„Няма да стане с изпращането на войски на НАТО“. Кой всъщност говори постоянно за милитаризиране у нас?
Сподели
Темата за войната в Украйна за следващ път стана мотив за спекулации и втълпяване на страхове измежду хората. Това че страната ни е на прага на война постоянно бива напомняно от водещи политици в страната – измежду тях е и президентът Румен Радев.
Преди ден от Унгария – страната, която е безжалостен съперник на помощта за Украйна във войната ѝ против Русия, българският държавен глава направи повтори тезите си, че решаването на войната в Украйна може да стане единствено по дипломатически път, само че не и с на още оръжия и войски от страни членки на НАТО.
Часове след изявлението на Радев съветските въоръжени сили цивилни по време на удар по хипермаркет в Харков.
„ Трябва час по-скоро да се намерят дипломатически принадлежности за преустановяване на войната в Украйна. Това няма да стане с повече оръжие, няма да стане с изпращането на войски от страни членки на НАТО “, съобщи президентът пред медиите след срещата си със своя маджарски сътрудник Тамаш Шуйок.
По думите на Радев прекратяването на войната ще стане с повече старания за намиране на мирни решения за това.
Войната в Украйна остава огромното предизвикателство и огромният риск пред нашите страни. Всеки ден продължаването на тази война значи загуба освен за Русия и за Украйна, само че и за всички страни членки. Всеки ден от тази война значи възходящ риск за световната сигурност, сподели Радев и добави:
„ Ние не трябва да допуснем тя да се разрасне и като тримерен обсег, и като активност “.
С това изявление явно президентът насочва вниманието към „ войнолюбците “, както назовава той партиите, подкрепящи военната помощ за Украйна.
Истината е, че тематиката за изпращане на войски, било то български или на друга страна от страните членки на НАТО, не е бил поставян у нас. Темата се поддържа, откакто френският президент Еманюел Макрон изрече такава теза, само че доста скоро стана ясно, че тя не е била подкрепена от членовете на НАТО.
Реакция на изявлението на българския президент пристигна от съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски, който в последните месеци заема изключително дейна прозападна и антируска позиция.
„ Недопустимо и безконтролно е от страна на президента Румен Радев да плаши хората с искрено неистинен закани за присъединяване на натовски войски за потушаване на войната в Украйна. Всеки опит за втълпяване на страхове по този метод демонстрира или предпочитание за нерегламентирана интервенция в хода на предизборната акция или осъществяване на задачите на съветската агитация и хибридна война “, се показва в позицията.
„ Напомням, че всички сходни решения по Конституция може да вземе единствено и само българският парламент. Подчертавам, че пред нас като парламентаристи в никакъв случай не е стоял сходен избор, нито някой е имал сходно желание “, добавя Пеевски.
Служебният министър на защитата Атанас Запрянов съобщи в събота, че НАТО няма желание да праща войски в Украйна и тази тематика не стои на дневен ред.
„ НАТО не има намерение да взе участие във военни дейности и това е една от най-големите спекулации, които не престават да се популяризират, че НАТО има някакви военни планове по отношение на Русия. 75 години честваме на НАТО и няма нито един случай за тези година НАТО да е отвоювал един квадратен метър земя от някоя прилежаща страна на НАТО и да я е включил към територията на НАТО. НАТО се придържа към устава на Организация на обединените нации и е мирна организация за запазване на мира в евроатлантическата зона. Това е истината. НАТО е миролюбива организация “, разяснява Запрянов.
Всъщност кой приказва за милитаризация?
Темата за „ готовност “ и на български войски в Украйна постоянно се употребява от политически партии у нас. Често се вършат опити и да бъде уверено обществото, че се приготвя – нещо, което е неуместно.
В дневния ред у нас е тематиката за връщането на наборната военна работа също е поставяна неведнъж. В последното държавно управление на ГЕРБ и Обединените патриоти, военният министър Красимир Каракачанов нееднократно е защитавал сходна теза.
Тази тематика е доста привлекателна за добиване на политически дивиденти.
Истината е, че в последните години тя се повдига в това число и от хора от обкръжението на президента. И то постоянно в моменти на преходна власт.
Темата за наборната работа се завъртя в медийното пространство, откакто служебният боен министър Димитър Стоянов – сътрудник на Румен Радев от взаимната им военна работа, по-късно основен секретар на президента и понастоящем секретар по сигурност и защита на президентът, изиска от Конституционния съд да направи пояснение дали главният закон в страната позволява наложителна военна подготовка на запасняците.
Това значи – всички тези, които са служили във войската, да бъдат задължени да поддържат военната си подготовка.
В питането на Стоянов до Конституционен съд категорично беше посочено, че не се търси вид за връщане на наборната казарма, само че това беше задоволително, с цел да бъдат насадени милитаристични настроения или страхове.
Това запитване беше отправено в навечерието на първата година от съветската инвазия в Украйна.
Темата е повдигана постоянно и от различен доближен на президента – Стефан Янев, длъжностен боен министър в първото служебно държавно управление на Румен Радев, а след това и два пъти длъжностен министър-председател.
Неговата партия „ Български напредък “ предложиха закон за запасното войнство. Целта на законопроекта беше той да уреди присъединяване на редица публични организации, правата им и подпомагането им в процеса на подготовката на запасняците.
Тогава по данни на вносителите на законопроекта беше посочено, че у нас има на боен доклад 1 250 000 души.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Темата за войната в Украйна за следващ път стана мотив за спекулации и втълпяване на страхове измежду хората. Това че страната ни е на прага на война постоянно бива напомняно от водещи политици в страната – измежду тях е и президентът Румен Радев.
Преди ден от Унгария – страната, която е безжалостен съперник на помощта за Украйна във войната ѝ против Русия, българският държавен глава направи повтори тезите си, че решаването на войната в Украйна може да стане единствено по дипломатически път, само че не и с на още оръжия и войски от страни членки на НАТО.
Часове след изявлението на Радев съветските въоръжени сили цивилни по време на удар по хипермаркет в Харков.
„ Трябва час по-скоро да се намерят дипломатически принадлежности за преустановяване на войната в Украйна. Това няма да стане с повече оръжие, няма да стане с изпращането на войски от страни членки на НАТО “, съобщи президентът пред медиите след срещата си със своя маджарски сътрудник Тамаш Шуйок.
По думите на Радев прекратяването на войната ще стане с повече старания за намиране на мирни решения за това.
Войната в Украйна остава огромното предизвикателство и огромният риск пред нашите страни. Всеки ден продължаването на тази война значи загуба освен за Русия и за Украйна, само че и за всички страни членки. Всеки ден от тази война значи възходящ риск за световната сигурност, сподели Радев и добави:
„ Ние не трябва да допуснем тя да се разрасне и като тримерен обсег, и като активност “.
С това изявление явно президентът насочва вниманието към „ войнолюбците “, както назовава той партиите, подкрепящи военната помощ за Украйна.
Истината е, че тематиката за изпращане на войски, било то български или на друга страна от страните членки на НАТО, не е бил поставян у нас. Темата се поддържа, откакто френският президент Еманюел Макрон изрече такава теза, само че доста скоро стана ясно, че тя не е била подкрепена от членовете на НАТО.
Реакция на изявлението на българския президент пристигна от съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски, който в последните месеци заема изключително дейна прозападна и антируска позиция.
„ Недопустимо и безконтролно е от страна на президента Румен Радев да плаши хората с искрено неистинен закани за присъединяване на натовски войски за потушаване на войната в Украйна. Всеки опит за втълпяване на страхове по този метод демонстрира или предпочитание за нерегламентирана интервенция в хода на предизборната акция или осъществяване на задачите на съветската агитация и хибридна война “, се показва в позицията.
„ Напомням, че всички сходни решения по Конституция може да вземе единствено и само българският парламент. Подчертавам, че пред нас като парламентаристи в никакъв случай не е стоял сходен избор, нито някой е имал сходно желание “, добавя Пеевски.
Служебният министър на защитата Атанас Запрянов съобщи в събота, че НАТО няма желание да праща войски в Украйна и тази тематика не стои на дневен ред.
„ НАТО не има намерение да взе участие във военни дейности и това е една от най-големите спекулации, които не престават да се популяризират, че НАТО има някакви военни планове по отношение на Русия. 75 години честваме на НАТО и няма нито един случай за тези година НАТО да е отвоювал един квадратен метър земя от някоя прилежаща страна на НАТО и да я е включил към територията на НАТО. НАТО се придържа към устава на Организация на обединените нации и е мирна организация за запазване на мира в евроатлантическата зона. Това е истината. НАТО е миролюбива организация “, разяснява Запрянов.
Всъщност кой приказва за милитаризация?
Темата за „ готовност “ и на български войски в Украйна постоянно се употребява от политически партии у нас. Често се вършат опити и да бъде уверено обществото, че се приготвя – нещо, което е неуместно.
В дневния ред у нас е тематиката за връщането на наборната военна работа също е поставяна неведнъж. В последното държавно управление на ГЕРБ и Обединените патриоти, военният министър Красимир Каракачанов нееднократно е защитавал сходна теза.
Тази тематика е доста привлекателна за добиване на политически дивиденти.
Истината е, че в последните години тя се повдига в това число и от хора от обкръжението на президента. И то постоянно в моменти на преходна власт.
Темата за наборната работа се завъртя в медийното пространство, откакто служебният боен министър Димитър Стоянов – сътрудник на Румен Радев от взаимната им военна работа, по-късно основен секретар на президента и понастоящем секретар по сигурност и защита на президентът, изиска от Конституционния съд да направи пояснение дали главният закон в страната позволява наложителна военна подготовка на запасняците.
Това значи – всички тези, които са служили във войската, да бъдат задължени да поддържат военната си подготовка.
В питането на Стоянов до Конституционен съд категорично беше посочено, че не се търси вид за връщане на наборната казарма, само че това беше задоволително, с цел да бъдат насадени милитаристични настроения или страхове.
Това запитване беше отправено в навечерието на първата година от съветската инвазия в Украйна.
Темата е повдигана постоянно и от различен доближен на президента – Стефан Янев, длъжностен боен министър в първото служебно държавно управление на Румен Радев, а след това и два пъти длъжностен министър-председател.
Неговата партия „ Български напредък “ предложиха закон за запасното войнство. Целта на законопроекта беше той да уреди присъединяване на редица публични организации, правата им и подпомагането им в процеса на подготовката на запасняците.
Тогава по данни на вносителите на законопроекта беше посочено, че у нас има на боен доклад 1 250 000 души.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ