Омбудсманът предлага: Банките да могат да теглят от банкомати незапорирани средства на длъжници
Омбудсманът предлага на банките да обсъдят опцията несеквестируемите средства / бел.ред. несеквестируеми средства значат пари, приходи или движимости, които не могат да бъдат запорирани или отнети от правосъдни реализатори (ЧСИ) при насилствена осъществяване (напр. за дългове), тъй като законът ги пази като жизненоважни за оцеляването и главния живот на длъжника и неговото семейство/ да бъдат теглени и от банкомат. Това оповестяват от пресцентъра на публичния бранител.
Омбудсманът Велислава Делчева изпрати рекомендация до ръководителя на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова с предложение да бъде разисквана опцията несеквестируемите средства на жителите с натрапен запор върху банковите им сметки да бъдат теглени и от банкомат, при изискване че това се прави в границите на месеца на постъпването им по сметката, допълват от пресцентъра.
В писмото си Делчева отбелязва, че сходна опция би могла доста да улесни работещите, възрастните и трудноподвижните хора, като в същото време се резервира несеквестируемият темперамент на средствата. Омбусманът споделя, че сега тези средства могат да бъдат получени само на каса в банков клон, което на процедура основава редица усложнения. Проблемът се задълбочава в допълнение от отдалечеността на банковите клонове и от по-високите такси за касово изтегляне, добавя Делчева.
В известието написа още, че жители алармират на омбудсмана, че постоянно са принудени да напущат работното си място в работно време, да употребяват заплатен или неплатен отпуск, или да търсят позволение от работодателя си, с цел да получат средствата, които в доста случаи съставляват единствен приход. „ Засегнати са и възрастните, и трудноподвижните хора със запорирани банкови сметки, които би трябвало да се придвижат до банков клон, с цел да получат на каса несеквестируемите суми, в това число да изчакват позволение за тегленето им, вместо да употребяват банкомат наоколо до дома си или да дават банковата си карта на доверено лице “, споделя Велислава Делчева.
Омбудсманът обръща внимание и на разликите в банковите такси, като дава образци, при които таксите за касово изтегляне на несеквестируеми средства са доста по-високи от тези при изтегляне от банкомат – в някои случаи до 1% от сумата с минимални стойности до 15 лева, при такси за банкомат към 0,12%– 0,15% с минимални стойности под 0,31 лева
„ Очевидно е, че таксите за касово изтегляне на несеквестируемите суми са сензитивно по-високи от тези за изтегляне от банкомат, което за длъжниците, разполагащи само с приходи в размер на или под минималната работна заплата, има действително финансово отражение “, споделя Делчева.
В този подтекст омбудсманът предлага Асоциацията на банките в България да прегледа въпроса и да изрази мнение по отношение на вероятни механически и функционални решения, които биха разрешили жителите да разполагат по-лесно с несеквестируемите си средства, без да се нарушава настоящата правна рамка, допълват от пресцентъра.
Средният размер на продадените потребителски заеми за цялата 2024 година възлиза на 909 лв., като понижава по отношение на миналата 2023 година, когато междинният размер е достигал 1324 лв., демонстрират данните на Асоциацията за ръководство на вземания (АУВ), показани от ръководителя на асоциацията Лилия Димитрова. Според данните на АУВ, повода за понижението в междинния размер на необслужвания заем е в това, че в просрочие изпадат най-вече потребителски необезпечени заеми, които са с дребна дължима сума.
