Според мен най-тежкото беше това, че нямах лично пространство. Не

Според мен най-тежкото беше това, че нямах персонално пространство. Не съм спирал да си мисля неща, тъй като ти вътре си самичък със себе си, единствено с главата си. Нямаш книга, не можеш да пишеш, не можеш да слушаш музика, не можеш да правиш безусловно нищо, тъй че ти си самичък с главата си вътре. Това сподели ултрамаратонецът Краси Георгиев след обществения опит " стъклената клетка ".

По думите му стресът е почнал през цялото време, от първите дни, в които организмът се напасне с това какво става вътре, тъй като ти знаеш, че влизаш и ще живееш 15 дни в една кибритена кутийка, не знаеш какво да очакваш.

" Никога не съм бил в такава обстановка. И доста бързо би трябвало човек да се приспособява с това какво ще прави вътре, по какъв начин ще го прави, по какъв начин ще издържи 15 дни. И това си е стрес. И оттова нататък към този момент, като започнаха да се натрупват дните – недоспиване, както споделих персоналното пространство го нямах, което на мен ми е доста значимо, както на всеки, допускам, и неща, които преди си ги вземал за даденост, към този момент ги няма. И ти би трябвало да напаснеш по този начин главата си, с цел да можеш да издържиш тези 15 дни съвсем на място. Седейки на място, цяла София, цяла България те гледа, тъй като аз имах камери непрекъснато вътре, и това е нещо, с което човек няма по какъв начин да свикне ", добави пред Фокус ултрамаратонецът.