До какво води недоспиването?
Според ново изследване хората, които не си спят задоволително дълго или задоволително добре, могат да бъдат изключително податливи на положения, свързани с тревога, като посттравматично стресово разстройство или боязън. Изследването се появява в „ Biological Psychiatry: Cognitive Neuroscience and Neuroimaging “ и е оповестено от ДЕ24.
„ Това изследване ни дава нова визия за това по какъв начин лишаването от сън въздейства върху мозъчната функционалност, виновна за страха “, сподели доктор Камерън Картър, редактор на „ Биологична психиатрия: когнитивна неврология и невроизображение “.
Изследователите, водени от доктор Ан Жермен от Университета в Питсбърг и доктор Едуард Пейс-Шот от Медицинското учебно заведение в Харвард и Централната болница в Масачузетс, са проучили 150 здрави възрастни. Една трета от изследваните хора са спали обикновено, една трета е била лимитирана откъм сън и е спала единствено през първата половина на нощта, а една трета въобще не е спали. На сутринта всички субекти били подложени на събития, предизвикващи боязън.
„ Нашият екип употребява трифазен пробен модел за хващане и превъзмогване на страховити мемоари, до момента в който мозъкът им е сканиран благодарение на функционален ядрено-магнитен резонанс “, сподели доктор Пейс. Изображенията на мозъка, записани по време на дилемите, демонстрират интензивност в области на мозъка, свързани с прочувствената регулация. Но мозъчната интензивност изглеждала напълно друго при хора с нарушен сън, сподели доктор Пейс.
„ Открихме, че измежду трите групи тези, които са спали единствено половината нощ, демонстрират най-голяма интензивност в области на мозъка, свързани със страха, и минимум интензивност в области, свързани с управление на страстите. Изненадващо, хората, които не са спали въобще, не са имали интензивност на мозъка в области, свързани със страха, по време на опита. 12 часа по-късно мозъчната им интензивност изглеждала по-подобна на естествения сън, което демонстрира, че ограничавания сън може да е по-лош от никакъв. "
Изследователите считат, че спането единствено през половината нощ води до загуба на етапа от съня с бързи придвижвания на очите (REM), което е потвърдено, че е значимо за паметта и нормално се случва към края на естествения интервал на сън. Д-р Картър сподели, че проучването „ употребява неинвазивно обрисуване на мозъка, с цел да ни даде нов взор към това по какъв начин лишаването от сън нарушава естествените механизми на изгубване на страха и евентуално усилва податливостта към посттравматични признаци на стрес “.
„ Медицинските служащи и бойците постоянно са с стеснен или пресечен сън, вместо да го пропущат за цяла нощ “, означи от своя страна доктор Пейс.
„ Това изследване ни дава нова визия за това по какъв начин лишаването от сън въздейства върху мозъчната функционалност, виновна за страха “, сподели доктор Камерън Картър, редактор на „ Биологична психиатрия: когнитивна неврология и невроизображение “.
Изследователите, водени от доктор Ан Жермен от Университета в Питсбърг и доктор Едуард Пейс-Шот от Медицинското учебно заведение в Харвард и Централната болница в Масачузетс, са проучили 150 здрави възрастни. Една трета от изследваните хора са спали обикновено, една трета е била лимитирана откъм сън и е спала единствено през първата половина на нощта, а една трета въобще не е спали. На сутринта всички субекти били подложени на събития, предизвикващи боязън.
„ Нашият екип употребява трифазен пробен модел за хващане и превъзмогване на страховити мемоари, до момента в който мозъкът им е сканиран благодарение на функционален ядрено-магнитен резонанс “, сподели доктор Пейс. Изображенията на мозъка, записани по време на дилемите, демонстрират интензивност в области на мозъка, свързани с прочувствената регулация. Но мозъчната интензивност изглеждала напълно друго при хора с нарушен сън, сподели доктор Пейс.
„ Открихме, че измежду трите групи тези, които са спали единствено половината нощ, демонстрират най-голяма интензивност в области на мозъка, свързани със страха, и минимум интензивност в области, свързани с управление на страстите. Изненадващо, хората, които не са спали въобще, не са имали интензивност на мозъка в области, свързани със страха, по време на опита. 12 часа по-късно мозъчната им интензивност изглеждала по-подобна на естествения сън, което демонстрира, че ограничавания сън може да е по-лош от никакъв. "
Изследователите считат, че спането единствено през половината нощ води до загуба на етапа от съня с бързи придвижвания на очите (REM), което е потвърдено, че е значимо за паметта и нормално се случва към края на естествения интервал на сън. Д-р Картър сподели, че проучването „ употребява неинвазивно обрисуване на мозъка, с цел да ни даде нов взор към това по какъв начин лишаването от сън нарушава естествените механизми на изгубване на страха и евентуално усилва податливостта към посттравматични признаци на стрес “.
„ Медицинските служащи и бойците постоянно са с стеснен или пресечен сън, вместо да го пропущат за цяла нощ “, означи от своя страна доктор Пейс.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ