Защо Борисов поиска избирателна система като в Гърция?
Той даде образец - и не го прави за пръв път - с Гърция, където десетилетия наред работи друг принцип.
Гърция от доста години - с едно малко спиране - има изборна система, която след деня на вота мощно наклонява везните в интерес на партията, събрала най-вече гласове, колкото и да са те. Известна е като полупропорционално посланичество или подсилена пропорционална система, написа
Основният миг в нея е, че част от депутатските места не се подлагат на избор, а се разпределят откакто излязат крайните резултати. Дълго време това бяха 50 депутати в 300-местен парламент в Атина. гласоподавателите гласоподаваха единствено за 250, а спечелилите механически получаваха още 50.
Целта е да се образува устойчиво болшинство, даващо на спечелилия преимущество да ръководи, даже когато е събрал единствено една трета от всички места.
Така беше от 1974 година до 2016 година, когато ръководещата последна левица SYRIZA-ANEL промени изборния закон. Беше въведена чисто пропорционална система, каквато работи в България, с най-малък предел от 3% от годните гласове за попадане в Народното събрание.
Но имаше значимо изискване - с цел да не се окаже, че ръководещите пренаписват закона в своя изгода, той влиза в действие не на идващите, а на по-следващите избори.
Точно от това се възползва " Нова народна власт " на Кириакос Мицотакис и след идването на власт през 2019 година върна множеството от детайлите на остарялата система със закон от 2020 година Отново с изискването да влязат в действие на по-следващите избори. Така през май 2023 година общите избори доведоха, както се и очакваше да стане по закона на SYRIZA-ANEL, до накълцан парламент и партиите не съумяха да се договорят за сформиране на държавно управление. В забележителна степен Мицотакис има " заслуга " за това, защото известността на партията му бе задоволително висока, с цел да поеме риска да вкара страната незабавно в предварителни избори - само че към този момент по разпоредбите, изменени от " Нова народна власт ".
Новото, наподобяващо ненапълно на остарялото, е, че бонусът депутати не е от 50 души, а зависи от преднината на спечелилия. Който събере най-малко 25% от гласовете, може да разчита на още 20 места. За всеки всеки половин % от гласовете над тези 25% се дава по още един народен представител. Иначе казано, който събере най-малко 40%, получава и оптималния бонус от 50 депутати.
След определянето на бонуса стартира пропорционалното разпределение на останалите места. Тези останали места може да са 250 (ако една партия е събрала най-малко 40% от гласовете на изборите) или цялостният набор от 300, в случай че никоя не е предходна над бонус прага от 25%.
Резултатът е, че " Нова народна власт " получи 40.56% от гласовете, равняващи се на 146 места. С бонуса те станаха 158 - задоволително над прага за болшинство от 151 депутати. Опозиционната СИРИЗА събра 17.83% от гласовете и 47 депутати.
Избирателната интензивност бе 54% (в страната гласуването е наложително, само че никой не постанова наказания при неспазването на закона).
Законът на " Нова народна власт " даде право на гърците в чужбина да гласоподават, само че в случай че най-малко две от последните 35 години са живели в страната и в годината преди изборите или тази на изборите са плащали налози в Гърция. Тази група гласоподаватели не може да гласоподава за съответни депутати, а единствено за партийни листи.
Гърция от доста години - с едно малко спиране - има изборна система, която след деня на вота мощно наклонява везните в интерес на партията, събрала най-вече гласове, колкото и да са те. Известна е като полупропорционално посланичество или подсилена пропорционална система, написа
Основният миг в нея е, че част от депутатските места не се подлагат на избор, а се разпределят откакто излязат крайните резултати. Дълго време това бяха 50 депутати в 300-местен парламент в Атина. гласоподавателите гласоподаваха единствено за 250, а спечелилите механически получаваха още 50.
Целта е да се образува устойчиво болшинство, даващо на спечелилия преимущество да ръководи, даже когато е събрал единствено една трета от всички места.
Така беше от 1974 година до 2016 година, когато ръководещата последна левица SYRIZA-ANEL промени изборния закон. Беше въведена чисто пропорционална система, каквато работи в България, с най-малък предел от 3% от годните гласове за попадане в Народното събрание.
Но имаше значимо изискване - с цел да не се окаже, че ръководещите пренаписват закона в своя изгода, той влиза в действие не на идващите, а на по-следващите избори.
Точно от това се възползва " Нова народна власт " на Кириакос Мицотакис и след идването на власт през 2019 година върна множеството от детайлите на остарялата система със закон от 2020 година Отново с изискването да влязат в действие на по-следващите избори. Така през май 2023 година общите избори доведоха, както се и очакваше да стане по закона на SYRIZA-ANEL, до накълцан парламент и партиите не съумяха да се договорят за сформиране на държавно управление. В забележителна степен Мицотакис има " заслуга " за това, защото известността на партията му бе задоволително висока, с цел да поеме риска да вкара страната незабавно в предварителни избори - само че към този момент по разпоредбите, изменени от " Нова народна власт ".
Новото, наподобяващо ненапълно на остарялото, е, че бонусът депутати не е от 50 души, а зависи от преднината на спечелилия. Който събере най-малко 25% от гласовете, може да разчита на още 20 места. За всеки всеки половин % от гласовете над тези 25% се дава по още един народен представител. Иначе казано, който събере най-малко 40%, получава и оптималния бонус от 50 депутати.
След определянето на бонуса стартира пропорционалното разпределение на останалите места. Тези останали места може да са 250 (ако една партия е събрала най-малко 40% от гласовете на изборите) или цялостният набор от 300, в случай че никоя не е предходна над бонус прага от 25%.
Резултатът е, че " Нова народна власт " получи 40.56% от гласовете, равняващи се на 146 места. С бонуса те станаха 158 - задоволително над прага за болшинство от 151 депутати. Опозиционната СИРИЗА събра 17.83% от гласовете и 47 депутати.
Избирателната интензивност бе 54% (в страната гласуването е наложително, само че никой не постанова наказания при неспазването на закона).
Законът на " Нова народна власт " даде право на гърците в чужбина да гласоподават, само че в случай че най-малко две от последните 35 години са живели в страната и в годината преди изборите или тази на изборите са плащали налози в Гърция. Тази група гласоподаватели не може да гласоподава за съответни депутати, а единствено за партийни листи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ