Нечуван гаф с първолаци в елитно пернишко училище разбуни духовете в мрежата
Срамен гаф с първокласници направи едно от най-елитните учебни заведения в Перник ОУ „ Иван Рилски “. Будни и най-много грамотни родители незабавно изловиха грешката. В обществената мрежа майка разгласява фотография на първите учебници на детето си. Красиво поднесени като подарък с панделка, балонче, четирилистна детелина и картичка. Дотук добре, само че … Оказва се, че в картичката е позволена правописна неточност. На нея написа: „ Звъни звънчето с радостен глас – ПЪРВИ КЛАС самичък към този момент аз! “
Веднага възмутени родители побързаха да осъдят „ необразованите “ учители, които учат децата ни, други упрекнаха печатницата, защото е напълно разумно тя да е позволила грешката. Вълна от отвращение се надигна у грамотни и у необразовани, които твърдяха, че това е неприемливо и желаеха неотложно вдишване на отговорност за печатния гаф. Любопитно е, че никой от колектива на учебното заведение не го е забелязал в паниката към 15-ти септември.
Димитър Манолов, обаче затвори устите на възмутените родители с дълъг, само че образован коментар, измивайки срама от лицето на българския преподавател:
„ Обикновено заобикалям мнения от сходен темперамент – този път се усещам изкушен да взема страна, тъй като ми се коства незаслужено да бъдат хулени дългогодишни, потвърдили себе си учители незаслужаващи сходно отношение. Не ви ли се коства, дами и господа, че камъните, които по този начин „ великодушно “ и безконтролно захвърляте по тях, биха могли да обрулят освен цветовете на техните благородни старания, само че и да наранят чистата, нежна обич в сърцата на нашите деца помрачавайки това детинско доверие, което струи от очите им? Не мислите ли, че смехотворната злоба, която питаете към „ огромните “ заплати на тези скромни труженици в градините на общото бъдеще отравя като плевели покълващите семена на устрема към познание. Защото какъв образец може да бъде един отлъчен, безпаричен преподавател?!
Възможно ли е неволна техническа неточност в предпразничното раздвижване да значи безусловно липса на професионализъм? Защо не Ви направи усещане красивото оформление на новия буквар, за какво не съзряхте о, така бдителни естети нежната угриженост на учителя да сътвори интерес у вашите деца и тази трогателна детелина, знак на вярата, от която всички имаме потребност. В последна сметка, може ли един безспорен пропуск в общество на неудачници да бъде изкупителна жертва за пропуснатите благоприятни условия на цялостен народ, залутан след безбройните съдбоносни пропуски на неговите управници… Ех, дами и господа, докога ще разрешаваме на онази мизерна, пресметлива, дребнава андрешковщина да завладява душите ни, да наднича хитро зад всеки ъгъл дрънчейки простовато звънчетата от каручката в блатото на жадните за евтини сензации? Нека почистим жабурнясалата си гражданска съвест, измежду която сме затънали и да погледнем първо в себе си, преди да съдим другите “.
Източник: zapernik.com
Веднага възмутени родители побързаха да осъдят „ необразованите “ учители, които учат децата ни, други упрекнаха печатницата, защото е напълно разумно тя да е позволила грешката. Вълна от отвращение се надигна у грамотни и у необразовани, които твърдяха, че това е неприемливо и желаеха неотложно вдишване на отговорност за печатния гаф. Любопитно е, че никой от колектива на учебното заведение не го е забелязал в паниката към 15-ти септември.
Димитър Манолов, обаче затвори устите на възмутените родители с дълъг, само че образован коментар, измивайки срама от лицето на българския преподавател:
„ Обикновено заобикалям мнения от сходен темперамент – този път се усещам изкушен да взема страна, тъй като ми се коства незаслужено да бъдат хулени дългогодишни, потвърдили себе си учители незаслужаващи сходно отношение. Не ви ли се коства, дами и господа, че камъните, които по този начин „ великодушно “ и безконтролно захвърляте по тях, биха могли да обрулят освен цветовете на техните благородни старания, само че и да наранят чистата, нежна обич в сърцата на нашите деца помрачавайки това детинско доверие, което струи от очите им? Не мислите ли, че смехотворната злоба, която питаете към „ огромните “ заплати на тези скромни труженици в градините на общото бъдеще отравя като плевели покълващите семена на устрема към познание. Защото какъв образец може да бъде един отлъчен, безпаричен преподавател?!
Възможно ли е неволна техническа неточност в предпразничното раздвижване да значи безусловно липса на професионализъм? Защо не Ви направи усещане красивото оформление на новия буквар, за какво не съзряхте о, така бдителни естети нежната угриженост на учителя да сътвори интерес у вашите деца и тази трогателна детелина, знак на вярата, от която всички имаме потребност. В последна сметка, може ли един безспорен пропуск в общество на неудачници да бъде изкупителна жертва за пропуснатите благоприятни условия на цялостен народ, залутан след безбройните съдбоносни пропуски на неговите управници… Ех, дами и господа, докога ще разрешаваме на онази мизерна, пресметлива, дребнава андрешковщина да завладява душите ни, да наднича хитро зад всеки ъгъл дрънчейки простовато звънчетата от каручката в блатото на жадните за евтини сензации? Нека почистим жабурнясалата си гражданска съвест, измежду която сме затънали и да погледнем първо в себе си, преди да съдим другите “.
Източник: zapernik.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ