Стартъп - що е то?
Според серийния бизнесмен и основател на Customer Development методологията - Стив Бланк, има шест разнообразни типа стартъп компании. Основатели на всички са "предприемачи ", само че има разлики сред методите за финансиране и тактиките им.
Лайфстайл бизнес - Работиш това, към което изпитваш пристрастеност
Стийв Бланк съпоставя тези бизнесмени със сърфистите, които преподават уроци по сърф, единствено с цел да могат да си заплащат сметките и да карат повече сърф. Лайфстайл бизнесмените живеят живота, който обичат, работят само за себе си и преследват своята персонална пристрастеност.
"Малък бизнес " - Работиш, с цел да изхранваш фамилията си
Повечето бизнесмени и бизнеси по света в действителност са дребни компании - това са бакалии, фризьорски салони, консултанти, пътни организации, магазини за интернет търговия и други.
Всички тези хора сами ръководят бизнеса си. Собствениците на компаниите желаят да имат своя бизнес и да изхранват фамилията си.
Стартъп за разгръщане - Роден, с цел да порасне
Стартъпите, които могат да се разрастват, са фантазията на бизнесмените от Силициевата котловина и на техните венчър вложители. Гугъл, Skype, Фейсбук и Twitter са някои от настоящите образци. От първия ден създателите им имат вяра, че тяхната визия може да промени света. Те желаят компания, която ще се търгува обществено или ще бъде добита от друга компания, което ще генерира облага от милиони долари. Тези стартъпи изискват рисков капитал, с цел да финансират своя бизнес модел, и притеглят вложения от рисковите капиталисти (известни още като венчър капиталисти).
Стартъпи, които целят продажба на компанията - Искат да бъдат закупени (т.нар. "exit ")
Много от тези стартъпи прескачат обичайните фондове за рисков капитал, като употребяват групово финансиране вид crowd-funding и финансиране от бизнес ангели. В някои случаи те съумяват да изградят бизнес за милиарди, само че неналичието на обичайни вложители с рисков капитал (и на нереалистични оценки за цената на бизнеса) отстранява натиска да се реализира ликвидност непременно. Този вид стартъпи нормално се продават на по-голяма компания за 5 млн. до 50 млн. $.
Социални стартъпи - Те желаят да трансформират света
Социалните бизнесмени са не по-малко окуражени, всеотдайни и стимулирани да реализират даден резултат от всички други създатели на стартъпи. Тяхната цел е да създадат света едно по-добро място.
Стартъп в огромна компания - Иновация или край
Големите компании имат краен витален цикъл, а през последното десетилетие той става все по-кратък. Те покачват своята успеваемост посредством понижаване на разноските. Но към този момент не е задоволително просто да усъвършенстваш съществуващите бизнес модели. Почти всяка огромна компания осъзнава, че с цел да се оправя с външните закани, би трябвало да генерира новаторски решения и напълно нови организационни структури и умения.
Изводът
Всеки от тези шест типа стартъп има разнообразни финансови цели, изисква друг екип и употребява разнообразни тактики за финансиране. Досега вложителите са се отнасяли към тях като към умалени версии на огромните компании, само че към този момент разбираме, че това просто не е верният метод. Големите компании употребяват познати бизнес модели, а стартъпите са краткотрайни организации, които търсят мащабируем и цикличен бизнес модел.
Лайфстайл бизнес - Работиш това, към което изпитваш пристрастеност
Стийв Бланк съпоставя тези бизнесмени със сърфистите, които преподават уроци по сърф, единствено с цел да могат да си заплащат сметките и да карат повече сърф. Лайфстайл бизнесмените живеят живота, който обичат, работят само за себе си и преследват своята персонална пристрастеност.
"Малък бизнес " - Работиш, с цел да изхранваш фамилията си
Повечето бизнесмени и бизнеси по света в действителност са дребни компании - това са бакалии, фризьорски салони, консултанти, пътни организации, магазини за интернет търговия и други.
Всички тези хора сами ръководят бизнеса си. Собствениците на компаниите желаят да имат своя бизнес и да изхранват фамилията си.
Стартъп за разгръщане - Роден, с цел да порасне
Стартъпите, които могат да се разрастват, са фантазията на бизнесмените от Силициевата котловина и на техните венчър вложители. Гугъл, Skype, Фейсбук и Twitter са някои от настоящите образци. От първия ден създателите им имат вяра, че тяхната визия може да промени света. Те желаят компания, която ще се търгува обществено или ще бъде добита от друга компания, което ще генерира облага от милиони долари. Тези стартъпи изискват рисков капитал, с цел да финансират своя бизнес модел, и притеглят вложения от рисковите капиталисти (известни още като венчър капиталисти).
Стартъпи, които целят продажба на компанията - Искат да бъдат закупени (т.нар. "exit ")
Много от тези стартъпи прескачат обичайните фондове за рисков капитал, като употребяват групово финансиране вид crowd-funding и финансиране от бизнес ангели. В някои случаи те съумяват да изградят бизнес за милиарди, само че неналичието на обичайни вложители с рисков капитал (и на нереалистични оценки за цената на бизнеса) отстранява натиска да се реализира ликвидност непременно. Този вид стартъпи нормално се продават на по-голяма компания за 5 млн. до 50 млн. $.
Социални стартъпи - Те желаят да трансформират света
Социалните бизнесмени са не по-малко окуражени, всеотдайни и стимулирани да реализират даден резултат от всички други създатели на стартъпи. Тяхната цел е да създадат света едно по-добро място.
Стартъп в огромна компания - Иновация или край
Големите компании имат краен витален цикъл, а през последното десетилетие той става все по-кратък. Те покачват своята успеваемост посредством понижаване на разноските. Но към този момент не е задоволително просто да усъвършенстваш съществуващите бизнес модели. Почти всяка огромна компания осъзнава, че с цел да се оправя с външните закани, би трябвало да генерира новаторски решения и напълно нови организационни структури и умения.
Изводът
Всеки от тези шест типа стартъп има разнообразни финансови цели, изисква друг екип и употребява разнообразни тактики за финансиране. Досега вложителите са се отнасяли към тях като към умалени версии на огромните компании, само че към този момент разбираме, че това просто не е верният метод. Големите компании употребяват познати бизнес модели, а стартъпите са краткотрайни организации, които търсят мащабируем и цикличен бизнес модел.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ