Способността да обичаш и да понасяш самотата са показатели за

Способността да обичаш и да понасяш самотата са индикатори за духовна зряла възраст. Най-добрите си достижения сме постигнали, когато сме били сами.

Никой никого не изоставя, просто единият е по-напред, а изоставащият счита, че е изоставен.

Ако единият сътрудник се стреми да се развива, а другият няма сходни планове, раздялата е неизбежна.

Зависимият човек, несамостоятелният, по принцип не може да обича.

Научи се да заработваш задоволително, да развиваш качествата си, да бъдеш виновен и след това се занимавай с решаването на любовните си проблеми.

У нас дамите ги възпитават в жанр „ латентна проституция “. Те търсят мъже, които да ги пазят, хранят, да живеят поради тях. А самите дами може да бъдат всевъзможни. На мен ми се коства, че нормалната проституция има по-ясни и почтени правила.

Ако не можеш да довериш душата си на един човек, не му довeрявай и тялото си.

Истинските усеща са тези, които остават след положителния секс.

Любовта е в действителност извънредно рядка полезност. Малцина са я видели, почувствали, а още по-малко хора умеят да обичат същински. Повечето споделят „ обич “, когато не могат да живеят без някого. А това не е обич, това е потребност. Любов е, когато с един човек се чувстваш прелестно, макар че и без него се чувстваш добре.

Няма мъжка и женска логичност – има умеене или неумение да мислиш грамотно.

У нашите дами се следят три полови разстройства – педофилия, зоофилия и мазохизъм. Първите си избират мъж не за брачен партньор, а за образование. Вторите живеят с алкохолици. А какво е алкохоликът – животно! Третите страдат от мазохизъм – обичат, когато ги изтезават.

По-добре да общуваш с хубава книга, в сравнение с с празен човек.

Депресията е дадена на човек точно за това – да намерения за себе си.

Когато човек не може да каже нищо положително за себе си, а му се желае, той стартира да приказва неприятно за другите.

Ако мислите за себе си единствено положителни неща, за какво ви е тогава още някой да мисли по същия метод?

Не знам кой е пътят към триумфа. Но знам един сигурен път към неуспеха – това е желанието да се харесаш на всички.

Искаш да разбeреш кой е главният ти зложелател? Погледни в огледалото. Справиш ли се с него, всички останали ще се разбягат.

С приятелите е прелестно да общуваш. С враговете е потребно.

Има една единствена уважителна причина за разделите и уволненията – невъзможността за персонално израстване в дадените условия.

Незрялата персона постоянно знае, само че не може. Зрялата освен знае, само че и може. Точно по тази причина незрелите персони подлагат на критика, а зрелите работят.

И с приятелите, и с враговете споделяй единствено насладата си. Приятелят ще се зарадва, врагът ще се огорчи.

Не преследвай щастието, а откри мястото, където се намира. Това си самият ти. Пътят до него е оптимално насърчаване на всички твои качества.

Щастието е „ второстепенен артикул “ на вярно проведени дейности.

Когато наблюдаваш работата на някого, ти го опознаваш сносно. А срещите по вечеринки и нощни клубове са сборища на лъжци.

Зависимостта от непозната оценка е най-тежката взаимозависимост.

За да гледаш, би трябвало да отвориш очи. За да виждаш – би трябвало и да мислиш.

Ако живееш с вълк, вий като вълк. Но това не значи, че безусловно би трябвало да се превърнеш във вълк.

Когато общуваш с някого, не забравяй, че той има положително мнение за себе си.

Не се учи на навигация по време на стихия.

Психологическият спор води до заличаване – или напускаш бойното поле, или се разболяваш.

Щастието е когато „ желая “, „ мога “ и „ би трябвало “ имат едно и също наличие.

Започнал ли си да мислиш – решавай, решил ли си – действай.

Михаил Литвак е доктор, претендент на медицинските науки, основен психиатър на Ростовска област, член-кореспондент на РАЕН, създател на над 20 книги, от които „ Психологическо айкидо “ е ефектен бестселър.

Инфо: http://chetilishte.com