Спомням си отлично как татко внимателно завърза панделката ми за

Спомням си чудесно по какъв начин баща деликатно завърза панделката ми за 15 септември. Не се оправи добре, само че най-после стоях в редиците като напълно прилична първокласничка.

Родителите ми се разведоха година преди да потегли учебно заведение. Преди това посред им имаше кавги, по-късно прераснаха в постоянни кавги и най-после в бракоразвод.

Докато вървяха правосъдните процедури, като заспивах вечер, си мислех, че оттук насетне рядко ще виждам татко ми, беше ми тъжно, само че се оказа, че бъркам. Мама настоя да остана с татко ми, тъй като тя трябвало да „ уреди персоналния си живот “.

Точно това сподели тя по време на бракоразводното дело, още помня нейната „ тирада “ в съда, от която бях шокирана. След това баща отхвърли да й желае прехрана, двамата излязохме от съда с него и отидохме в за сладолед. Преядохме с куп порции. Ядохме безмълвно и се прибрахме в празния апартамент.

Така започнахме взаимния си живот с татко ми. Баба ми, неговата майка, постоянно ни посещаваше. Отначало тя ни помагаше с готвенето, а по-късно готвенето стана едно от заниманията на татко ми.

Търсехме забавни предписания, а на празниците слагахме почтени за ресторант маси, цялостни с вкусни ястия, сервирани по етикецията. Обикновено празнувахме с баба ми, изненадвайки я с нашите изкушения.

На родителските срещи, стествено, ходеше татко; в нашия клас имахме много разведени фамилии, към една трета, само че единствено аз растях гледана от татко си. 

През първата година след развода майка ми към момента се опитваше да поддържа връзка с нас, само че аз одобрявах нейните визити и позвънявания с неприязън или изтичвах на открито, или просто изключвах телефона.

След това майка ми най-сетне съумя да „ откри персоналния си живот “. Тя се омъжи за много прочут предприемач в града и заживя живота, към който се стремеше – в разкош и благосъстояние.

Баща ми, макар държанието на майка ми, в никакъв случай не ме настройваше против нея, в противен случай, съжаляваше я, макар че доста рядко говорехме за майка ми. След такива диалози баща нормално се затваряше в себе си, виждах, че към момента обича дамата, която изостави и него, и мен…

Училищните години минаха неусетно, влязох в университета. С татко ми към момента живеехме отлично, само че едвам към третата година започнах да виждам, че здравето му стартира да се утежнява.

След работа се прибираше доста изтощен, нормалната му сила беше изчезнала някъде. Накарах го да се подложи на обзор и лекарите настоятелно го посъветваха да смени работата си и да спре с физическата интензивност.

Смяната на работата означаваше понижаване на приходите. Затова аз също трябваше да стартира работа; вечер почиствах образователния корпус на моя университет.

Понякога, когато се прибирах, виждах, че сме имали посетители или по-скоро гостенка.

Попитах баща дали мама изненадващо не е почнала да се отбива постоянно при нас? Бащата извърна взор и кимна утвърдително. Естествено, показах недоволството си, а баща ми отговори някак приятеснено, че въпреки всичко тя не е непознат човек.

Мама по някакъв метод бе научила за нашите усложнения и съгласно мен стартира да възвръща връзките си с нас с някаква дълготрайна цел. В началото нито аз, нито баща разбрахме за какво в нея внезапно се бяха събудили фамилните усеща.

Но всичко стана ясно доста бързо.

Един ден се прибирах и заварих майка ми пред нас. Като видях фигурата й, разбрах, че най-вероятно неотдавна бе родила. И не сбърках. Точно това беше повода майка ми да се интересува от нас.

Разговорът на чаша кафе беше много под напрежение, видях, че майка ми желае да каже нещо, само че не се осмелява да го направи. Когато пристигна време да си тръгне, най-сетне изрече:

— Дъще, към този момент имаш братче… Кръстихме го Милен. Може би би желала да се запознаеш с него?

Замях се:

— И за какво да желая?

Мама, стараейки се да не вижда отрицателната ми конфигурация, мина към главната цел на визитата си:

— Знаеш ли, толкоз ми е мъчно с детето ми, нямам задоволително време за нищо. Но не желая да ангажирам бавачка извън, в никакъв случай не се знае на какъв човек ще попадна, по тази причина си помислих, че може би ти ще се грижиш за детето. Ме гратис, несъмнено. Хем ще сме спокойни, хем спомагателните пари няма да са непотребни за теб и татко ти.

Ах, ето какво било! Скъпата ми майка освен не искаше да се занимава с мен, само че и през годините не бе трансформирала отношението си към децата ни на йота!

Реакцията ми към майка ми беше много недодялан. Помолих я да не безпокои повече татко ми и мен, като я уверих, че можем да се оправим и без подбна „ претовареност “.

Накрая, може би беше много грубо, я попитах няма ли да остави Миленчо на грижите на сегашния си брачен партньор? След тези мои думи майка ми пребледня и бързо си потегли.

А на мен въобще не ми беше жалост за нея. Единственото съжалих, че баща беше доста смутен и трябваше да му давам успокояващи капки до среднощ.

А аз си сипах чаша вино, с цел да се супокоя. Нахлуха мемоари от детството, по какъв начин съучениците ми ходеха на учебно заведение ръка за ръка с майките си, до момента в който моята уреждаше персоналния си живот…