и публицист, приет в арт средите на Европа, реши да напомни някои истини за народопсихологията ни. При това от първата ни сцена – в Народния спектакъл. Темата – за фундаменталния принос на достоверния народен воин във всички области на живота и за българския принцип в законите на вселената. В документалната комедия " Завещанието на Марко Тотев " Гундеров като истински нотариус афишира за първи път обществено наследството на един от най-големите ни гении на всички времена. Измежду многото изобретения на Марко Тотев създателят и реализатор показва и два уреда, за чието съществувание международната просвета не подозира, а точно - " проверител на чувства сред изцяло непознати лица " и " домашния разбивач на атоми ", който сполучливо може да се оправи и с ковид.
Марко Тотев е първият нашенски класик на неуспеха. Освен извор на изобилен комизъм, той е метафора на съвременника, който от воин е трансфорат в приветлив антигерой и ненапълно в непроменлива големина на всичко, което не може да се случи. Практик, създател, откривател, трезвеник, откривател, любовник и мъдрец – Марко Тотев на всички места оставя безконечния си отпечатък. Защото в случай че зад всеки триумф се крие нечие име, то тук, в родината, зад всеки неуспех гордо стои Марко Тотев. Самият Николай Гундеров обаче е много сполучлив. Първо приключва „ Славянски филологии “ в Софийския университет „ Свети Климент Охридски ” и „ Режисура и драматургия “ в Академията за изящни изкуства в Прага. После работи като режисьор в български и чешки театри. Носител е на национални и интернационалните награди – от Париж, Варшава, Прага, София, от „ Южна пролет ” за стихосбирката си „ Синтаксис на грижите ”. През 2014-а публиката на гранд фестивала на смеха в Чехия го избира за собствен любимец. Негови пиеси печелят състезанията на Театър 199 и „ Нова българска драма ”, Гундеров има и „ Аскеер “. А основният редактор на най-авторитетното чешко издание за спектакъл „ Диваделни вести ”, критикът Ян Коларж, отбелязва: ”Авторсият спектакъл побеждава. Българският режисьор Николай Гундеров, който сложи „ Слуга на двама господари ” е талант на хрумвания и театрални гегове ”. Пак в Прага вестник „ Деник ” отбелязва, че това е комедията на годината.
Знаем ли ние кой е Марко Тотев и каква е грандиозната му роля за народа, господин Гундеров?И до момента учените спорят дали той не е правоприемник на Марк Аврелий, Марк Антоний и Марко Поло, а най-новите изследвания приказват и за роднинство с Крали Марко. Теорията на Тотев за пълностоен народ гласи: " Народ, в който има най-малко един Марко, е марков народ! " Струва ми се, че във всеки почтен човек живее по един Марко Тотев. И... няма нищо ужасно в това да си Марко Тотев, в случай че останеш човек. Това си е напряко победа. Да си несретник даже е по-достойно, в сравнение с да получиш медал за занаятчия на спорта в олимпийското надпреварване за триумф непременно.Кои са МаркоТотевците в родината тук и в този момент - от политиката до театъра?Всеки ден се усилват, което ще докара до натурален приръст на популацията. Ако има нещо, в което родът Тотеви остава непреклонен, това е размножаването. С това не настоявам, че ще се усили неуспехът, а просто, че ще продължи да бъде постоянен. А в театъра? Тотев е всеки, който има вяра, че в министерството на културата комисиите не са анонимни. Ако съгласно бащата на логиката на психиката Юнг хората се разделят на интроверти и екстроверти, то в министерството те са единствено специалисти - и Марко Тотев може да го потвърди.Защо, съгласно вас, в българската просвета има емблематичен воин на неуспеха, само че не и на триумфа?Защото малко на брой могат да се наредят на челното последно място. Там борбата за състезание е безпощадна и всеки, който я е спечелил, към този момент я е изгубил.А вие какъв искахте да станете, когато пораснете?Дете.Вие сте първият български създател, който през 90-те години направи театър, изигравайки личните си текстове. „ Леки четива ” стана шлагер в „ Сфумато “, а след това - и в редица европейски столици. Има ли бъдеще сходна форма в театъра - като гледаме по какъв начин зомбират публиката, че в случай че има повече актьори на сцената и фенове в залата, ги дебне болест?Бях с двойно оправдание – в случай че публиката не харесаше играта, щях да обвиня артиста, в случай че пък не й допаднеше текста, можех да размахам пръст на създателя. Бях репетирал доста, само че тъкмо, когато излязох пред феновете, се спънах в отвързаните си обувки и спектакълът потегли в непредвидена посока. От тогава си споделям – стяга ли те чепикът – отпусни му вързалките. А дали формата „ уан мен шоу ” има бъдеще? Формите за курабийки не вършат самите курабийки по-вкусни.Чешката преса означи, че спектакълът ви „ Слуга на двама господари ” е най-хубавата комедия на годината. Има ли предписания за комедиите?Хващате един политик, разрязвате го на дребни кръгчета или квадратчета (зависи от формата на главата), овалвате го в няколко чисти неистини, включвате фурната на муден огън и го оставяте да се пече самичък в тавата, до момента в който не пусне личен сос. Сещам се и за десерт от узрели шефове: изчиствате плода, костилките засаждате в някое министерство и след пет години няма министерство – единствено костилки. Консумирането - наложително със здрави протези!Героите в пиесите ви се подвизават с изумителни имена - по какъв начин ги избирате?Сами си идват. Например на Новко Биков Митков, Дойно Пламенов или Зафирка Илкова им споделям: Чакайте, бе, хора, няма да ми стигне хартията да ви изпиша, а те – ние не сме хора, а професори, заслужили актриси, психолози... Има и герои без презиме, само че най-симпатични са ми тези, на които даже да им сбъркаш името, не се наскърбяват. Да си представим, че към нас пъплят пламъци. Пристига пожарникарят и изважда визитка: „ Добър ден, аз съм член-кореспондент, дълготраен активист, почетен жител... ” Усещате ли по какъв начин и неговата визитка стартира да гори?С Филип Трифонов създадохте Естествен спектакъл. Изчезват ли естествените артисти или спектакли?Соколът орко, синият жерав и тюленът духовник изчезват. Също по този начин застрашен от изгубване е и смехът в българския спектакъл. Много бих се радвал, в случай че се възприемаме не като театрали, а като природозащитници.При последно режисирания от вас театър „ Фенове ” на Елин Рахнев публиката скандираше „ Още, още! ” Това зарадва ли ви или ви изплаши?„ Още ” звучи по-приятно от „ Стига към този момент ”, а „ Стига към този момент ” е по-приятно от „ Още ”, в случай че ръцете на този, който приказва, са върху стомаха му.Легендарният режисьор Иржи Менцел означи, че сте негов възпитаник. Това задължава ли ви?Дотолкова, че в случай че не преставам да заставам все на еднакъв чин, не си поправя шестиците и остана с примерно държание – ще се наложи да сменя учебното заведение.Христо Бойчев отбелязва за пиесата ви „ Хористи ”, че „ подобен натурален, деен, пестелив и резониращ разговор имат малко на брой драматурзи в Европа... ” Как се прави разговор, когато сме заобградени от монологични хора?Не се прави. Оставяте ги да си приказват сами и чакате колата за спешна помощ да пристигна. Ако и тя закъснее, махате на първото транспортно средство, качвате се в него, поздравявате водача и мощно се надявате той да ви отговори.След двете влиятелни награди за драматургия какво е смисъла на думите във време, когато думите губят смислите си?Първи метод за тяхното обезсилване е непрекъснатото им повтаряне. Вторият: непрекъснатото им премълчаване. Но нито една дума не е по-силна от мълчанието на майката, държаща детето си пред затворена декемврийска аптека, от почистващия плевелите по гроба на брачната половинка си алцхаймеров дъртак и нощуващият в чакалнята на провинциална гара стихотворец.Защо смятате, че зрелище без смях е като човек без душа?Според Брехт театърът, в който не се смеят, е спектакъл, над който ще се смеят. Струва ми се,че живият театър има доста от заболяванията на живия човек, само че в случай че хуморът му е инфекциозен, няма ли да пожелаете да боледувате? Приятно ли ще ви е в компанията на някой труп, пък бил той и професионално гримиран?Какво сте желали като млад режисьор в постановките ви с класиците Филип Трифонов, Павел Поппандов, Стоянка Мутафова?Да не играят като класици.Спектакълът ви „ Детектор на лъжата ” седми сезон обира аплодисменти – през днешния ден в „ Сълза и смях ”. На какво се дължи дългият живот на това зрелище?
На евтините билети и тъмнината в салона, която оказва помощ на доста мъже и дами да се срещат там без знанието на своите половинки.
Марко Тотев е първият нашенски класик на неуспеха. Освен извор на изобилен комизъм, той е метафора на съвременника, който от воин е трансфорат в приветлив антигерой и ненапълно в непроменлива големина на всичко, което не може да се случи. Практик, създател, откривател, трезвеник, откривател, любовник и мъдрец – Марко Тотев на всички места оставя безконечния си отпечатък. Защото в случай че зад всеки триумф се крие нечие име, то тук, в родината, зад всеки неуспех гордо стои Марко Тотев. Самият Николай Гундеров обаче е много сполучлив. Първо приключва „ Славянски филологии “ в Софийския университет „ Свети Климент Охридски ” и „ Режисура и драматургия “ в Академията за изящни изкуства в Прага. После работи като режисьор в български и чешки театри. Носител е на национални и интернационалните награди – от Париж, Варшава, Прага, София, от „ Южна пролет ” за стихосбирката си „ Синтаксис на грижите ”. През 2014-а публиката на гранд фестивала на смеха в Чехия го избира за собствен любимец. Негови пиеси печелят състезанията на Театър 199 и „ Нова българска драма ”, Гундеров има и „ Аскеер “. А основният редактор на най-авторитетното чешко издание за спектакъл „ Диваделни вести ”, критикът Ян Коларж, отбелязва: ”Авторсият спектакъл побеждава. Българският режисьор Николай Гундеров, който сложи „ Слуга на двама господари ” е талант на хрумвания и театрални гегове ”. Пак в Прага вестник „ Деник ” отбелязва, че това е комедията на годината.
Знаем ли ние кой е Марко Тотев и каква е грандиозната му роля за народа, господин Гундеров?И до момента учените спорят дали той не е правоприемник на Марк Аврелий, Марк Антоний и Марко Поло, а най-новите изследвания приказват и за роднинство с Крали Марко. Теорията на Тотев за пълностоен народ гласи: " Народ, в който има най-малко един Марко, е марков народ! " Струва ми се, че във всеки почтен човек живее по един Марко Тотев. И... няма нищо ужасно в това да си Марко Тотев, в случай че останеш човек. Това си е напряко победа. Да си несретник даже е по-достойно, в сравнение с да получиш медал за занаятчия на спорта в олимпийското надпреварване за триумф непременно.Кои са МаркоТотевците в родината тук и в този момент - от политиката до театъра?Всеки ден се усилват, което ще докара до натурален приръст на популацията. Ако има нещо, в което родът Тотеви остава непреклонен, това е размножаването. С това не настоявам, че ще се усили неуспехът, а просто, че ще продължи да бъде постоянен. А в театъра? Тотев е всеки, който има вяра, че в министерството на културата комисиите не са анонимни. Ако съгласно бащата на логиката на психиката Юнг хората се разделят на интроверти и екстроверти, то в министерството те са единствено специалисти - и Марко Тотев може да го потвърди.Защо, съгласно вас, в българската просвета има емблематичен воин на неуспеха, само че не и на триумфа?Защото малко на брой могат да се наредят на челното последно място. Там борбата за състезание е безпощадна и всеки, който я е спечелил, към този момент я е изгубил.А вие какъв искахте да станете, когато пораснете?Дете.Вие сте първият български създател, който през 90-те години направи театър, изигравайки личните си текстове. „ Леки четива ” стана шлагер в „ Сфумато “, а след това - и в редица европейски столици. Има ли бъдеще сходна форма в театъра - като гледаме по какъв начин зомбират публиката, че в случай че има повече актьори на сцената и фенове в залата, ги дебне болест?Бях с двойно оправдание – в случай че публиката не харесаше играта, щях да обвиня артиста, в случай че пък не й допаднеше текста, можех да размахам пръст на създателя. Бях репетирал доста, само че тъкмо, когато излязох пред феновете, се спънах в отвързаните си обувки и спектакълът потегли в непредвидена посока. От тогава си споделям – стяга ли те чепикът – отпусни му вързалките. А дали формата „ уан мен шоу ” има бъдеще? Формите за курабийки не вършат самите курабийки по-вкусни.Чешката преса означи, че спектакълът ви „ Слуга на двама господари ” е най-хубавата комедия на годината. Има ли предписания за комедиите?Хващате един политик, разрязвате го на дребни кръгчета или квадратчета (зависи от формата на главата), овалвате го в няколко чисти неистини, включвате фурната на муден огън и го оставяте да се пече самичък в тавата, до момента в който не пусне личен сос. Сещам се и за десерт от узрели шефове: изчиствате плода, костилките засаждате в някое министерство и след пет години няма министерство – единствено костилки. Консумирането - наложително със здрави протези!Героите в пиесите ви се подвизават с изумителни имена - по какъв начин ги избирате?Сами си идват. Например на Новко Биков Митков, Дойно Пламенов или Зафирка Илкова им споделям: Чакайте, бе, хора, няма да ми стигне хартията да ви изпиша, а те – ние не сме хора, а професори, заслужили актриси, психолози... Има и герои без презиме, само че най-симпатични са ми тези, на които даже да им сбъркаш името, не се наскърбяват. Да си представим, че към нас пъплят пламъци. Пристига пожарникарят и изважда визитка: „ Добър ден, аз съм член-кореспондент, дълготраен активист, почетен жител... ” Усещате ли по какъв начин и неговата визитка стартира да гори?С Филип Трифонов създадохте Естествен спектакъл. Изчезват ли естествените артисти или спектакли?Соколът орко, синият жерав и тюленът духовник изчезват. Също по този начин застрашен от изгубване е и смехът в българския спектакъл. Много бих се радвал, в случай че се възприемаме не като театрали, а като природозащитници.При последно режисирания от вас театър „ Фенове ” на Елин Рахнев публиката скандираше „ Още, още! ” Това зарадва ли ви или ви изплаши?„ Още ” звучи по-приятно от „ Стига към този момент ”, а „ Стига към този момент ” е по-приятно от „ Още ”, в случай че ръцете на този, който приказва, са върху стомаха му.Легендарният режисьор Иржи Менцел означи, че сте негов възпитаник. Това задължава ли ви?Дотолкова, че в случай че не преставам да заставам все на еднакъв чин, не си поправя шестиците и остана с примерно държание – ще се наложи да сменя учебното заведение.Христо Бойчев отбелязва за пиесата ви „ Хористи ”, че „ подобен натурален, деен, пестелив и резониращ разговор имат малко на брой драматурзи в Европа... ” Как се прави разговор, когато сме заобградени от монологични хора?Не се прави. Оставяте ги да си приказват сами и чакате колата за спешна помощ да пристигна. Ако и тя закъснее, махате на първото транспортно средство, качвате се в него, поздравявате водача и мощно се надявате той да ви отговори.След двете влиятелни награди за драматургия какво е смисъла на думите във време, когато думите губят смислите си?Първи метод за тяхното обезсилване е непрекъснатото им повтаряне. Вторият: непрекъснатото им премълчаване. Но нито една дума не е по-силна от мълчанието на майката, държаща детето си пред затворена декемврийска аптека, от почистващия плевелите по гроба на брачната половинка си алцхаймеров дъртак и нощуващият в чакалнята на провинциална гара стихотворец.Защо смятате, че зрелище без смях е като човек без душа?Според Брехт театърът, в който не се смеят, е спектакъл, над който ще се смеят. Струва ми се,че живият театър има доста от заболяванията на живия човек, само че в случай че хуморът му е инфекциозен, няма ли да пожелаете да боледувате? Приятно ли ще ви е в компанията на някой труп, пък бил той и професионално гримиран?Какво сте желали като млад режисьор в постановките ви с класиците Филип Трифонов, Павел Поппандов, Стоянка Мутафова?Да не играят като класици.Спектакълът ви „ Детектор на лъжата ” седми сезон обира аплодисменти – през днешния ден в „ Сълза и смях ”. На какво се дължи дългият живот на това зрелище?
На евтините билети и тъмнината в салона, която оказва помощ на доста мъже и дами да се срещат там без знанието на своите половинки.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ