Според легендата през 1943 година военното ведомство на САЩ се

Според легендата през 1943 година военното ведомство на Съединени американски щати се пробвало да сътвори във Филаделфия транспортен съд, незабележим за радарите на съперника. Използвани били разработки, направени от Алберт Айнщайн и Никола Тесла. На „ Елдридж " били инсталирани специфични генератори. Но по време на тестванията се случило нещо непредвидено – корабът, обкръжен с мощно електромагнитно поле, липсващ освен от екраните на радиолокаторите, само че безусловно се изпарил в директния смисъл на думата. След известно време „ Елдридж " още веднъж се материализирал на напълно друго място и с оглупял екипаж на борда. 
Доколко е достоверна тази история?
За първи път за филаделфийския опит приказва астрофизикът Морис Джесуп, академик и публицист от Айова. През 1956 година той получил писмо с мнение от някой си К. Алиенде, в което се твърдяло, че военните към този момент са се научили на процедура да реалокират огромни обекти отвън времето и пространството. Мнението било във връзка на една от книгите на Джесуп, разказваща за необикновените свойства на времето и пространството. 
Авторът на писмото през 1943 година служил на кораба „ Ендрю Фюресет ". От борда на този съд, който влизал в групата за надзор на филаделфийския опит, Алиенде твърдял, че персонално е видял по какъв начин „ Елдридж " се разтопил в зелено зарево. Чул тътена от обкръжаващото бойния транспортен съд силово поле. Най-интересното в описа на Алиенде е описанието на следствията от опита. С върналите се от „ на никое място " хора почнали да се случват невероятни неща. Те като че ли изпадали от действителния ход на времето, употребяваният термин е „ замръзвали ". Имало случаи на самозапалвания (използван е терминът " възпламенявали се " ). Веднъж двама от " замръзналите " внезапно се „ възпламенили " и горели цели 18 дни. Спасителите не можели по никакъв метод да изгасят телата. 
Един от моряците на „ Елдридж " липсващ вечно, преминавайки през стената в личния си дом пред очите на жена си и детето си. Джесуп почнал лично следствие. Ровил се в архивите, разговарял с военните и намерил много потвърждения на необикновените феномени. Ето мнението му: 

" Експериментът е доста забавен, само че и ужасно рисков. Твърде мощно е въздействието, което оказва на участващите в него хора. В опита са употребявани магнитни генератори, които работели на резонансни честоти и създавали към кораба чудовищно силово поле. На процедура това дало опция за краткотрайно излизане от нашето измерение и би могло да значи тримерен разлом, в случай че единствено е допустимо този развой да бъде удържан под надзор! ". 

Джесуп може би е знаел прекалено много, умира през 1959 година при много странни условия – открит е в личния си автомобил, задушен от газовете.
Ръководството на военноморския флот на Съединени американски щати отрекло да има нещо общо с някакъв си филаделфийски опит през 1943 година. Такъв въобще не съществувал. Учените не повярвали обаче на това изказване и траяли следствията на Джесуп. 
Доказан бил фактът, че от 1943 до 1944 година Айнщайн е бил на щат в морското министерство във Вашингтон. Намерили се и други очевидци, които с очите си били видели по какъв начин изчезва „ Елдридж ". Други пък разполагали с разработките, правени от ръката на Айнщайн, чийто почерк е прекомерно необикновен, с цел да бъде сгрешен. Сред насъбраната документи имало и обява във вестник. Тя разказвала за моряци, които слезли от кораба и безусловно се разтопили съгласно разказите на очевидци. 
Ето и спомените на американския електронен инженер Едъм Скилинг: 

„ През 1990 година моята позната Маргарет Сандис от Палм Бич, Флорида, предложения мен и приятелите ми на посетители у лекар Карл Лайслер, неин комшия, с цел да обсъдим някои елементи от опита „ Филаделфия ". Физикът Карл Лайслер е един от учените, работили по плана през 1943 година. Целта е била да се сътвори незабележим за радарите военен транспортен съд. На борда му бил инсталиран мощен електронен апарат, сходен на магнетрон (генератор на ултракъси талази, засекретен през Втората международна война). Уредът получавал сила от електрически машини с мощ, задоволителна да достави с ток незначителен град. Идеята била мощното електромагнитно поле към кораба да служи като екран за лъчите на радара. 
Лайслер се е намирал на брега, с цел да следи и управлява опита. Когато магнетронът проработил, корабът липсващ. След известно време се появил още веднъж на друго място, само че всички моряци на борда били мъртви. Част от труповете се трансформирали в стомана. От същия материал бил изработен и корабът. По време на нашия диалог възрастният Карл Лайслер беше доста смутен. Виждаше се, че този болен човек страда от разкаяние на съвестта и живее с тежката виновност за гибелта на екипажа на " Елдридж ". Лайслер и сътрудниците му считат, че без да желаят са предвижили кораба през времето. Съдът се е разпаднал на молекули, а когато е протекъл противоположният развой се е получила частична подмяна на органичните молекули на човешкото тяло с атомите на метала. "  

Истината за филаделфийския опит и до ден сегашен не е напълно ясна. Автентични документи за осъществяването му липсват. Корабните дневници на " Елдридж “ са изчезнали по чудноват метод още на времето.