Спонтанен протест, организиран за часове в социалните мрежи от русенски

...
Спонтанен протест, организиран за часове в социалните мрежи от русенски
Коментари Харесай

Платно с надпис Дишай изписаха на площада в Русе

Спонтанен митинг, проведен за часове в обществените мрежи от русенски майки, се състоя довечера на площада пред общината в Русе

Участниците го оприличиха като самобитно повтаряне на събитията в края на 80-те години на 20 век, когато майките с колички се изправиха против хлорните обгазявания.

Надписът „ Дишай “, изрисуван върху дълъг бял плат, заключи настояванията на хората на площада довечера, съобщи

Формалният мотив бе обгазяванията на Русе през последните няколко дни и изключително нощес, за които през днешния ден институциите обясниха посредством прессъобщения, че са породени от запалени въглища на баржа в Дунава. И то, откакто стана ясно, че зрее неодобрение и се готви митинг. Единствено шефът на РИОСВ-Русе инж. Цонка Христова взе решението да излезе пред медиите, с цел да даде информация по въпроса, и пристигна на митинга, с цел да отговори очи в очи на въпросите на хората.

Основен основател на митинга бе художничката Ина Валентинова, която има малко бебе и е прекарала кошмарна нощ. „ Беше смрадливо, лютеше на очите, на носа, бебето се разсъни с кашлица, един час не съумях да го успокоя. Много хора с дребни деца споделят същото, астматици са имали припадък. Истината е, че и и предните лета и седмици се усеща тази воня във въздуха. Може би не е единствено това корабче, защото то гори последната седмица “, сподели Ина Валентинова. Според нея реакцията от страна на институциите е мудна и незадоволителна.

И тя, и Даниела Левакова вършат паралел с хлорните обгазявания преди повече от 30 години и са потресени, че в някакъв тип историята се повтаря. „ Отново виждаме майките и децата, още веднъж усещаме въздуха, който не би трябвало да е подобен. Толкова доста фамилии се изнесоха от този прекрасен град и ми е безпределно тъжно, че нещата не престават и няма решение на казуса. Работя с деца, обичам града, и не мога да кажа на моите деца „ Останете в този град “. Това ми е най-голямата болежка. Не усещаме по никакъв метод интензивността на институциите. На нашия тил е този въздух, при който не можем да си отворим прозорците, тъй като през нощта децата ни го дишат. Непонятно е това да се случва в наше време “, сподели Даниела Левакова.
Източник: dunavmost.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР