Първан Симеонов: Спокойно неприятни са показателите за доверието в правителството през 2019 г.
Спокойно неприятни са индикаторите за доверието в държавното управление през 2019 година Нивата на доверие останаха под 30%, а на съмнение – над 60% през тази година. Това разяснява в студиото на „ Тази сутрин” политологът Първан Симеонов проучването на „ Галъп Интернешънъл ".
В момента на така наречен " Апартаментгейт " дяловете на доверие понижиха по-близо до 20%, а дяловете на съмнение доближиха и по-близо под 70%, добави той.
Парламентът продължава да е институцията с най-ниски равнища на доверие измежду политическите институции в обществото
" Парламентът е възприеман като фокус на партийността, за което не се мисли доста добре, държавното управление постоянно събира най-малко 3 публики против себе си – едната е опозицията, другата – другата съпротива и дистанцираните от политиката, които дават отговор с „ не” на всевъзможни въпроси за политическото и оперативната власт”, изясни още Симеонов.
„ Президентът Румен Радев съумява да задържи доверието, което е огромен запас, защото президентската институция е обвързвана съв сериозен публични упования. Радев има 56% позитивни и 30 на 100 – негативни показатели”, разяснява политологът.
Обобщаване на близо три десетилетия ежемесечни проучвания на публичното мнение за главните институции на политическата власт в страната демонстрира, че началото на мандатите на парламент, държавно управление, президент нормално демонстрира известно повишение на доверието. То е друго съгласно това дали идват нови политици, нови партии, съдружен, респ. компромисен, ли е кабинетът, какъв брой мъчно се сформира и така нататък, разясни Симеонов.
Той разяснява, че нормално следва " ерозия " на доверието - едно от дребното изключения е последователното покачване на утвърждението за президента в границите на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 година
Намаляването на доверието в хода на мандат е с друга " скорост " според от това дали първоначално е бил събран доста възторг, дали съответните партии имат своите " твърди " електорати, на които да се крепят и т.н, сподели още той.
" Галъп интернешънъл ": 74% от българите считат, че я „ унищожиха тази страна ” 30 година след началото на измененията – какво е отношението ни към някои клишета от последните десетилетия
През цялото време – и през 90-те и по-късно – парламент и държавно управление са с ниски равнища на доверие. И въпреки всичко, сякаш, във второто десетилетие на двайсет и първия век данните за утвърждението на кабинетите наподобяват малко по-добре, и по-стабилно, в сравнение с в първото, изясни още политологът.
Върховите стойности на непопулярност на държавното управление остават обратно в 90-те (стойности на доверие под 10% и на съмнение – над 80%) с рецесията по време на държавното управление на Виденов, както и " резултата на махалото " по-късно – с моментни стойности от близо 70% доверие в държавното управление, след рухването на Виденов, разяснява Симеонов.
Недоверието взима съществени размери в мандата на така наречен Тройна коалиция, само че освен. Подобни моменти демонстрират, че даже в стопански сполучливи и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава отрицателно, изясни политологът.
„ Галъп Интернешънъл ”: През 2019 година Народното събрание е бил институцията с най-ниско доверие в обществото Данните демонстрират, че президентът е институцията с най-голям публичен престиж и през тази година
Според него сходна е логиката на публичното мнение за Народното събрание. Може би, в годините, директно преди 2019 година и в самата 2019 година, се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на утвърждение.
„ Преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията се случи единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Националното придвижване " Симеон Втори " (НДСВ), ръководено от Симеон Сакскобургготски, унаследен български цар, изясни още Симеонов.
Според него друга е картината в всеобщото схващане във връзка с президента – по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт, сподели още Симеонов.
По думите му трайно слаб интервал е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална вяра сякаш протече мандатът на Петър Стоянов, свързван точно с края на острата рецесия в 1997 година
Вижте още във видеото.
В момента на така наречен " Апартаментгейт " дяловете на доверие понижиха по-близо до 20%, а дяловете на съмнение доближиха и по-близо под 70%, добави той.
Парламентът продължава да е институцията с най-ниски равнища на доверие измежду политическите институции в обществото
" Парламентът е възприеман като фокус на партийността, за което не се мисли доста добре, държавното управление постоянно събира най-малко 3 публики против себе си – едната е опозицията, другата – другата съпротива и дистанцираните от политиката, които дават отговор с „ не” на всевъзможни въпроси за политическото и оперативната власт”, изясни още Симеонов.
„ Президентът Румен Радев съумява да задържи доверието, което е огромен запас, защото президентската институция е обвързвана съв сериозен публични упования. Радев има 56% позитивни и 30 на 100 – негативни показатели”, разяснява политологът.
Обобщаване на близо три десетилетия ежемесечни проучвания на публичното мнение за главните институции на политическата власт в страната демонстрира, че началото на мандатите на парламент, държавно управление, президент нормално демонстрира известно повишение на доверието. То е друго съгласно това дали идват нови политици, нови партии, съдружен, респ. компромисен, ли е кабинетът, какъв брой мъчно се сформира и така нататък, разясни Симеонов.
Той разяснява, че нормално следва " ерозия " на доверието - едно от дребното изключения е последователното покачване на утвърждението за президента в границите на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 година
Намаляването на доверието в хода на мандат е с друга " скорост " според от това дали първоначално е бил събран доста възторг, дали съответните партии имат своите " твърди " електорати, на които да се крепят и т.н, сподели още той.
" Галъп интернешънъл ": 74% от българите считат, че я „ унищожиха тази страна ” 30 година след началото на измененията – какво е отношението ни към някои клишета от последните десетилетия
През цялото време – и през 90-те и по-късно – парламент и държавно управление са с ниски равнища на доверие. И въпреки всичко, сякаш, във второто десетилетие на двайсет и първия век данните за утвърждението на кабинетите наподобяват малко по-добре, и по-стабилно, в сравнение с в първото, изясни още политологът.
Върховите стойности на непопулярност на държавното управление остават обратно в 90-те (стойности на доверие под 10% и на съмнение – над 80%) с рецесията по време на държавното управление на Виденов, както и " резултата на махалото " по-късно – с моментни стойности от близо 70% доверие в държавното управление, след рухването на Виденов, разяснява Симеонов.
Недоверието взима съществени размери в мандата на така наречен Тройна коалиция, само че освен. Подобни моменти демонстрират, че даже в стопански сполучливи и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава отрицателно, изясни политологът.
„ Галъп Интернешънъл ”: През 2019 година Народното събрание е бил институцията с най-ниско доверие в обществото Данните демонстрират, че президентът е институцията с най-голям публичен престиж и през тази година
Според него сходна е логиката на публичното мнение за Народното събрание. Може би, в годините, директно преди 2019 година и в самата 2019 година, се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на утвърждение.
„ Преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията се случи единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Националното придвижване " Симеон Втори " (НДСВ), ръководено от Симеон Сакскобургготски, унаследен български цар, изясни още Симеонов.
Според него друга е картината в всеобщото схващане във връзка с президента – по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт, сподели още Симеонов.
По думите му трайно слаб интервал е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална вяра сякаш протече мандатът на Петър Стоянов, свързван точно с края на острата рецесия в 1997 година
Вижте още във видеото.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ