Безплатното саниране - капан за наивници
Спомняте ли си фанфарите, когато властта обявяваше по какъв начин ще обновява старите блокове в България? Какви красиви картини се рисуваха единствено, по какъв начин внезапно по европейски светнаха панелките, наследени от социалистическо време...
Тези дни, към Великденските празници, Министерството на районното развиване даде без доста звук на кабинета доклад-отчет за осъществяването на Националната стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания, известна измежду обществото като "безплатното саниране ". Според въпросния документ до края на предходната година са актуализирани общо 49 699 жилища в 769 жилищни здания. Пак до тогава са почнали действия на практика по всички 2022 здания, които имат контракти за целево финансиране.
Заедно с тези светли вести в другояче мрачното българско настояще бяхме осведомени и че в бъдеще със стопроцентова сигурност санирането ще се прави и посредством самоучастие: една част от нужните средства ще покрива страната, а друга - притежателите. Естествено, незабавно се появи и съответното социологическо изследване, поръчано от държавните ведомства. Според "Екзакта рисърч " съвсем половината от българите - цели 40.6% от интервюираните в 98 града, са показали стремежи да вземат участие със свои пари в оправянето на жилищата им.
Тези данни не стоят доста правдиво и внезапно контрастират с публичните настройки у нас "шамар да е, облага да е! ". А и до момента без необикновен триумф бяха направени два опита за саниране на правилото на систематизиране на разноските сред страната и популацията. Става дума за "Демонстрационно възобновяване на многофамилни жилищни здания " на Програмата за развиване на Организация на обединените нации с финансиране от 50 млн. $ и начало 2007 година и европейското "Енергийно възобновяване на българските домове " на стойност от 50 млн. евро и начало 2011-а. По първата стратегия са санирани 49 здания (1093 жилища), по втория - единствено два блока, като страната в началото поемаше 50% от нужната сума, а по-късно - 75 %. Останалите 25% се заплащаха от притежателите.
По-интересното е, че по европейската стратегия сметката да вземем за пример за бл.10 в жк "Изгрев " в София е била 151 000 лева за 18 жилището (средно 8388 лева на жилище от 85 кв. м), като притежателите са заплатили своята си част от 25 %. На всеки е излязло приблизително по 2200 лева при надалеч по-високо качество и обсег на осъществените ремонтни работи, които са включвали с изключение на ВиК и парни съоръжения и корекция и изолираност на покривните елементи.
На процедура междинната цена тогава е варирала към 100 лева на квадратен метър, до момента в който по Националната стратегия
цените тръгваха от над 400, даже 500 лева за квадрат
с цел да паднат след поредност публични кавги на към 250 лв.. По този метод сметка за апартамент от 85 квадрата набъбна от тези 8388 лева на 29 376 лева при надалеч по-некачествено осъществяване и по-малък обсег на осъществяваните действия.
Оттук нататък кой каква част, какъв % отсега нататък ще заплаща от нужна сума е мъгла. В районното ведомство се приготвя някаква скица, за която дават обещание да е подготвена в края на април - началото на май. След което тя би трябвало бъде съгласувана с Българската банка за развиване, която кредитира програмата, а за край - импортирана и утвърдена от Министерския съвет. При темповете, с които работи нашата администрация, това едва ли ще стане до юли. После има предварителен интервал и чак някъде през есента ще може да стартира действителната работа. Но в дъжд и сняг саниране не се прави и скептиците чакат нещата да се случат чак следващата година през пролетта.
В мъглата се губи даже точното число на санираните блокове и жилища. Защото в отчетите и докладите може всичко да се напише - и вярното, и не напълно вярното. А и на формалния уебсайт на Министерството на районното развиване първият и финален доклад за програмата обгръща само нейния старт - през 2015-а. И след това - тишина. Няма нищо оповестено "черно на бяло ", с цел да се появи тези дни упоменатият "красив " доклад...
Реална информация обаче може да се почерпи от напълно надеждно място, където не лъжат и не могат да лъжат, даже и да желаят. Това е Българската банка за развиване (ББР). Тя е онази институция, която финансира програмата и последният обзор на финансовите резултати по нея е от 8 август 2017-а. Според документите й "Поетият ангажимент за заплащане от "Българска банка за развиване " АД по подписани анекси към контракти за целево финансиране (ДЦФ) възлиза на 1 394 633 557.74 лева, като включително влизат и разплатените към този момент суми от банката към външни реализатори, които са на обща стойност 806 658 536.98 лв.. " Освен това междинният разход за саниране на жилищен блок е бил 1.06 млн. лв.! Дотогава са били подготвени 515 здания - с 29 915 жилища и 62 252 техни жители. Площта е 2 489 433.92 кв. метра. През август се е очаквало да се разплатят още 70 подготвени здания на обща стойност към 68 млн. лева, през септември - още 72 здания за 67 млн. лева, а за последните три месеца на годината - други 160 здания за 159 млн. лв..
Казано другояче,
цената си остава милион за блок
Но при такива данни програмата изобщо не е национална, а и няма да се трансформира в такава, без значение от оповестени планове, че ей, на - през 2018-а ще бъдат санирани нови 51 010 жилища и са стартирали действия по 98.5% от всички 2022 здания със подписани контракти за целево финансиране.
В ББР се водят два регистъра. Първият е на декларираните претенции и импортирани документи за присъединяване в програмата. Той съдържа 5350 поръчки. Следователно интерес има. Вторият е 203 страници и е на подписаните контракти - 2022 на брой. Прочитът му е занимателно четиво. Има редица договори, подписани още през 2015-а, по които безусловно нищо не е направено и до момента. Има и такива, по които парите са преведени напълно, въпреки че никакви строително-ремонтни работи не са започвали...
Най-болният въпрос е с финансирането. Той се ражда освен от раздутите в пъти цени на санирането, от които би трябвало да "намажат " околните до властта компании. Ражда се и от неналичието на пари. За да дава средства за саниране , Българската банка за развиване тегли два целеви заема от Банката за развиване към Съвета на Европа и от немската КfW на обща стойност 250 млн. евро. Те би трябвало да се върнат напълно през юни и септември 2022-а и декември 2023-а (един от траншовете). Впоследствие беше открито в допълнение финансиране от чужбина за още четвърт милиард евро. Но нови целеви заеми към този момент никой няма да даде и надлежно програмата закъса.
Междувременно бяха отпуснати 2 милиарда лева на два пъти - в бюджета за предходната и в бюджета за тази година. От тях, както видяхме, са разчетени и платени 1.4 милиарда. Което значи, че през тази година държавното управление с поискания милиард е осчетоводило и заплатило със задна дата за саниране от предходната година (извършените, само че неплатени СМР бяха за 588 млн. лева.).
Парадокс е, че цената на националната стратегия за саниране не е записана в какъвто и да било формален държавен документ. Не ахкайте ненадейно -
енегоспестяващите 2 милиарда ги няма
нито в тригодишните прогнози на бюджета, нито в настоящите годишни бюджети, нито в това министерско разпореждане от януари 2015-а, което даде началото на цялото начинание. В реалност те се водят като оперативни разноски, зародили ненадейно и изненадващо.
Защо е направено по този начин? Безплатните пари за саниране в действителност са заем и ще се връщат разсрочено в период от 10 години. От друга страна, средствата са заделени, само че доста от договорите са единствено на етап автограф. Така ББР остава с ликвидни средства от тази стратегия.
"...банката може да финансира или рефинансира сдружения със отговорности, класифицирани в кредитния указател на Българска народна банка в групи "Необслужвани " или "Загуба " все още на кандидатстване за заем ". Такава смяна в разпоредбите и устава на кредитната институция (например член 6(2), т.11,) е направена тъкмо по времето, когато се приемаше програмата за саниране. В този аспект е забавен член 8(5), който позволява банката да работи на загуба, в случай че извършва предписание на държавното управление.
Накратко - част от парите за енергийна успеваемост избавят и ще избавят обръчите от компании на властта и подредилите се "кой " на нейната софра.
Великата "Национална стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни сгради”, съгласно която ще ви санират гратис постройката, в която живеете, е една неистина. Лъжа е в частта си за "безплатно”. Първо - безвъзмезден обяд няма. Тези пари по този начин или другояче ще се платят от данъкоплатците - от тези, на които са им обновили домовете, и от тези, които са останали с пръст в устата. Ще се платят за сметка на заделени по-малко средства за обучение, опазване на здравето, пенсии, заплати в държавния бранш и така нататък
Второ - с надутите си цени
програмата се оказа многопластов грабеж
първоначално за 2 милиарда. И в случай че клопката щракне, може би и за още нови милиарди.
Един от зъбите на този капан е, че ползвате безвъзмездна помощ, с цел да санирате жилището си, след което решавате да го отдадете чартърен или да го продадете. При тази обстановка обаче съгласно програмата сте задължени да върнете полученото гратис! Идеята на тази композиция е да се лимитират хората в продажбите и наемите на жилищата си. Така хем ще се понапълнят масата офисгради, дето са полупразни, хем строителните бизнесмени ще поспечелят, тъй като кой ще купи жилище, дето вероятно ще му излезе по-скъпо с пропаднала "аванта " от програмата, елементарни и наказателни лихви върху сумите и така нататък
Освен това нямате дума при избора на компанията реализатор. Нямате дума и при определянето на сумата на разноските. Нямате право да контролирате осъществяването на санирането. Ако цената се промени (какво са се разбирали кметството и определената компания - нямате достъп до този процес), сте задължени да платите незабавно, откакто общината ви разгласи крайната сума. Длъжен сте да дадете и задатък 500 лева още при подписването на контракта и преди започване на ремонта, в случай че не сте се подписали в листата на лицата, съгласни на "безплатното "... Ако пък сте в него, след това ви се лимитира разпореждането със собствеността, в случай че не си платите келепира.
В случай че някой послъже в декларациите или не заявява промени в статуса на собствеността си - в този момент или в бъдещите години за санирането, Сдружението на притежателите би трябвало да връща употребената сума с всички начисления върху нея. И чак след това да се оправя с съответния провинен в състава му.
Но и при идеални условия програмата слага редица стряскащи въпросителни. Най-важната от тях е дали "безплатното " саниране няма да излезе платено за безусловно всички, които са се присъединили в него? Навремето, запитана за какво се основава Сдружение на притежателите, а за санирането не взема решение общото заседание на живущите, министър Лиляна Павлова разясни, че сдружението е юридически индивид, който може да получава държавна помощ, а събранието на живущите не е! Само че за Брюксел юридическата форма няма значение - без значение дали иде тирада за съдружие, или за заседание, в случай че има стопанска активност, а санирането е такава, приказваме за дружество. Това признава и самата Национална стратегия в нейните обяснителни бележки.
Накратко -
за "безплатното " носите отговорност
като всяка компания, която е теглила заем или има някакви отговорности. Така че през днешния ден пари може и да има в бюджета, само че на следващия ден да няма и да не се гласоподават. Тогава? Тогава главници и лихви по заема, взет от ББР, ще заплащат "намазалите " от авантата.
Порадвайте се и на тези точки, които би трябвало да подпишете:
8.4. При преустановяване на сдружението се прави разпродажба по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
8.5. Ликвидацията се прави от ръководителя на контролния съвет (контрольора).
И още една записка: сдружението е безсрочно и може да се приключи не по-рано от пет години след приключване на гаранциите по осъществения ремонт и не по-рано от пет години след преустановяване на Националната стратегия (засега тя е разчетена до 2020 г.)
В образеца на "Споразумение за основаване на Сдружение на притежателите " пък се показва: Членовете на сдружението са длъжни да заплащат съгласно идеалните си елементи и решенията на общото заседание всички разноски на сдружението по осъществяване на предмета на активност по т. 2.1. А той е "усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безплатна помощ и дотации и/или потребление на лични средства за ремонт и възобновяване на здания в режим на етажна благосъстоятелност ".
Факт е, че точно хората носят ангажимент към банката, отпуснала парите за санирането, а не кметът или страната. На процедура се подписва контракт за целево финансиране на сдружението (именно финансиране, а не "помощ ", "субсидия " и т.н.), като то упълномощава от негово име да подпише кметът. За членовете на сдружението въпросният договор има всички атрибути и мощ на контракт за заем - размери, лихви, способи на разплащане, наказания, въпреки очите им да не са го виждали.
Съществува и още един капан. В Договора на сдружението, който ще се подпише от кмета като негов прокурист, в Раздел ІІІ "Изплащане на дължими суми по целевото финансиране ", член 8. (1), е записано: "Средствата по употребеното Целево финансиране се възвръщат посредством безвъзмездната финансова помощ, предоставена от Държавата на Сдружението за възобновяване на Сградата по специфична сметка на Банката..., и се отнасят служебно от Банката за погасяване на дължимите суми по сегашния Договор, за което Сдружението посредством Кмета на община… дава своето абсолютно и неотменимо единодушие с подписването на този Договор. "
Както се показват юристите, с цел да е годно това заричане, страната би трябвало да бъде персонифицирана. Необходимо е да се конкретизира кой неин орган по какъв начин и по кое време ще извърши обещанието. Нито една държавна институция обаче не се е заела финансово за авантата, дето ви я дават обещание. А в случай че обещаното на ангро не се извърши? Дори в европейските съдилища не можете да съдите страната, както е записана в текстовете на сета документи. Веднага ще ви изискат името на съответна държавна институция.
Абсурдът
При водача в страната по саниране Благоевград (77 приключени блока, 57 в строителство, 189 с контракти за финансиране) междинните цени към 8 август според от региона са сред 460 и 610 лева на квадрат. При такива "разчети " страната можеше, вместо да санира, да строи напълно нови здания. Можеше, тъй като себестойността на най-скъпото ново строителство е в столицата. То излиза към 250-280 евро на квадрат дружно със приблизително над 20% от застроените площи за обезщетяването на притежателите. Тоест без обезщетяването им себестойността е 200-230 евро на квадрат, което прави 391.16 - 449.84 лева на квадрат.
И още един малък, само че дълбокосмислен факт. В София - града с големи панелни комплекси, по националната стратегия до края на 2017-а са санирани единствено две здания и е почнало обновяването на още дванайсет. И това е всичко. Ясно е за какво - строителството на жилища в страната е концентрирано в столицата. Там са огромните босове в този отрасъл и не трябва да им се подбива пазарът посредством санирани панелки на допустими цени.
Тези дни, към Великденските празници, Министерството на районното развиване даде без доста звук на кабинета доклад-отчет за осъществяването на Националната стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания, известна измежду обществото като "безплатното саниране ". Според въпросния документ до края на предходната година са актуализирани общо 49 699 жилища в 769 жилищни здания. Пак до тогава са почнали действия на практика по всички 2022 здания, които имат контракти за целево финансиране.
Заедно с тези светли вести в другояче мрачното българско настояще бяхме осведомени и че в бъдеще със стопроцентова сигурност санирането ще се прави и посредством самоучастие: една част от нужните средства ще покрива страната, а друга - притежателите. Естествено, незабавно се появи и съответното социологическо изследване, поръчано от държавните ведомства. Според "Екзакта рисърч " съвсем половината от българите - цели 40.6% от интервюираните в 98 града, са показали стремежи да вземат участие със свои пари в оправянето на жилищата им.
Тези данни не стоят доста правдиво и внезапно контрастират с публичните настройки у нас "шамар да е, облага да е! ". А и до момента без необикновен триумф бяха направени два опита за саниране на правилото на систематизиране на разноските сред страната и популацията. Става дума за "Демонстрационно възобновяване на многофамилни жилищни здания " на Програмата за развиване на Организация на обединените нации с финансиране от 50 млн. $ и начало 2007 година и европейското "Енергийно възобновяване на българските домове " на стойност от 50 млн. евро и начало 2011-а. По първата стратегия са санирани 49 здания (1093 жилища), по втория - единствено два блока, като страната в началото поемаше 50% от нужната сума, а по-късно - 75 %. Останалите 25% се заплащаха от притежателите.
По-интересното е, че по европейската стратегия сметката да вземем за пример за бл.10 в жк "Изгрев " в София е била 151 000 лева за 18 жилището (средно 8388 лева на жилище от 85 кв. м), като притежателите са заплатили своята си част от 25 %. На всеки е излязло приблизително по 2200 лева при надалеч по-високо качество и обсег на осъществените ремонтни работи, които са включвали с изключение на ВиК и парни съоръжения и корекция и изолираност на покривните елементи.
На процедура междинната цена тогава е варирала към 100 лева на квадратен метър, до момента в който по Националната стратегия
цените тръгваха от над 400, даже 500 лева за квадрат
с цел да паднат след поредност публични кавги на към 250 лв.. По този метод сметка за апартамент от 85 квадрата набъбна от тези 8388 лева на 29 376 лева при надалеч по-некачествено осъществяване и по-малък обсег на осъществяваните действия.
Оттук нататък кой каква част, какъв % отсега нататък ще заплаща от нужна сума е мъгла. В районното ведомство се приготвя някаква скица, за която дават обещание да е подготвена в края на април - началото на май. След което тя би трябвало бъде съгласувана с Българската банка за развиване, която кредитира програмата, а за край - импортирана и утвърдена от Министерския съвет. При темповете, с които работи нашата администрация, това едва ли ще стане до юли. После има предварителен интервал и чак някъде през есента ще може да стартира действителната работа. Но в дъжд и сняг саниране не се прави и скептиците чакат нещата да се случат чак следващата година през пролетта.
В мъглата се губи даже точното число на санираните блокове и жилища. Защото в отчетите и докладите може всичко да се напише - и вярното, и не напълно вярното. А и на формалния уебсайт на Министерството на районното развиване първият и финален доклад за програмата обгръща само нейния старт - през 2015-а. И след това - тишина. Няма нищо оповестено "черно на бяло ", с цел да се появи тези дни упоменатият "красив " доклад...
Реална информация обаче може да се почерпи от напълно надеждно място, където не лъжат и не могат да лъжат, даже и да желаят. Това е Българската банка за развиване (ББР). Тя е онази институция, която финансира програмата и последният обзор на финансовите резултати по нея е от 8 август 2017-а. Според документите й "Поетият ангажимент за заплащане от "Българска банка за развиване " АД по подписани анекси към контракти за целево финансиране (ДЦФ) възлиза на 1 394 633 557.74 лева, като включително влизат и разплатените към този момент суми от банката към външни реализатори, които са на обща стойност 806 658 536.98 лв.. " Освен това междинният разход за саниране на жилищен блок е бил 1.06 млн. лв.! Дотогава са били подготвени 515 здания - с 29 915 жилища и 62 252 техни жители. Площта е 2 489 433.92 кв. метра. През август се е очаквало да се разплатят още 70 подготвени здания на обща стойност към 68 млн. лева, през септември - още 72 здания за 67 млн. лева, а за последните три месеца на годината - други 160 здания за 159 млн. лв..
Казано другояче,
цената си остава милион за блок
Но при такива данни програмата изобщо не е национална, а и няма да се трансформира в такава, без значение от оповестени планове, че ей, на - през 2018-а ще бъдат санирани нови 51 010 жилища и са стартирали действия по 98.5% от всички 2022 здания със подписани контракти за целево финансиране.
В ББР се водят два регистъра. Първият е на декларираните претенции и импортирани документи за присъединяване в програмата. Той съдържа 5350 поръчки. Следователно интерес има. Вторият е 203 страници и е на подписаните контракти - 2022 на брой. Прочитът му е занимателно четиво. Има редица договори, подписани още през 2015-а, по които безусловно нищо не е направено и до момента. Има и такива, по които парите са преведени напълно, въпреки че никакви строително-ремонтни работи не са започвали...
Най-болният въпрос е с финансирането. Той се ражда освен от раздутите в пъти цени на санирането, от които би трябвало да "намажат " околните до властта компании. Ражда се и от неналичието на пари. За да дава средства за саниране , Българската банка за развиване тегли два целеви заема от Банката за развиване към Съвета на Европа и от немската КfW на обща стойност 250 млн. евро. Те би трябвало да се върнат напълно през юни и септември 2022-а и декември 2023-а (един от траншовете). Впоследствие беше открито в допълнение финансиране от чужбина за още четвърт милиард евро. Но нови целеви заеми към този момент никой няма да даде и надлежно програмата закъса.
Междувременно бяха отпуснати 2 милиарда лева на два пъти - в бюджета за предходната и в бюджета за тази година. От тях, както видяхме, са разчетени и платени 1.4 милиарда. Което значи, че през тази година държавното управление с поискания милиард е осчетоводило и заплатило със задна дата за саниране от предходната година (извършените, само че неплатени СМР бяха за 588 млн. лева.).
Парадокс е, че цената на националната стратегия за саниране не е записана в какъвто и да било формален държавен документ. Не ахкайте ненадейно -
енегоспестяващите 2 милиарда ги няма
нито в тригодишните прогнози на бюджета, нито в настоящите годишни бюджети, нито в това министерско разпореждане от януари 2015-а, което даде началото на цялото начинание. В реалност те се водят като оперативни разноски, зародили ненадейно и изненадващо.
Защо е направено по този начин? Безплатните пари за саниране в действителност са заем и ще се връщат разсрочено в период от 10 години. От друга страна, средствата са заделени, само че доста от договорите са единствено на етап автограф. Така ББР остава с ликвидни средства от тази стратегия.
"...банката може да финансира или рефинансира сдружения със отговорности, класифицирани в кредитния указател на Българска народна банка в групи "Необслужвани " или "Загуба " все още на кандидатстване за заем ". Такава смяна в разпоредбите и устава на кредитната институция (например член 6(2), т.11,) е направена тъкмо по времето, когато се приемаше програмата за саниране. В този аспект е забавен член 8(5), който позволява банката да работи на загуба, в случай че извършва предписание на държавното управление.
Накратко - част от парите за енергийна успеваемост избавят и ще избавят обръчите от компании на властта и подредилите се "кой " на нейната софра.
Великата "Национална стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни сгради”, съгласно която ще ви санират гратис постройката, в която живеете, е една неистина. Лъжа е в частта си за "безплатно”. Първо - безвъзмезден обяд няма. Тези пари по този начин или другояче ще се платят от данъкоплатците - от тези, на които са им обновили домовете, и от тези, които са останали с пръст в устата. Ще се платят за сметка на заделени по-малко средства за обучение, опазване на здравето, пенсии, заплати в държавния бранш и така нататък
Второ - с надутите си цени
програмата се оказа многопластов грабеж
първоначално за 2 милиарда. И в случай че клопката щракне, може би и за още нови милиарди.
Един от зъбите на този капан е, че ползвате безвъзмездна помощ, с цел да санирате жилището си, след което решавате да го отдадете чартърен или да го продадете. При тази обстановка обаче съгласно програмата сте задължени да върнете полученото гратис! Идеята на тази композиция е да се лимитират хората в продажбите и наемите на жилищата си. Така хем ще се понапълнят масата офисгради, дето са полупразни, хем строителните бизнесмени ще поспечелят, тъй като кой ще купи жилище, дето вероятно ще му излезе по-скъпо с пропаднала "аванта " от програмата, елементарни и наказателни лихви върху сумите и така нататък
Освен това нямате дума при избора на компанията реализатор. Нямате дума и при определянето на сумата на разноските. Нямате право да контролирате осъществяването на санирането. Ако цената се промени (какво са се разбирали кметството и определената компания - нямате достъп до този процес), сте задължени да платите незабавно, откакто общината ви разгласи крайната сума. Длъжен сте да дадете и задатък 500 лева още при подписването на контракта и преди започване на ремонта, в случай че не сте се подписали в листата на лицата, съгласни на "безплатното "... Ако пък сте в него, след това ви се лимитира разпореждането със собствеността, в случай че не си платите келепира.
В случай че някой послъже в декларациите или не заявява промени в статуса на собствеността си - в този момент или в бъдещите години за санирането, Сдружението на притежателите би трябвало да връща употребената сума с всички начисления върху нея. И чак след това да се оправя с съответния провинен в състава му.
Но и при идеални условия програмата слага редица стряскащи въпросителни. Най-важната от тях е дали "безплатното " саниране няма да излезе платено за безусловно всички, които са се присъединили в него? Навремето, запитана за какво се основава Сдружение на притежателите, а за санирането не взема решение общото заседание на живущите, министър Лиляна Павлова разясни, че сдружението е юридически индивид, който може да получава държавна помощ, а събранието на живущите не е! Само че за Брюксел юридическата форма няма значение - без значение дали иде тирада за съдружие, или за заседание, в случай че има стопанска активност, а санирането е такава, приказваме за дружество. Това признава и самата Национална стратегия в нейните обяснителни бележки.
Накратко -
за "безплатното " носите отговорност
като всяка компания, която е теглила заем или има някакви отговорности. Така че през днешния ден пари може и да има в бюджета, само че на следващия ден да няма и да не се гласоподават. Тогава? Тогава главници и лихви по заема, взет от ББР, ще заплащат "намазалите " от авантата.
Порадвайте се и на тези точки, които би трябвало да подпишете:
8.4. При преустановяване на сдружението се прави разпродажба по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
8.5. Ликвидацията се прави от ръководителя на контролния съвет (контрольора).
И още една записка: сдружението е безсрочно и може да се приключи не по-рано от пет години след приключване на гаранциите по осъществения ремонт и не по-рано от пет години след преустановяване на Националната стратегия (засега тя е разчетена до 2020 г.)
В образеца на "Споразумение за основаване на Сдружение на притежателите " пък се показва: Членовете на сдружението са длъжни да заплащат съгласно идеалните си елементи и решенията на общото заседание всички разноски на сдружението по осъществяване на предмета на активност по т. 2.1. А той е "усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безплатна помощ и дотации и/или потребление на лични средства за ремонт и възобновяване на здания в режим на етажна благосъстоятелност ".
Факт е, че точно хората носят ангажимент към банката, отпуснала парите за санирането, а не кметът или страната. На процедура се подписва контракт за целево финансиране на сдружението (именно финансиране, а не "помощ ", "субсидия " и т.н.), като то упълномощава от негово име да подпише кметът. За членовете на сдружението въпросният договор има всички атрибути и мощ на контракт за заем - размери, лихви, способи на разплащане, наказания, въпреки очите им да не са го виждали.
Съществува и още един капан. В Договора на сдружението, който ще се подпише от кмета като негов прокурист, в Раздел ІІІ "Изплащане на дължими суми по целевото финансиране ", член 8. (1), е записано: "Средствата по употребеното Целево финансиране се възвръщат посредством безвъзмездната финансова помощ, предоставена от Държавата на Сдружението за възобновяване на Сградата по специфична сметка на Банката..., и се отнасят служебно от Банката за погасяване на дължимите суми по сегашния Договор, за което Сдружението посредством Кмета на община… дава своето абсолютно и неотменимо единодушие с подписването на този Договор. "
Както се показват юристите, с цел да е годно това заричане, страната би трябвало да бъде персонифицирана. Необходимо е да се конкретизира кой неин орган по какъв начин и по кое време ще извърши обещанието. Нито една държавна институция обаче не се е заела финансово за авантата, дето ви я дават обещание. А в случай че обещаното на ангро не се извърши? Дори в европейските съдилища не можете да съдите страната, както е записана в текстовете на сета документи. Веднага ще ви изискат името на съответна държавна институция.
Абсурдът
При водача в страната по саниране Благоевград (77 приключени блока, 57 в строителство, 189 с контракти за финансиране) междинните цени към 8 август според от региона са сред 460 и 610 лева на квадрат. При такива "разчети " страната можеше, вместо да санира, да строи напълно нови здания. Можеше, тъй като себестойността на най-скъпото ново строителство е в столицата. То излиза към 250-280 евро на квадрат дружно със приблизително над 20% от застроените площи за обезщетяването на притежателите. Тоест без обезщетяването им себестойността е 200-230 евро на квадрат, което прави 391.16 - 449.84 лева на квадрат.
И още един малък, само че дълбокосмислен факт. В София - града с големи панелни комплекси, по националната стратегия до края на 2017-а са санирани единствено две здания и е почнало обновяването на още дванайсет. И това е всичко. Ясно е за какво - строителството на жилища в страната е концентрирано в столицата. Там са огромните босове в този отрасъл и не трябва да им се подбива пазарът посредством санирани панелки на допустими цени.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ