Как Бойко Рашков и Надежда Йорданова спретнаха аферата Жоси”, за да атакуват Иван Гешев
Спор сред съдружници с повече от седем годишна отминалост се оказа в основата на следващия опит на политически, стопански и адвокатски лобита за дискредитиране и вероятно следващо премахване на обвинител №1, отбелязва " Труд " в собствен разбор.
Преди към месец, първо в журналистическо предаване на близката до подсъдимия за банкрута на КТБ някогашен банкер Цветан Василев – Любица Кулезич, създателят на компанията за млечни артикули „ Жоси” Георги Георгиев нападна Иван Гешев със звучащи неуместно обвинявания - по какъв начин още като редови прокурор, актуалният обвинител №1 е бил в основата на лишаване на бизнеса му. За по-сигурно, с цел да не се обърка при описа на историята с детайли на престъпен трилър, в телевизионното студио млекопроизводителят Георгиев бе съпроводен от съименника си – Георги Б. Георгиев, водач на така наречен съдружие „ БОЕЦ”. От години, по команда, Жоро „ Боеца” провежда всевъзможни провокации и пърформанси против държавното обвиняване. А, с цел да няма никакво подозрение кой стои зад тях, самият Георги Б. Георгиев увековечи за поколенията своята съгласуваност с Цветан Василев, като самичък популяризира обща фотография на двамата от лоби-бара на белградски хотел. Важен подробност в това „ млечно-крими сериалче” е, че двамата съименници – Г.Г. на квадрат, не за първи път взаимно повдигат тематиката за „ Жоси” пред медиите. Правили са го и преди три години, като тогава обаче въобще не заместват името на Иван Гешев. Направиха го едвам преди месец, което надалеч не е инцидентно, само че в същото време демонстрира и сериозния недостиг на причини, с които съперниците на независимостта на прокуратурата пробват да я овладеят преди всичко посредством отстраняването на основния прокурор.
свързани новини248992на 21.12.202167431на 18.12.2021
Няма никакво подозрение, че, в случай че Гешев можеше да бъде уязвен по какъвто и да е метод посредством частно-правния спор към компанията „ Жоси”, то това щеше от дълго време да е било включено в арсенала от „ дейни мероприятия” и „ подправени новини”, които заливат обвинител №1, освен това още преди номинирането му за поста през 2019 година
Различното през днешния ден е, че, в случай че в предишното, до момента в който още бе началник на Специализирана прокуратура, Гешев бе нападнат посредством наети от олигарсите „ журналисти”, „ протестъри” и юристите им, то в този момент това вършат към този момент и настоящи министри, които са впрегнали ръководените от тях институции, с цел да могат от една страна да прекратят делата против скритите им кукловоди, а от друга – един път и вечно да унищожат опцията прокуратурата да преследва „ правилните” олигарси. Подвластни на остарялата максима – „ по-добре късно, в сравнение с никога”, новите ръководещи взеха решение да намесят името на Иван Гешев в частно-правния спор „ Жоси”, като за задачата бе зает и властови, и, на процедура, публичен запас. Абсурдното в цялата обстановка е, че обект на принуда се оказа не непосредствено обвинител №1, най-малко не и към този момент, а неговият татко, който е на преклонната 83-годишна възраст. Очевидно откакто Гешев не може да бъде заставен или сплашен, то с способи, познати от Сталинистки времена, това се случва посредством околните му, нещо изцяло несъвместимо с демократичните действителности.
И това надалеч не е всичко, тъй като в желанието си да се разправят с неуместния за кукловодите им основен прокурор, изпълнителите газят безусловно безогледно цялата правна уредба. Оказва се, че в Министерство на вътрешните работи, освен това в ГДБОП, била стартирана инспекция, цел на която е точно Иван Гешев. А в Министерство на правораздаването, точно на база тази инспекция, интензивно се приготвя следващ сигнал до Висшия правосъден съвет, с който да се желае отстраняването на основния прокурор. Поне това се схваща от обособени медийни изяви на двамата отраслови министри Бойко Рашков и Надежда Йорданова.
Като изключим персоналния темперамент на подхванатата институционална вендета, ангажирането на министрите на вътрешните работи и на правораздаването с типичен търговски спор е мощно обезпокоителен сигнал за положението на правовия ред в страната, тъй като няма ведомство в страната, в което да не са подадени сигнали по стотици и даже хиляди идентични проблеми. По съвсем всички от тях обаче министрите даже и не биват занимавани, въпреки в множеството случаи да са получатели на жалбите. И кардинално по този начин следва и да бъде, тъй като, като политическо лице, съответният министър най-малкото не следва да взима страната в сходни разногласия, тъй като постоянно ще остане сянка на подозрение за лобистки ползи или преднамереност в работата на ведомството по съответния проблем. Но Рашков и Йорданова вършат тъкмо това, което нито един уважаващ себе си министър в европейска страна не би сторил. Ползват търговски спор, с цел да „ удрят” по основния прокурор. При това го вършат с ясното схващане, че нарушават правилата за господство на правото. А в тази ситуация е тъкмо по този начин, тъй като първо разногласията сред съдружниците в „ Жоси” се вземат решение по правосъден ред и второ – събитията, дали и какво отношение по проблем отпреди 7-8 години би могъл да е имал Иван Гешев, като прокурор в Софийска градска прокуратура, се оказват от дълго време тествани, освен това с отхвърлянето на каквито и да е подозрения за интегритета на магистрата. Твърди го самият Георги Георгиев, само че друг от „ БОЕЦ”, който е явен, а този от „ Жоси” като самичък признава, че по жалбите му през годините е получавал отвод от съответните проверяващи институции.
И тъй като новата власт претендира за честност във всичко, то преди да решат да ангажират ръководените от тях министерства във войната против прокуратурата, Рашков и Йорданова можеха да изискат от чиновниците си да се направи обикновена информация в Търговския указател. Тогава обаче нямаше да могат да внушават, въпреки и не директно, а посредством клевети и откровени операции, виновност на основния прокурор Иван Гешев, като го упрекват в незаконно завладяване на непознат бизнес. Проблемно е, че Рашков и Йорданова явно не търсят истината, тъй като бързата информация в Агенцията по вписванията ги разобличава като разпространители на „ подправени новини”.
През август 2014 година по партидата на „ Жоси” ООД постъпва заявление, с което се желае смяна на седалището на компанията, изтриване на шеф, изключване на съучастник и вдишване на дружествените дялове. Приложен е и протокол, съгласно който на Общо заседание е взето решение за изключването на Симеон Присадашки като съучастник в „ Жоси”. Решението за това е взето от другия съучастник – Георги Георгиев, който твърди, че сътрудникът му е работил срещу ползите на компанията.
Наред с това, Георгиев желае като съучастник да бъде вписан Стоимен Гешев, който би трябвало да получи два дяла от общо 100 от комерсиалното сдружение. Забележително е, че общата сума на двата дяла възлиза на 100 български лв.. Останалите 98 дяла, всеки по 50 лева, остават за Георги Георгиев. Направени са и голям брой други претенции, като са приложени редица документи, само че нито едно от декларираните условия не е вписано по партидата. Като една от повода за това е, че няма данни съдружникът Симеон Присадашки да е известен персонално за изключването му. Гешев-старши в действителност въобще не става съучастник в „ Жоси” ООД, не получава и двата дяла, т.е. проблем не съществува. Причината, която съдията по вписванията излага - не са спазени поредност от условия на Търговския закон. Задълбоченият разбор на документите, налична по партидата на „ Жоси” ООД /по настоящем ЕООД – в несъстоятелност/, сочи, че самото решение за включването на нов съучастник във компанията, е взето еднолично от Георги Георгиев, което го прави порочно. Това е по този начин, тъй като решението е било взето без знанието и присъединяване на другия съучастник в „ Жоси” – Симеон Присадашки. Манипулацията е повече от повърхностна, тъй като, с цел да има прекачване на дружествени дялове, според закона, то това е трябвало да стане с обособен контракт, освен това с нотариална легализация на подписите. А подобен контракт в никакъв случай не е бил сключван, нито е представян в Търговския указател. И това елементарно може да се откри с бърза информация в обществените документи на уеб страницата на Агенция по вписванията.
Дори и да приемем, че тези условия са незнайни за проверяващите жалбата на Георги Георгиев оперативни служащи от ГДБОП, които не са се сетили да ревизират обществената информация в Търговския указател, то би било неуместно министърът на правораздаването да дава изявленията, в които да внушава връзка на обвинител №1 с проблема „ Жоси”, в случай, че такава в правния мир в никакъв случай не е съществувала, нито на Иван Гешев, нито даже на татко му. Надежда Йорданова евентуално счита, че, атакувайки Гешев, ще се хареса на партийната фракция и на адвокатската адвокатска фирма, които я излъчиха за поста на министър, само че в действителност тя нанася непоправими вреди върху правосъдното министерство, употребявайки го като бухалка във войната против прокуратурата. По неприемлив за престижа на институциите метод правосъдната министърка се оказва в обстановката да твърди нещо, което в никакъв случай не е съществувало, а за това във всяка цивилизована страна се понася политическата отговорност. Разбира се, Йорданова е надалеч от мисълта за оставка, само че с дейностите си най-малко разкри, че като правилен партиен кадър ще следва максимата – задачата оправдава средствата, даже и те да са противозаконни. Дано най-малко министърката се откаже да внася следващия скърпен сигнал против Гешев във Висш съдебен съвет, тъй като с изключение на, че ще стане за смях и ще породи подозрения за своята юридическа подготвеност, то не е несъмнено дали основният прокурор най-сетне няма да откри за нужно и да потърси правата си по правосъден път.
Но Йорданова не е независим състезател в тази ситуация. Защото зад целия проект непроменяемо стои и вътрешният министър Бойко Рашков, въпреки за момента да не го е показал обществено. И има за какво – в нарушаване на законите, жалбата на Георги Георгиев от „ Жоси” се ревизира от ГДБОП, а както към този момент е ясно – целта е обвинител №1. Според нормативната уредба обаче ГДБОП няма никакви пълномощия да прави следствия по отношение на магистрати. Това би могло да вършат само от КПКОНПИ, която в тази ситуация освен, че не е сезирана, само че явно от изпълнителната власт търсят метод да заобиколят Антикорупционната комисия.
Употребата на комерсиалния спор за фабрикуването на така наречен “афера Жоси” от страна на двама министри във войната на новата изпълнителна власт против правосъдната власт, в частност против прокуратурата, не вещае нормализиране по върховете на страната на прага на 2022-ра година. Повече от проблематично е, че двама министри ангажират публичен запас в опит да отстранят основния прокурор, като даже се стига до тормоз във връзка с негови близки. Подобни способи нямат нищо общо със актуалните разбирания за честност и морал, още по-малко са образец за господство на правото в страна от Европейския съюз, а таман противоположното, тласкат страната към от дълго време забравените години на комунистически репресии и гонения против всеки неуместен на ръководещата върхушка. Самият Георги Георгиев признава, че в далечното минало е хванат от Народната милиция да прави икономически закононарушения – отклонение на запас от държавните предприятия за персонална полза. А, с цел да отърве пандиза, Георгиев се съгласява да стане клеветник на милицията.
Сега, четири десетилетия по-късно, наподобява и Народната милиция е възродена, а властта се крепи на доносници.
Преди към месец, първо в журналистическо предаване на близката до подсъдимия за банкрута на КТБ някогашен банкер Цветан Василев – Любица Кулезич, създателят на компанията за млечни артикули „ Жоси” Георги Георгиев нападна Иван Гешев със звучащи неуместно обвинявания - по какъв начин още като редови прокурор, актуалният обвинител №1 е бил в основата на лишаване на бизнеса му. За по-сигурно, с цел да не се обърка при описа на историята с детайли на престъпен трилър, в телевизионното студио млекопроизводителят Георгиев бе съпроводен от съименника си – Георги Б. Георгиев, водач на така наречен съдружие „ БОЕЦ”. От години, по команда, Жоро „ Боеца” провежда всевъзможни провокации и пърформанси против държавното обвиняване. А, с цел да няма никакво подозрение кой стои зад тях, самият Георги Б. Георгиев увековечи за поколенията своята съгласуваност с Цветан Василев, като самичък популяризира обща фотография на двамата от лоби-бара на белградски хотел. Важен подробност в това „ млечно-крими сериалче” е, че двамата съименници – Г.Г. на квадрат, не за първи път взаимно повдигат тематиката за „ Жоси” пред медиите. Правили са го и преди три години, като тогава обаче въобще не заместват името на Иван Гешев. Направиха го едвам преди месец, което надалеч не е инцидентно, само че в същото време демонстрира и сериозния недостиг на причини, с които съперниците на независимостта на прокуратурата пробват да я овладеят преди всичко посредством отстраняването на основния прокурор.
свързани новини248992на 21.12.202167431на 18.12.2021
Няма никакво подозрение, че, в случай че Гешев можеше да бъде уязвен по какъвто и да е метод посредством частно-правния спор към компанията „ Жоси”, то това щеше от дълго време да е било включено в арсенала от „ дейни мероприятия” и „ подправени новини”, които заливат обвинител №1, освен това още преди номинирането му за поста през 2019 година
Различното през днешния ден е, че, в случай че в предишното, до момента в който още бе началник на Специализирана прокуратура, Гешев бе нападнат посредством наети от олигарсите „ журналисти”, „ протестъри” и юристите им, то в този момент това вършат към този момент и настоящи министри, които са впрегнали ръководените от тях институции, с цел да могат от една страна да прекратят делата против скритите им кукловоди, а от друга – един път и вечно да унищожат опцията прокуратурата да преследва „ правилните” олигарси. Подвластни на остарялата максима – „ по-добре късно, в сравнение с никога”, новите ръководещи взеха решение да намесят името на Иван Гешев в частно-правния спор „ Жоси”, като за задачата бе зает и властови, и, на процедура, публичен запас. Абсурдното в цялата обстановка е, че обект на принуда се оказа не непосредствено обвинител №1, най-малко не и към този момент, а неговият татко, който е на преклонната 83-годишна възраст. Очевидно откакто Гешев не може да бъде заставен или сплашен, то с способи, познати от Сталинистки времена, това се случва посредством околните му, нещо изцяло несъвместимо с демократичните действителности.
И това надалеч не е всичко, тъй като в желанието си да се разправят с неуместния за кукловодите им основен прокурор, изпълнителите газят безусловно безогледно цялата правна уредба. Оказва се, че в Министерство на вътрешните работи, освен това в ГДБОП, била стартирана инспекция, цел на която е точно Иван Гешев. А в Министерство на правораздаването, точно на база тази инспекция, интензивно се приготвя следващ сигнал до Висшия правосъден съвет, с който да се желае отстраняването на основния прокурор. Поне това се схваща от обособени медийни изяви на двамата отраслови министри Бойко Рашков и Надежда Йорданова.
Като изключим персоналния темперамент на подхванатата институционална вендета, ангажирането на министрите на вътрешните работи и на правораздаването с типичен търговски спор е мощно обезпокоителен сигнал за положението на правовия ред в страната, тъй като няма ведомство в страната, в което да не са подадени сигнали по стотици и даже хиляди идентични проблеми. По съвсем всички от тях обаче министрите даже и не биват занимавани, въпреки в множеството случаи да са получатели на жалбите. И кардинално по този начин следва и да бъде, тъй като, като политическо лице, съответният министър най-малкото не следва да взима страната в сходни разногласия, тъй като постоянно ще остане сянка на подозрение за лобистки ползи или преднамереност в работата на ведомството по съответния проблем. Но Рашков и Йорданова вършат тъкмо това, което нито един уважаващ себе си министър в европейска страна не би сторил. Ползват търговски спор, с цел да „ удрят” по основния прокурор. При това го вършат с ясното схващане, че нарушават правилата за господство на правото. А в тази ситуация е тъкмо по този начин, тъй като първо разногласията сред съдружниците в „ Жоси” се вземат решение по правосъден ред и второ – събитията, дали и какво отношение по проблем отпреди 7-8 години би могъл да е имал Иван Гешев, като прокурор в Софийска градска прокуратура, се оказват от дълго време тествани, освен това с отхвърлянето на каквито и да е подозрения за интегритета на магистрата. Твърди го самият Георги Георгиев, само че друг от „ БОЕЦ”, който е явен, а този от „ Жоси” като самичък признава, че по жалбите му през годините е получавал отвод от съответните проверяващи институции.
И тъй като новата власт претендира за честност във всичко, то преди да решат да ангажират ръководените от тях министерства във войната против прокуратурата, Рашков и Йорданова можеха да изискат от чиновниците си да се направи обикновена информация в Търговския указател. Тогава обаче нямаше да могат да внушават, въпреки и не директно, а посредством клевети и откровени операции, виновност на основния прокурор Иван Гешев, като го упрекват в незаконно завладяване на непознат бизнес. Проблемно е, че Рашков и Йорданова явно не търсят истината, тъй като бързата информация в Агенцията по вписванията ги разобличава като разпространители на „ подправени новини”.
През август 2014 година по партидата на „ Жоси” ООД постъпва заявление, с което се желае смяна на седалището на компанията, изтриване на шеф, изключване на съучастник и вдишване на дружествените дялове. Приложен е и протокол, съгласно който на Общо заседание е взето решение за изключването на Симеон Присадашки като съучастник в „ Жоси”. Решението за това е взето от другия съучастник – Георги Георгиев, който твърди, че сътрудникът му е работил срещу ползите на компанията.
Наред с това, Георгиев желае като съучастник да бъде вписан Стоимен Гешев, който би трябвало да получи два дяла от общо 100 от комерсиалното сдружение. Забележително е, че общата сума на двата дяла възлиза на 100 български лв.. Останалите 98 дяла, всеки по 50 лева, остават за Георги Георгиев. Направени са и голям брой други претенции, като са приложени редица документи, само че нито едно от декларираните условия не е вписано по партидата. Като една от повода за това е, че няма данни съдружникът Симеон Присадашки да е известен персонално за изключването му. Гешев-старши в действителност въобще не става съучастник в „ Жоси” ООД, не получава и двата дяла, т.е. проблем не съществува. Причината, която съдията по вписванията излага - не са спазени поредност от условия на Търговския закон. Задълбоченият разбор на документите, налична по партидата на „ Жоси” ООД /по настоящем ЕООД – в несъстоятелност/, сочи, че самото решение за включването на нов съучастник във компанията, е взето еднолично от Георги Георгиев, което го прави порочно. Това е по този начин, тъй като решението е било взето без знанието и присъединяване на другия съучастник в „ Жоси” – Симеон Присадашки. Манипулацията е повече от повърхностна, тъй като, с цел да има прекачване на дружествени дялове, според закона, то това е трябвало да стане с обособен контракт, освен това с нотариална легализация на подписите. А подобен контракт в никакъв случай не е бил сключван, нито е представян в Търговския указател. И това елементарно може да се откри с бърза информация в обществените документи на уеб страницата на Агенция по вписванията.
Дори и да приемем, че тези условия са незнайни за проверяващите жалбата на Георги Георгиев оперативни служащи от ГДБОП, които не са се сетили да ревизират обществената информация в Търговския указател, то би било неуместно министърът на правораздаването да дава изявленията, в които да внушава връзка на обвинител №1 с проблема „ Жоси”, в случай, че такава в правния мир в никакъв случай не е съществувала, нито на Иван Гешев, нито даже на татко му. Надежда Йорданова евентуално счита, че, атакувайки Гешев, ще се хареса на партийната фракция и на адвокатската адвокатска фирма, които я излъчиха за поста на министър, само че в действителност тя нанася непоправими вреди върху правосъдното министерство, употребявайки го като бухалка във войната против прокуратурата. По неприемлив за престижа на институциите метод правосъдната министърка се оказва в обстановката да твърди нещо, което в никакъв случай не е съществувало, а за това във всяка цивилизована страна се понася политическата отговорност. Разбира се, Йорданова е надалеч от мисълта за оставка, само че с дейностите си най-малко разкри, че като правилен партиен кадър ще следва максимата – задачата оправдава средствата, даже и те да са противозаконни. Дано най-малко министърката се откаже да внася следващия скърпен сигнал против Гешев във Висш съдебен съвет, тъй като с изключение на, че ще стане за смях и ще породи подозрения за своята юридическа подготвеност, то не е несъмнено дали основният прокурор най-сетне няма да откри за нужно и да потърси правата си по правосъден път.
Но Йорданова не е независим състезател в тази ситуация. Защото зад целия проект непроменяемо стои и вътрешният министър Бойко Рашков, въпреки за момента да не го е показал обществено. И има за какво – в нарушаване на законите, жалбата на Георги Георгиев от „ Жоси” се ревизира от ГДБОП, а както към този момент е ясно – целта е обвинител №1. Според нормативната уредба обаче ГДБОП няма никакви пълномощия да прави следствия по отношение на магистрати. Това би могло да вършат само от КПКОНПИ, която в тази ситуация освен, че не е сезирана, само че явно от изпълнителната власт търсят метод да заобиколят Антикорупционната комисия.
Употребата на комерсиалния спор за фабрикуването на така наречен “афера Жоси” от страна на двама министри във войната на новата изпълнителна власт против правосъдната власт, в частност против прокуратурата, не вещае нормализиране по върховете на страната на прага на 2022-ра година. Повече от проблематично е, че двама министри ангажират публичен запас в опит да отстранят основния прокурор, като даже се стига до тормоз във връзка с негови близки. Подобни способи нямат нищо общо със актуалните разбирания за честност и морал, още по-малко са образец за господство на правото в страна от Европейския съюз, а таман противоположното, тласкат страната към от дълго време забравените години на комунистически репресии и гонения против всеки неуместен на ръководещата върхушка. Самият Георги Георгиев признава, че в далечното минало е хванат от Народната милиция да прави икономически закононарушения – отклонение на запас от държавните предприятия за персонална полза. А, с цел да отърве пандиза, Георгиев се съгласява да стане клеветник на милицията.
Сега, четири десетилетия по-късно, наподобява и Народната милиция е възродена, а властта се крепи на доносници.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ