Според гравитационни измервания, направени от автоматичната междупланетна станция на НАСА

...
Според гравитационни измервания, направени от автоматичната междупланетна станция на НАСА
Коментари Харесай

Спътникът Енцелад на Сатурн притежава голям океан!

 Enceladus water

Според гравитационни измервания, направени от автоматизираната междупланетна станция на НАСА “Касини ” и мрежата “Дийп Спейс Нетуърк ”, има данни, че луната Енцелад на Сатурн има огромен океан под ледената повърхнина. Credit: NASA/JPL-Caltech

Предполага се, че океанът се намира надълбоко под повърхността, под 30-40 километровата ледена обвивка. Дълбочината му възлиза на 10 километра.

Автоматичната междупланетна станция на НАСА “Касини ” е прелетяла край Енцелад 19 пъти от началото на задачата. По време на три от облитанията, сред 2010 и 2012 година, са направени прецизни измервания на траекторията. Гравитационното привличане на огромно небесно тяло като Енцелад трансформира траекторията на преминаващ в близост галактически уред. Вариации в гравитационното поле, като да вземем за пример тези, породени от планини на повърхността или на разлики в дълбочинната комбинация, могат да бъдат открити като промени в скоростта.

Техниката на анализиране на радиосигнала сред “Касини ” и мрежата “Дийп Спейс ” разрешава откриването на промени в скоростта до 90 микрона в секунда. С тази точност бяха получени доказателства за зона в южния завършек на луната, която е с по-голяма компактност от други райони на вътрешността.

На Южния полюс има котловина, която предизвиква леко отклоняване в гравитационното привличане. Само че магнитудът на това отклоняване е по-малко, в сравнение с се очакваше.

“Гравитационните измервания на “Касини ” демонстрират негативна гравитационна особеност в Южния полюс, която обаче не е толкоз огромна, колкото се очакваше преди заради съществуването на дълбока котловина, открита от бордовата камера ”, оповестява водещият създател на изследването Лучано от Университет Ла Сапиенца. “Обяснението ни е, че има по-плътен материал на дълбочина, която компенсира изчезналата маса – най-вероятно течна вода. Течната вода е седем % по-плътна от леда. Магнитудът на аномалията ни даде данни за размера на водния контейнер ”.

Засега няма сигурни данни, че точно този течен океан зарежда водните струи на Южния полюс, само че учените смятат, че вероятността по тази причина е доста огромна.

Инфо: НАСА

Източник: cosmos.1.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР