Сраженията в Руско-турската Освободителна война са в разгара си в

Сраженията в Руско-турската Освободителна война са в разгара си в последните дни на декември 1877 година. От Гюргево на румънския бряг стартира артилерийски обстрел на Русе. Братоубийствената омраза сред крилата на Македонското придвижване взима нова жертва- през 1932 година е осъществен атентат против Симеон Евтимов - редактор на вестник " Ла Маседоан " (1927 - 1932 г.), който излиза в Женева на френски език и в. " Македония " (1932 г.). Тежко ранен, Евтимов умира два дни по-късно. Атентатът против сподвижника на Ванче Михайлов и изтъкнат деятел на Вътрешна македонска революционна организация, е дело на групата на Александър Протогеров в съюз с комунистическата Вътрешна македонска революционна организация (обединена). " Смъртта на Евтимов е една национална злополука ", споделя писателят Симеон Радев. През 1989 година, малко повече от месец след демократичната смяна на 10 ноември, с решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля " възродителният развой ". Правителството афишира правото на българските мюсюлмани да възстановят обичайните си имена. В друга страна от някогашния източен блок - Чехословакия - Вацлав Хавел поставя клетва като демократично определен президент. През 1819 година Болград - населено място на българските преселници в Южна Бесарабия, получава статут на град с декрет на съветския цар Александър І. Основан е на мястото на село Табак от бежанци от Сливенско, които се заселват там, с цел да се спасят от погромите на османските управляващи.

2001 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина ” на първа степен проф. Венцеслав Янков.

1994 година
След загуба на изборите на 18 декември водачът на Съюз на демократичните сили Филип Димитров се отдръпва от управлението на синята коалиция. Иван Костов оглавява НКС на Съюз на демократичните сили. На същата дата Иван Костов е определен за ръководител на Съюз на демократичните сили.

1989 година
С решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля " възродителният развой " и държавното управление афишира правото на българските мюсюлмани да възстановят обичайните си имена.

1964 година
Открит е миннообогатителният комбинат " Медет " край Пирдоп. През 1991 година е основано на акционерното сдружение “Асарел – Медет ” въз основата на миннообогатителните комбинати “Медет ” и миннообогатителен комбинат “Асарел ”. “Асарел-Медет " е с предмет на активност открит рандеман и обогатяване на медни и медно-пиритни руди, биохимично излужване на мед и обвързваните с това търговски и инженерингови действия.

1950 година
Народното заседание приема Закон за отбрана на мира. Забранява се подстрекателството и пропагандата за война. За подстрекаване към въоръжено нахлуване на една страна върху друга се планува пожизнен непоколебим тъмничен затвор. За агитация на война наказването е непоколебим тъмничен затвор до 15 година

1947 година
На 28 и 29 декември е извършен XXVII конгрес на Български земеделски народен съюз, който отхвърля съсловния принцип и концепцията за независима селска власт и възприема платформата за създаване на социализма. За секретар на Български земеделски народен съюз е определен Георги Трайков.

1945 година
На 29 и 30 декември се организира XXVI конгрес на Български земеделски народен съюз. За основен секретар е определен Александър Оббов. Александър Христов Оббов е политически и държавен деятел. Роден е в Плевен през 1887 година Завършва Лозарското учебно заведение в родния си град, следва в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Отрано става член на Български земеделски народен съюз. От 1908 година до 1919 година непроменяемо е член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз, през последните 5 години е и негов секретар. През 1919 г.–1923 година е народен представител и подпредседател на ХVIII Общински народен съвет. По време на ръководството на Ал. Стамболийски (21 май 1920 г.–9 юни 1923 г.) е министър на земеделието и държавните парцели. Взема присъединяване в Юнското въстание. След разгрома му емигрира. Член е на Задграничното посланичество на Български земеделски народен съюз (1923 г.–1925 г.). През 1936 година се завръща в България и се постанова като един от ръководителите на Български земеделски народен съюз " Александър Стамболийски " ( " Пладне " ). След 9 септември 1944 година още веднъж е определен за член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз (1945 г.–1947 г.) и политически секретар. През 1946 г.–1947 година е министър на земеделието и подпредседател на Министерски съвет. Александър Оббов умира през 1975 година.

1944 година
В хода на Втората международна война Първа българска войска минава към защита в Сремска област.

1944 година
С разпореждане на Министерския съвет е одобрена наредба-закон за изменение на Екзархийския правилник, което визира процедурата по избора на екзарх и състава на църковно-избирателния събор. Българската екзархия е висша национална организация (до 1953 г.) на Българската православна черква. Учредена е със султански ферман на 27 февруари 1870 година Извоювана е вследствие на църковно-националната битка на българския народ. Екзархийския правилник е направен от Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). На 16 февруари 1872 година за екзарх е определен Антим I, видински митрополит. На 16 септември 1872 година Българската черква е оповестена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската черква спомага за обединяването на българските земи. Воюва за културно единение и самостоятелност на българския народ, опълчва се на западно религиозно-политическа агитация. При оповестяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските управляващи поради благосклонности към Русия. За екзарх е определен ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 година Българската екзархия се ръководи от Синод. През 1945 година за екзарх е определен софийският митрополит Стефан I (до 1948 г.). От 10 май 1953 година Българската екзархия минава в патриаршия, за патриарх е определен пловдивският митрополит Кирил. От 1971 година патриарх е Максим

1940 година
Приет е Закон за образуване на българската юноша. С него се основава казионна младежка организация " Бранник " по пример на немската " Хитлерюгенд ". Тя има централизирана военизирана конструкция отпред с премиера. Издръжката й се поема от общините и страната. Предвижда се присъединяване в организацията на всички учащи се да е наложително, само че не съумява да се наложи. Разтурена е от държавното управление на К. Муравиев със специфична наредба-закон от 6 септември 1944 година

1932 година
Извършен е атентат против Симеон Евтимов, при който редакторът на в. " Ла Маседоан " (1927-1932 г.) и в. " Македония " (1932 г.) е тежко ранен. Умира след два дни. Атентатът е проведен от групата на протогеровистите в съюз с комунистическата Вътрешна македонска революционна организация (обединена). " Смъртта на Евтимов е една национална злополука ", изрича Симеон Радев. Симеон Евтимов е деятел на Вътрешната македонска революционна организация, публицист. Роден е в село Емборе, Кайлярско. След Първата международна война 1914–1918 година е един от видните дейци на Вътрешна македонска революционна организация. Близък съмишленик е на Иван (Ванче) Михайлов. Редактор е на вестник " Македония ", излизащ на френски език в Женева (от 1927 г.). Няколко години по-късно е шеф на в. " Македония " в София.

1903 година
Формират се две конни бригади с ръководства в София и Пловдив.

1877 година
Започва артилерийски обстрел на Русе от Гюргево. В същото време снежна стихия връхлита съветските елементи в региона на връх Шипка. През 1877- 1878 година се води война сред Русия и Турция, която довежда до освобождението на по-голямата част от българския народ от османска власт и до възобновяване на Българската страна. Тя е провокирана от подема на националноосвободителните придвижвания на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 година, с което стартира така наречен Източна рецесия, Старозагорското въстание 1875 година, Априлското въстание 1876 г.) и необятното публично придвижване в тяхна поддръжка. Целта на Русия е да подкрепи революционното придвижване в устрема си да ускори своето въздействие на Балканите и да отстрани някои неподходящи за нея последствия от Кримската война (1853-1856 г.).

1872 година
Васил Левски е изпратен под мощна защита от Търново за София. На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. На идващия ден е отведен в Търново, където се организира първият прелиминарен разпит. Членовете на локалния комитет привикват изключително съвещание, на което разискват опцията да освободят Левски, само че не съумяват да приведат решението си в осъществяване. На 29 декември Васил Левски е изпратен за София. След това е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак. Осъден е на гибел и е обесен на 18 февруари 1873 година (6 февруари остарял стил) край София (на мястото на днешния монумент в центъра на столицата).

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.