Гугутка
Сравнително скоро, от 1750-1800 година, гугутката е видяна в нашата страна. Първото изложение у нас е от 1838 година в покрайнините на Пловдив. Интересен факт е, че от всички 10 хиляди типа птици на планетата, гугутката е единствената, за чието битие е обявено за първи път от България. С това нашата страна става известна в науката орнитология.
Гугутката е извънредно забавна птица, няма друга, за която да се каже, че както през зимата, по този начин и през лятото двойката симпатични птички са постоянно дружно. През зимата са компактно прилепени една до друга, с цел да се топлят. Изразът Влюбени като гугутки е добре прочут на всички и не е инцидентно, че тези птици са знак на любовта.
Като прибавим и това, че става въпрос за доста миловидни, симпатични и миролюбиви птици, не е изненада, че са толкоз обичани от хората. Те са един от знаците на София и на страната въобще.
Гугутката е гълъб и като представител на това семейство, тя от дълго време има място в човешкото схващане. В християнската традиция гълъбът е знак на Светия дух, а гугутката - на всеотдайната и безкористна обич. Мелодичното гукане, което издава птицата, добавя този облик.
Няма човек у нас, който да не е виждал гугутка, множеството хора знаят и навиците на птицата, само че постоянно може да се научи още нещо за нея.
Класификация и етимология на гугутката
Евразийският гълъб с яка на шията с латинско наименование Streptopelia decaocto e тип гълъбова птица, произхождаща от Европа и Азия. Въведена е в Япония, Северна Америка и Карибите. Поради големия си световен обсег и тендинцията на увеличение на популацията, птицата се смята за един от най-големите колонизатори и е вписана като минимум застрашена в Червената книга.
Columba decaocto е научно наименование, препоръчано от унгарския натуралист Имре Фривалдски през 1838 година, когато разказва евразийският гълъб с яка край Пловдив. Сега типът е подложен в жанр Streptopelia, въведен през 1855 година от френския орнитолог Бонапарт.
Евразийската гугутка е тясно обвързвана с гугутката от Югоизточна Азия и птицата от Субсахарна Африка, като по този начин се образува един супервид.
Африканската гугутка е малко по-малка и по-бледа, само че нейните апели са доста отчетливи, по-различни от гукането, което познаваме от евразийската гугутка.
Родовото име - streptos значи яка, а peleiaсе превежда като гълъб. В митологията на гърците има мит за недоволната прислужница, която се оплаквала на боговете, че не получавала добра заплата и желала хората да научат какъв брой неприятно възнаграждение получава. Затова Зевс основал този гълъб, който вика Дека окто, или 18, колкото монети получавала прислужницата за труда си.
Описание на гугутката
Гугутката е приблизително огромен гълъб, по-малка от горския гълъб. Подобна е по дължина на скалния гълъб, само че е по-тънка, с по-дълга опашка.
Средната дължина на птицата е 32 сантиметра от върха на клюна до върха на опашката. Теглото на гугутката варира от 125 до 240 грама. Има обсег на крилата 47-55 сантиметра.
На цвят като цяло е сиво-кафява до розово-сива, на гърба е малко по-тъмна, под крилото има сиво-синьо леке. Перата на опашката на птицата са сиво-кафяви от горната страна и мрачно сиви и бели изпод. Външните пера на опашката също са белезникави от горната страна. Най-отличителната специфичност на птицата е черната полуяка, обшита с бяло на тила, откъдето идва името на птицата.
Има къси червени крайници и черен клюн. Ирисите на очите са червени, само че от разстояние наподобява, че има черни очи, защото има огромни зеници. Окото на гугутката е заобиколено от дребна част от гола кожа, която е бяла или жълта.
Двата пола са неразличими на тип, а младите се познават по неразвитата яка и кафявия ирис.
Разпространение и местообитания на гугутката
Гугутката не е мигрираща птица (като белоглавия лешояд, бекас, лебед, щъркел, лястовица, чучулига, птиче орехче и др.) само че е мощно разпръсната. През последния век птицата колонизира света като пътува надалеч отвън родния си ареал, с цел да колонизира по-студените елементи на света.
Първоначалният ареал на птицата е бил топла, умерена и субтропична Азия, от Турция до Южен Китай и на юг от Индия до Шри Ланка.
След като е обявено през 1838 година, че птицата е забелязана в България, тя бързо се реалокира на север. Достига Германия през 1945 година, Англия през 1953 година, Ирландия през 1959 година. До края на ХХ век стига до Арктическия кръг в Норвегия. Като скитаща птица стига Исландия, само че не колонизира там.
До 2015 година гугутката е претърпяла повече от 1, 5 % годишно нарастване на популацията си в съвсем целия си ареал в Северна Америка като доминира в крайградските и някои селскостопански региони над локалните типове.
Парковете, градините и селскостопанските дворове са най-често избираното място за гнездене на гугутката и зимуване.
Размножаване на гугутката
Гугутките се развъждат наоколо до човешките жилища на всички места, където питателните запаси са в обилие и има дървета за гнездене. Почти всички гнезда са в разстояние на 1 километър от обитаеми здания.
Женската гугутка снася 2 бели яйца в рехаво направеното гнездо и ги мъти нощем, а мъжкият я сменя през деня. Инкубацията трае от 14 до 18 дни, а дребните получават оперение след 15 до 19 дни.
Гугутката се развъжда през цялата година, стига да има храна. През зимата този развой стопира, в случай че е студено. Птицата има до 3-4 размножавания на година, а от време на време 6. Птиците са моногамни животни и се грижат дружно за дребните.
Хранене на гугутката
Тази птица не е от най-предпазливите и се храни покрай хората. Най-големите популации са към фермите, където е разпръснато жито и където са складовете за зърно. Тъй като гугутката е стаден тип, най-големи ята се образуват там, където има най-вече храна, инсекти и млади филизи.
Като главно растителноядна птица гугутката обича да яде царевицата и пшеницата, а също питателните боклуци от човешката храна. Лови и инсекти.
Някои забавни обстоятелства за гугутката
В началото на сегашния век гугутката понижава като бройка у нас и това се дължи на свраките. Те атакуват яйцата и дребните пиленца в гнездата.
Гугутката е една от най-общителните птици. Дивите екземпляри не се боят да кацат покрай индивида и да се хранят напряко от ръката му.
Според орнитолозите гугутката е първоначален тип за основаването на домашната гугутка. Кръстосва се с нея сполучливо в естествената си среда.
Гугутката е ловджийски обект. Позволена е за отстрел от втората събота на месец август до 31 декември.
Отглеждане на гугутка като домакински любим
Любителите на гълъби са една забележителна група хора. Те основават свои гълъбарници и отглеждат питомците си в доста по-свободен режим, в сравнение с коя да е друга птица.
Диамантената гугутка е един от декоративните типове гугутки, които се отглеждат в гълъбарник у нас. Известна е обаче с нападателния си манталитет по време на мътене.
Гугутката смехурка, позната и като скумрийка, е различен тип за домашно развъждане, прочут с непретенциозността си и доверието си към хората.
Друг тип, представляващ интерес за гълъбарите, е сенегалската гугутка, която се отличава с кафяво - аленото си оперение. Тя също се отглежда като декоративна птица.
При вярно развъждане тези домашни любимци могат да живеят до 15 години.
Прочетете също за: гургулицата, гълъб преметач, лахор и гълъб типлер.
