Добре, че е шегата, за да си кажем истината -

" Добре, че е шегата, с цел да си кажем истината " - Оскар Уайлд. 

Новината, че ГДБОП проверява страницата " Капутин ", е единствено върхът на айсберга в една невидима борба за публичното мнение в обществените мрежи. Докато управляващите се концентрират върху съответни платформи за дезинформация и хибридни офанзиви, в българския Фейсбук оперира цяла екосистема от страници, които балансират по ръба на сатирата, активизма и политическото въздействие.

От пародийни новинарски канали като " FakeNews ", " Fapchek "  и " Гневник.bg ", до групи за директна политическа опозиция като " Лели ГЕРБ ", " Мишел от съпротивата "  и " Хер Флик " – тези цифрови играчи образуват настройки, които постоянно остават под радара на обичайна публицистика. Тези страници обаче не всеки път работят безпрепятствено – доста от тях постоянно се сблъскват с механизмите за надзор на самата платформа Meta, получавайки известия за " краткотрайно блокиране "  (temporarily blocked) заради съмнения в " корист с функционалности " или прекомерно висока скорост на издание. Пример за това е страницата " Обединени пасивни гербери III: Продължаваме палачинката ", която към този момент два пъти е била изтривана.

В навечерието на изборите, когато всяко шерване може да бъде политическо оръжие, е значимо да разберем кои са тези играчи и какви ползи пазят профили като " Данчо Полицая ", " Шарлатаните " или " Братя с грим ". В идващите редове ще разгледаме анатомията на тази мрежа и за какво тя се трансформира в обект на интерес както за потребителите, по този начин и за службите за сигурност. 

Едни от най-големите сатирични страници по брой почитатели са (96 хил.), (75 хил.), „ “ (59 хил.), (55 хил.) и „ “ (47 хил.). Разглеждайки наличието им, елементарно можем да определим към кой лагер клони всяка от тях.

Създателите на страниците „ Мишел от съпротивата “ и „ Хер Флик “ са се въодушевили от британския комедиен сериал от 80-те и началото на 90-те години „ Ало, ало “. Въпреки че имат общ генезис като идея и персонажи, наподобява, че през днешния ден стоят в противоположни лагери. При деликатен обзор на страницата на „ Мишел “ се вижда ирония, ориентирана към всички партии и политически фигури. Меметата за ПП–ДБ са относително малко, а през последния месец – предвид на настоящата конюнктура – доминират тези, ориентирани към Румен Радев.

При „ Хер Флик “ обстановката е друга. След малко ревизиране на фийда се вижда, че сатирата е ориентирана главно към така наречен „ жълтопаветна общественост “ и кмета Васил Терзиев. 
Колаж Хер Флик




Следващи в класацията по почитатели са „ Капутин “, „ Данчо Полицая “ и „ Копейкин “. С цялото ми почитание към господин Полицая, тук първо ще разгледаме „ Капутин “ и „ Копейкин “ поради идеологическата им непосредственост. Още по имената може да се допусна тяхната устременост – „ Капутин “ е игра на думи с семейството на съветския президент Путин, а „ Копейкин “ иронизира водача на една българска партия. Двете страници постоянно взаимодействат между тях, като споделят взаимно изявления. При тях меметата са по-малко за сметка на по-разширени мнения върху политически и публични събития. След обзор на наличието им може да се заключи, че позициите им съответстват в огромна степен с тези на ПП–ДБ, без това безусловно да значи партийна обязаност. 





Facebook потребителят „ Данчо Полицая “ рядко разгласява мемета, а по-скоро разяснява вътрешни и интернационалните вести. Често може да бъде срещнат и в коментарните полета на разнообразни политически фигури. Неговата ирония е ориентирана към всички без изключение, което го прави по-труден за изрично причисляване към съответен лагер. 

Други от по-известните сатирични страници са „, „ “, „, „ “, „ “, „ “, „ “, „ “, „ “, “, „ “ и „ “.

Те се разграничават по жанр и интензитет на посланията си. Част от тях залагат главно на мемета и къси иронични внушения, други избират по-дълги коментарни форми с ясно изразена позиция по настоящи политически тематики. Някои употребяват пародийни имена и пресилване като главен прийом, до момента в който други разчитат на жлъч и директна политическа рецензия. 







Общото сред всички е, че действат като различен коментарен пласт към формалния политически дневен ред - често по-остър, по-емоционален и по-бързо реагиращ на събитията. При деликатно следене на наличието им може да се откроят разнообразни идеологически нюанси, само че официално всички те се нареждат в границите на сатирата.

Много читатели биха се съгласили, че в историята на българската социална сцена след 2013 година класическата политическа ирония изчезва. Предавания като " Господари на ефира ", постепенно губят своята критическа заостреност и се трансформират по-скоро в развлекателни формати с епизодични политически подмятания, в сравнение с в дейни участници в публичните диспути. Ако в 90-те години излъчвания като " Ку-ку " и по-късно " Каналето " действат като самобитна " пета власт ", която непосредствено посочва виновниците и разобличава механизмите на властта, то в идващото десетилетие тази функционалност все по-често се трансферира към цифровата среда.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.