Индивидуалното съзнание е способно да предизвика изменение в структурата на пространство-времето
Според някои създатели, светът към нас, включително и нашата лична персона (его), е единствено фикция, която ни се коства действителна, с помощта на нашето предпочитание да я одобряваме за реалност. Съзнанието – това е осъзнаване на нашето лично „ Аз ”, анализатор на всичките ни усеща, страсти, стремежи. От позиция на материализма, човешкото схващане бе определяно до неотдавна като артикул на материята, подбудено от биохимически процеси. От позиция на идеализма съзнанието е егото, „ Аз ”-ът, духът, силата, душата, всички пътешестващи в „ пространство на разновидности ”.
Данните за придвижване на материята се пазят в осведомително поле, което създателят Вадим Зеланд е нарекъл ”пространство на разновидности ”. То съдържа информация за всичко, което е било, което е и което ще бъде (кн.„ Транссърфинг на действителността ”). Не съществуват никакви ограничавания като „ сюжети ” за ориста на индивида, тъй като това „ пространство на разновидности ” е безпределно и когато нашето схващане пътешества в него, то оформя нашата действителност.
„ Пространство на разновидности ” – това е безпределно поле от информация, съдържащо всички вероятни разновидности на всевъзможни събития, които могат да се случат
То служи за координатна мрежа на всяко придвижване на материята и съставлява верига от аргументи и следствия. И най-малкото нищожно събитие може да преобърне ходът на събитията.
Следствието в „ пространство на разновидности ” постоянно е ситуирано близо във връзка с своята причина. Следва едно след друго, по тази причина и секторите на ориста се разпределят по линията на живота. Животът на индивида тече умерено по една линия дотогава, до момента в който не се случи нещо, което да промени „ сюжета ”. Тогава ориста прави завой и минава в друга линия на живота. Ние се стремим да осъзнаем смисъла на всичко, което виждаме към себе си, опитваме се да отговорим на въпросите, които ни интересуват, като сътворяваме всевъзможни „ картини на света ”.
Откъде извлича съзнанието ни големи размери от информация? Почти цялото познание за точните науки е получено не по логичен път, а чрез интуицията. Това се изяснява с съществуването на „ осведомителна банка ”, с която взаимодейства нашето схващане.
Цялата история, цялото минало и настояще се намират в едно Поле на Събития. Всички те са отразени в Информационните Полета на Вселената. Всичко, което ни заобикаля, е способно да записва и пази информация на всички условни равнища на Многомерните Пирамиди. Всичко, до което се допираме и си взаимодействаме, мени своето в началото енергоинформационно положение.
Алберт Айнщайн в продължение на целия си живот се опитвал да сътвори „ Теория на всичко “, която би обхванала всички закони на Сътворението.
.
Хю Еверет предложи теорията за делене на световете, чиято същина е, че всеки момент
всяка Вселена се разделя на голям брой себеподобни, а към този момент в идващия момент всяка една от новородените вселени се разделя безусловно по същия метод. И в това голямо голям брой има голям брой светове, в които съществуваме ние.
Според мнението на Анатолий Акимов – създателят на теорията за торсионните полета,
Индивидуалното схващане е способно да провокира изменение в структурата пространство-време. „ Общуването “ на самостоятелното схващане с галактическата „ банка за информация “ се реализира чрез взаимоотношението на торсионните полета с невронната мрежа на мозъка.
Нашият забележим свят не е единствен във Вселената . Времето не е линейно. Различните пластове от времето се натрупват един върху различен и ние живеем в тях по едно и също време хиляди животи в хиляди разнообразни столетия на предишното и бъдещето. Настоящето, предишното и бъдещето там са слети в едно и ние можем да пътешестваме през тях.
Карлос Кастанеда от своя страна е бил уверен, че „ Светът наподобява на глава лук със своите разнообразни равнища. Този свят, който ние познаваме, е единствено един от многото. Понякога ние пресичаме границите и излизаме на други равнища, други светове, които доста наподобяват на нашия свят, само че не съответстват с него “.
Човек живее по едно и също време с всичките си лица от своите прераждания в многомерното Поле на Събитията, където освен предишното въздейства на бъдещето, само че и назад. Вселената е формирана от равнища, които човешкото схващане може да пресича и е допустимо ние да живеем в този момент и на други равнища, в други „ пластове на лука “
Франк Вилчек е написал: „ Нас ни преследва съзнанието за това, че безкрайното количество на едва-едва различаващите се от нас копия живее своите паралелни животи и във всеки миг от ден на ден двойници стартират съществуването си, като заемат място в един от нашите вероятни разновидности за бъдещето. “
Мичио Каку мисли, че във всеки един миг от време Вселената се разделя на две и става звено от безкрайната поредност от делящи се вселени. Според този сюжет всички вселени са вероятни и всяка от тях е също толкоз действителна, както и всички останали. Хората, които живеят във всяка една от вселените, могат да настояват, че точно тяхната галактика е същинска, а всички останали са плод на въображението.
Тези редом съществуващи вселени не са ефимерно съществуващи призрачни светове. Във всяка галактика ние виждаме толкоз действителни и справедливи предмети, и толкоз действителни и справедливи съответни събития, както и във всяка друга.
Учените допускат, че в далечно бъдеще ние ще можем да съединим своето схващане с нашите робототехнически достижения благодарение на модерното ДНК- инженерство, нанотехнологиите и робототехниката. Цивилизацията може да се опита да изимитира дейностите на природата и да изпрати свои „ семена “ през портала, като употребява най-съвършената нанотехнология.
Стивън Хокинг мисли, че квантовата доктрина позволява пътешествия във време на микроскопична основа. Както написа Мичио Каку ( “Паралелни светове “), в случай че Хокинг е прав, то високоразвита цивилизация би могла да вземе решение да промени своето физическо битие, като одобри такава форма, която би могла да издържи най-тежкото странствуване обратно във времето или в друга Вселена, по пътя на сливането на въглерода със силиция и да докара своето схващане до чиста информация.
