Екзакта: ГЕРБ-СДС води на Има такъв народ с 0,6%
Според извършеното прочуване на " Екзакта " обединението ГЕРБ-СДБ е първа политическа мощ. След нея се подрежда " ИТН ". Третата позиция заема " Българска социалистическа партия за България ", съобщи NOVA.
Шест дни преди вота, малко под половината от интервюираните от " Екзакта Рисърч Груп " пълнолетни българи (48%) заявяват подготвеност да гласоподават на идните парламентарни избори и декларират, че към този момент са избрали за кого ще гласоподават, съобщи NOVA. Още 12% са подготвени да гласоподават, макар че към 5 юли към момента се двоумят кого да изберат. Трудно е да се предвижда какъв брой от тях действително ще създадат избор до деня на вота.
Други близо 16% се двоумят дали въобще да гласоподават и опитът на Екзакта подсказва, че е по-вероятно да не отидат до урните. Една четвърт от българите към 5 юли показват отвращение да гласоподават. Неизвестни по отношение на електоралната интензивност прибавя отпускарския сезон, както и навиците на значително българи от последните години за чест временен отдих в уикендите на летния сезон.
Електоратите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи са в по-голяма степен мобилизирани да вземат участие във вота спрямо електоратите на останалите партии с шансове да влязат в Народното събрание. Избирателите на Демократична България и на Има Такъв Народ пък заявяват по-висока подготвеност да гласоподават на изборите от тези на ИСМВ.
Най-висока готовност за гласоподаване записваме измежду хората на възраст над 50 години, измежду висшистите и измежду живеещите отвън столицата.
Когато има мощен прочувствен детайл във вота, обаче, е допустима смяна в каузи на искащите да гласоподават в самия избирателен ден. А в този избор, както и в предходния, прочувствените и спонтанните решения за гласоподаване имат своето място. В навечерието на 4 април, в предизборното тогава национално изследване на Екзакта, имаше индикации за интензивност от порядъка на 47%-48%, само че прочувственото и непринудено гласоподаване в изборния ден проработиха за растеж на интензивността над тези стойности.
Всяка от партиите с искания да бъде показана в идващия парламент има свои цели на тези избори. При ГЕРБ те са свързани с реализиране на първи резултат в изборната конкуренция и очакване партията да продължи да бъде фактор в политическия развой.
Зад политическото говорене на Има Такъв Народ прозира предпочитание за продобиване на вота, което по всичко проличава, би било причина за вдишване на политическа отговорност и ангажимент за ръководство на страната. Такава е най-малко политическата оферта към гласоподавателите, на която следва да забележим отговора.
Българска социалистическа партия се стремят да притеглят лява външна страна и да покачват самочувствието на своите гласоподаватели. Присъствието на леви специалисти в служебния кабинет подкрепя тези цели на левицата. Вторичният разбор на Екзакта демонстрира, че новата групировка „ Ляв съюз за чиста и свята република” се бори по-скоро за отчаян и негласувал през последните години за Българска социалистическа партия ляв електорат и към 5 юли получава дял под 1%.
За Демократична България е значителен въпросът до каква степен ще може да разшири политическото си въздействие в изискванията на ненамаляваща поддръжка за социална смяна. Не по-малко забавно ще бъде да се откри и това какъв ще бъде социално-демографския профил на гласоподавателите на това обединяване след вота.
За Движение за права и свободи 11 юли е предизвикателство поради пренареждането на политическото пространство у нас, само че и поради вота от Турция.
ИСМВ се стремят да попаднат в Народното събрание с по-добър резултат от постигнатия от тях през април т.г., а Българските патриоти поставят старания да намерят място в новия състав на Народното събрание като потвърдят, че патриотичните им хрумвания могат да сплотяват. Основният проблем и на двете обединения остава незадоволителната неотстъпчивост на електоратите им към 5 юли.
Социологическите проучвания мъчно могат да измерят капацитета на Гражданската платформа „ Българско лято” поради съществуването на прикрит избор.
„ Възраждане” се цели в основаване на различен родолюбив избор, макар, че политическото ѝ амплоа надалеч не се изчерпва с това.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Шест дни преди вота, малко под половината от интервюираните от " Екзакта Рисърч Груп " пълнолетни българи (48%) заявяват подготвеност да гласоподават на идните парламентарни избори и декларират, че към този момент са избрали за кого ще гласоподават, съобщи NOVA. Още 12% са подготвени да гласоподават, макар че към 5 юли към момента се двоумят кого да изберат. Трудно е да се предвижда какъв брой от тях действително ще създадат избор до деня на вота.
Други близо 16% се двоумят дали въобще да гласоподават и опитът на Екзакта подсказва, че е по-вероятно да не отидат до урните. Една четвърт от българите към 5 юли показват отвращение да гласоподават. Неизвестни по отношение на електоралната интензивност прибавя отпускарския сезон, както и навиците на значително българи от последните години за чест временен отдих в уикендите на летния сезон.
Електоратите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи са в по-голяма степен мобилизирани да вземат участие във вота спрямо електоратите на останалите партии с шансове да влязат в Народното събрание. Избирателите на Демократична България и на Има Такъв Народ пък заявяват по-висока подготвеност да гласоподават на изборите от тези на ИСМВ.
Най-висока готовност за гласоподаване записваме измежду хората на възраст над 50 години, измежду висшистите и измежду живеещите отвън столицата.
Когато има мощен прочувствен детайл във вота, обаче, е допустима смяна в каузи на искащите да гласоподават в самия избирателен ден. А в този избор, както и в предходния, прочувствените и спонтанните решения за гласоподаване имат своето място. В навечерието на 4 април, в предизборното тогава национално изследване на Екзакта, имаше индикации за интензивност от порядъка на 47%-48%, само че прочувственото и непринудено гласоподаване в изборния ден проработиха за растеж на интензивността над тези стойности.
Всяка от партиите с искания да бъде показана в идващия парламент има свои цели на тези избори. При ГЕРБ те са свързани с реализиране на първи резултат в изборната конкуренция и очакване партията да продължи да бъде фактор в политическия развой.
Зад политическото говорене на Има Такъв Народ прозира предпочитание за продобиване на вота, което по всичко проличава, би било причина за вдишване на политическа отговорност и ангажимент за ръководство на страната. Такава е най-малко политическата оферта към гласоподавателите, на която следва да забележим отговора.
Българска социалистическа партия се стремят да притеглят лява външна страна и да покачват самочувствието на своите гласоподаватели. Присъствието на леви специалисти в служебния кабинет подкрепя тези цели на левицата. Вторичният разбор на Екзакта демонстрира, че новата групировка „ Ляв съюз за чиста и свята република” се бори по-скоро за отчаян и негласувал през последните години за Българска социалистическа партия ляв електорат и към 5 юли получава дял под 1%.
За Демократична България е значителен въпросът до каква степен ще може да разшири политическото си въздействие в изискванията на ненамаляваща поддръжка за социална смяна. Не по-малко забавно ще бъде да се откри и това какъв ще бъде социално-демографския профил на гласоподавателите на това обединяване след вота.
За Движение за права и свободи 11 юли е предизвикателство поради пренареждането на политическото пространство у нас, само че и поради вота от Турция.
ИСМВ се стремят да попаднат в Народното събрание с по-добър резултат от постигнатия от тях през април т.г., а Българските патриоти поставят старания да намерят място в новия състав на Народното събрание като потвърдят, че патриотичните им хрумвания могат да сплотяват. Основният проблем и на двете обединения остава незадоволителната неотстъпчивост на електоратите им към 5 юли.
Социологическите проучвания мъчно могат да измерят капацитета на Гражданската платформа „ Българско лято” поради съществуването на прикрит избор.
„ Възраждане” се цели в основаване на различен родолюбив избор, макар, че политическото ѝ амплоа надалеч не се изчерпва с това.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ