Според нея Борисов няма да отстъпи външната политика и ще

Според нея Борисов няма да отстъпи външната политика и ще предложи за поста или двамата някогашни външни министри - Екатерина Захариева и Даниел Митов, или някой изявен евродепутат. " А за какво не и Томислав Дончев? ", позволи доцент Буруджиева.

Според политолога и да се подпише съдружно съглашение сред ръководещите партии, " хем ще го има, хем няма да действа ". " Това е същото, като с обединението - хем я имаме, хем я нямаме. Сега хем ще имаме държавно управление, хем няма да го имаме ", разяснява Буруджиева.

Тя не счита, че цялостният мандат е сигурен, само че в това време не вижда предпоставки в обществото за утайване на толкоз доста яд, че да се излее в поддръжката на един нов план на президента. " В момента обществото е тежко шокирано по-скоро, в сравнение с яростно ", счита политическият анализатор. Нейната прогноза е, че става въпрос по-скоро за спекулации за президентска партия на този стадий.

Татяна Буруджиева не вижда особена връзка сред отстъпката на Борисов за това Мария Габриел да не е по едно и също време преиер и външен министър и развръзката в Столичния общински съвет с избор на ръководител от Политическа партия. Според нея такава нишка можем да търсим единствено в нежеланието неуспехът в София да провокира предварителни избори на фона на европейските. В София отстъпи " Продължаваме промяната ", само че Борисов не е отстъпил поста на външния министър, е нейното умозаключение.

- Г-жо Буруджиева, Борисов отстъпи от позицията Мария Габриел да е по едно и също време и министър председател, и външен министър. Защо още веднъж напради поклон на ПП-ДБ, въпреки че с значимата детайлност - ще упорства отпред на Външното ни министерство да бъде човек от ГЕРБ?

- Трябва да го свържем с другата му позиция - че това ще е неговият министър в новия кабинет - на външните работи и министър председател. Тоест, няма да имат политически лица на други министерски постове, доколкото разбирам, а ще се договарят фигури, които ще са по-скоро допустими и няма да са политически лица. Трябва да забележим дали и това ще се съблюдава. Защо отстъпи за Габриел? Аз от дълго време настоявам, че единствено в екстрени, не доста дълготрайни държавни управления, се прави такова нещо - един човек да е министър-председател и да държи още един министерски пост. В естествени държавни управления, които действат не за месец-два, сходно съчетаване на постове допуска да не можеш да си свършиш добре работата. Особено когато става дума за министър председател и външен министър, където има извънредно доста външнополитическа работа. Примерно, в случай че външният министър би трябвало да е на една среща, само че на нея би трябвало да участва и министър председателят. Как ще стане тази работа? Ще би трябвало да отиде негов заместител, което към този момент не е равнище и по различен метод слага България в едни договаряния. Така че от позиция на осъществяване на функционалностите и на единия, и на другия, е разумно в едно държавно управление, което не е за прекомерно къс и ясно стеснен период единствено за осъществяване на функционалности, да не бъдат съчетани.

И изобщо нямаше логичност да се върви към двата поста, само че към този момент отстъплението на ГЕРБ е единствено от това да не бъдат съсредеточени в един човек. Но виждаме, че Борисов в действителност не е отстъпил това да е пост на ГЕРБ. Тоест, ГЕРБ не се отхвърля от отговорността за това кой съставлява България пред нашите сътрудници, за цялостната ни политика отвън страната.

- Той не е споделил име, само че въпреки всичко кого виждате на този пост от ГЕРБ?

- Има няколко души. Първо има двама, които към този момент са били външни министри и които непосредствено ще стартират да работят, имат и известност измежду сътрудниците ни и в Европа, и по света, хора, които знаят какво тъкмо би трябвало да се прави. С други думи - няма да са новобранци. 

- Екатерина Захариева и Даниел Митов?

- Точно по този начин. Това е единият вид. От друга страна има и други лица, които биха могли да се оправят и да показват вижданията на ГЕРБ във външната политика, само че ще би трябвало въпреки всичко да влязат в спецификата на Външно министерство.

- Кого визирате?

- Биха могли да бъдат функционери на ГЕРБ, които са на задоволително високо ниво и които също са разпознаваеми за нашите сътрудници, само че не са тъкмо в региона на външните работи. Освен това ГЕРБ имат евродепутати още от 2009 година Могат някой евродепутат да изтеглят, за който считат, че задоволително добре се е развивал. Може да бъде просто някой от най-известните и огромни имена на ГЕРБ, въпреки че не допускам да тръгнат натам - да вкарват човек, който не е тъкмо във външната политика. Един Томислав Дончев за какво да не може да се оправи, примерно? Но дали пък партията ще се лиши от него.

- Отстъпката на Борисов пристигна в синхрон с белия пушек от Столичния общински съвет и сделката всички да там да поддържат претендента на ПП-ДБ-СС за краткотраен ръководител до юли. Бяха ли обвързани двете отстъпки на ГЕРБ на национално и столично равнище?

- Единствената съгласуваност е да не се върви ненужно към упования за предварителни избори, тъй като гръмването в София би се отразило и на национално ниво на взаимоотношенията в обединението и ръководството. Така че в този проект виждам някаква връзка.

- Страхът от избори ли ги принуди да се схванат?

- Не, не е боязън от избори. При ГЕРБ особено не можем да приказваме за подобен боязън от избори, тъй като те се показват задоволително устойчиво на избори. Въпросът е дали една партия счита, че в този момент е моментът, в случай че има толкоз значима идея пред себе си - европейските избори, да влиза и в друга борба. Защото борбата за София си е доста сериозна национална борба. И другите партии в СОС още през цялото време имаха предпочитание да се работи. На никого не му се върви непрестанно на избори - видяхме какво става две години на избори. Нищо изключително не става като се изключи че тормозиш хората. Освен това, откакто към този момент един път си се формирал и не можеш да свършиш никаква работа, от тази позиция доста мъчно се отива на избори. Това е въпрос не на боязън, а на рационално деяние.

Аз считам, че през цялото време имаше опция да се стигне до решение. Много от дълго време трябваше да се върви към този механически вид, който да успокои нещата, с цел да могат по-късно да се проведат диалози, дейности и да се стигне до едно по-стабилно ръководство в мандата на тази локална власт. Защо не го направиха? Според мен поради позицията на ПП-ДБ, които доста дълго време смятаха, че би трябвало да си изпълнят евентуално предизборното заричане към господин Бонев и пред опасността той да напусне групата и да образува своя. Въобще, имаше доста внезапни позиции, които трябваше по някакъв метод да се преодолеят. Така че аз за София бих споделила, че по-скоро " Продължаваме промяната " отстъпи, а не че някой различен е отстъпил. И в този смисъл не виждам доста връзка с националната обстановка. Защото просто Политическа партия трябваше да схванат, че не могат да вършат тъкмо това, което те са си решили и както са си го решили.

И диалозите, които са имали с другите групи, по информацията, с която разполагам, са били още веднъж от тази позиция: " Подкрепете ни, с цел да можем да работим, но ще вършим това, което желаеме ". Няма по какъв начин тази работа да се случи. Отдавна трябваше да се върви към усмиряване на пристрастеностите, вкарване в една нормалност освен на другите, само че и на Политическа партия в София. Също по този начин е обикновено най-голямата група в Общинския съвет да предложи ръководител. Поне по този начин се прави в другите общини в страната, в случай че няма обединяване на опозицията против най-голямата група. И даже там, където кметът е от друга партия, отново по този начин се действа. Има някакви правила в политиката - ръководителят, който се предлага, да е от най-голямата група. Ненормалното беше толкоз месеци " Продължаваме промяната " да упорстват за един човек, който другите не одобряват.

- Вземам мотив от това, което казахте за Столичния общински съвет - че Политическа партия са упорствали да си вършат каквото си желаят. Има ли риск това да се случи на национално равнище, и в новия ротационен кабинет, като в досегашния, в случай че ГЕРБ остане единствено с поста на министър председател и външен министър?

- Да, по този начин е. Текат непрекъснати опити. И по тази причина вместо да имаме изпълнителна власт в Министерския съвет и законодателна - в Народното събрание, то целият център на властта е в Народното събрание. Защото изпълнителната власт потегля да си прави каквото си желае и бива стопирана непрестанно. Затова сме в непрекъснати спорове и кавги. Защото някой нещо потегля да си прави в Народно събрание или в Министерски съвет, и се стартират едни дейности да се наместват нещата в по-различна посока. И ние сме непрекъснато в тази обстановка, откогато е това държавно управление. Не знам докога ще продължи.

- Нещо като натискане на газ - спирачка, газ - спирачка?

- Да, да, тъкмо по този начин. И на локално ниво това също ще се въпроизведе. Това, че ще има ръководител на Общинския съвет, единствено ще вкара тъкмо същата скица на работа и в Общински съвет в София. Ще тръгнат да вършат едни неща, ще стартират да се стопират, ще стартират да се поправят и да преправят. И ето по този начин - ще сме си единствено в разправии и кавги, и непрекъснато следене, и непрекъснати офанзиви един към различен.

- Ако би трябвало да обобщим резултата от ръководството на първия ротационен състав на държавното управление на " сглобката ", какво реализира то за България през тези месеци, няколко седмици преди да се смени караулът?

- Най-логичното е да забележим какво си сложиха като цели и какво от тези цели реализираха. Аз нямам спомен да са постигнали до дъно нито една от задачите си. Първо, не можах да схвана за какво би трябвало да си слагат за няколко месеца такива цели, огромна част от които не зависят единствено от тях, както е Шенген, да вземем за пример. Или еврото, или Планът за развиване и резистентност. И вложения някакви май имаше там. Не можахме нищо да разберем, като се изключи че сме щастливи. Включително нямаме разбор на министрите до този миг. Надявам се, че ще го получи обществото. Защото до момента имаме единствено какво се разправят и по какъв начин се били договорили за всичко, но единствено това не било по този начин. Но в действителност разбор за направеното нямаме. Който да аргументира решенията на политиците.

- Всички тези маневри в ръководещата коалиция, които приключват с помирение на национално равнище, а през днешния ден и в София, по какъв начин се отразяват на гласоподавателите и по какъв начин наподобяват в техните очи?

- Виждаме какво се случва в социологията - хората са се отдръпнали, гледат. Не че не се вълнуват и нямат избрани позиции и страсти, само че сега е такава каша и такава неизясненост за какво и по какъв начин се случват нещата, и какво тъкмо даже се случва, че виждаме - данните са като замръзнали. В същото време чисто електорално се вижда, че хората все по-малко са подготвени да гласоподават. И това е обстановка пред смяна нормално. Защото пусто поле не остава в живота и в политиката - също.

- Първият късмет за смяна гласоподавателите имат на европейските избори, тъй като предварителни няма да има преди този момент. Електоратът по какъв начин ще реагира - ще санкционира ли или ще остане правилен на партиите си? Защото казвате, че данните са замръзнали, а в това време изпод клокочи.

- За българина, за елементарния гласоподавател европейските избори не значат доста. Там има един претекст, който доста мощно кара гласоподавателите да си седят у дома, тъй като те провиждат европейския избор като опция някакви хора да бъдат изпратени в Европа, с цел да станат милионери. И това не засилва хората да отидат да гласоподават. Това е, с което би трябвало да се преборят партиите - има ли идея в тези европейски избори. Има ли за какво да гласоподават, има ли за какво да излязат. Ако хората решат, че има за какво - през наказването, както казвате -  " да, ще изляза, ще гласоподавам и ще им покажа, че просто би трябвало да се измитат ", това е един вид на повишение на интензивност и интерес към изборите. Ако хората излязат да гласоподават в търсене на тези, които ще могат да се намесят в този нов, сериозен европейски спор по какъв начин действа Европа, какво място има България, т.е., да се търси за първи път от влизането ни в Европейски Съюз, когато приемахме, че щом сме там, сме равни на всички останали - установихме, че не е по този начин и че мощно зависи от това какво вършим ние и нашите представители в Екологичен потенциал - това към този момент е напълно друга акция и напълно друга опция за другите политически субекти.

Пак зависи по какъв начин ще го употребяват партиите. Мен, в случай че питате, множеството партии ще са удовлетворени от това, че ще има ниска интензивност, тъй като добре могат да обмислен къде и по какъв начин ще се впишат. Засега виждаме, че стартира доста дейна борба за това кой в какви листи ще бъде, къде ще се намести. Европейските депутати, които ги виждахме доста рядко, в този момент взехме да ги виждаме доста постоянно. Те също търсят своето място. Има хора, окуражени по един или различен метод към разнообразни центрове на власт, които пък се стремят да основат нови планове. Така че стартира едно недоволство. Но европейските избори са доста тежки за превъзмогване за нови обединения и единствено ГЕРБ ги е преодолявал и печелил при първо явяване на партията. 

- Сигурно имате поради съмненията все още за нов план към президента?

- Включително и това. Спекулациите не са инцидентни, тъй като търсенето на нещо друго, на благоприятни условия от разнообразни групи в обществото, които желаят да бъдат показани, а ги няма в политическото посланичество, разумно е първият взор да обърнем към индивида с задоволително добър рейтинг. Който би могъл, пък и той към този момент сподели през " Продължаваме промяната ", че може да ни пласира на вниманието някакви политици и политически планове. Но считам, че това в действителност са по-скоро спекулации, в сравнение с действителни дейности. Тепърва би трябвало да забележим други неща. Не единствено че си има мандат. Когато тръгваш да правиш политическа партия, избираш момента, когато има доста насъбран яд в обществото. В момента обществото е тежко шокирано по-скоро, в сравнение с яростно. Първо, хората са обезпокоени от това, което им следва - ще има ли в действителност рецесия, а ни приказват по какъв начин Европа влизала в застоялост, а не в рецесия. Това са игри с думичките по какъв начин назоваваме нещата, до момента в който в това време хората виждат, че нещо става. Тази тревога в обществото още не се е изляла в яд и в този смисъл още няма гоям терен за нещо, което коренно да се появи, да е доста съществено и да застане в политическия развой, безусловно с искания за властта. Струва ми се, че президентът преди да види нещо такова няма да тръгне да си скапва позициите и опциите, които има в политиката и в ресурса на президентската власт. За да тръгне към нещо, където не е ясно по какъв начин ще се показа, тъй че даже и ситуацията допуска съществуване на нови субекти, само че не и на един мощен нов индивид, както стана през 2021 - 2022 г.  Докато не се провиди в очите на президента нещо такова съсредоточено, нямам доверие той да се впусне в нови поприща. А без него една такава партия просто не може. Само с въздействието и рейтинга му към този момент го играхме това с Политическа партия - мисля, че в живота в никакъв случай нямаме повторения.

- По-близо ли наподобява цялостният мандат на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?

- Не, изобщо не наподобява по-близо. Според мен, след промяната на държавното управление и след европейските избори, и откакто се види какво се случва с бюджета и има ли пари за ръководство и правене на политики, ще стартираме още веднъж да си приказваме какъв брой е устойчиво или несигурно ръководството. Атаките този път, в случай че ГЕРБ в действителност не даде съществени политически лица при промяната на министрите, ще бъдат от всички - всеки ще може да си нападна това държавно управление, тъй като хем ще е негово, хем няма да бъде.

- Това ли цели ГЕРБ, в случай че не желае да постави политически лица за министри отвън двата поста на министър председател и външен министър - да може да обърне каруцата когато и да е?

- Разбира се. Отваря си поле за маневри, тъй като едно държавно управление с негов мандат го натоварва с задоволително доста отговорност, а в това време няма запаси. Или цялото държавно управление би трябвало да е тяхно, с цел да поемат цялостната отговорност, или ето по този начин - всеки ще има държавно управление, само че в действителност няма да има. Българите ще се чудят дали е за тях това държавно управление. Видяхме за тези шест месеца, че това държавно управление не сподели доста, че е за тях. Така че софтуерно имаме осъществяване на нещата - тъкмо както при започване на прехода софтуерно съставихме институции, направихме всичко по книга и на хартия, което се изисква от демокрацията, обаче нещо не можем да се оправим с действието. Това е същото, като с обединението - хем я имаме, хем я нямаме. Сега хем ще имаме държавно управление, хем няма да го имаме.

- Тогава ще подпишат ли въобще съдружно съглашение, на което от ГЕРБ доста държаха?

- А вие виждате ли да подписват съдружно съглашение? И какво, като подпишат - нали разбирате, че то би трябвало и да се извършва. Това са партии с безусловно друго схващане за това какви политики и по какъв начин би трябвало да се вършат - като започнете от бюджета и свършите с всяко друго нещо. Каквото и да се подпише, то отново ще е по този начин, единствено на хартия, хем ще го има, хем няма да действа.