АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА31 март 2024, 16:43Изневярата“ (част първа): Съдбата си

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

31 март 2024, 16:43

„ Изневярата “ (част първа): Съдбата си няма работа

17 април 2024, 12:36

„ Изневярата “ (част втора): Съдбата си няма работа…

21 април 2024, 11:30

„ Изневярата “ (част трета): Срещата

24 април 2024, 17:01

„ Изневярата “ (част четвърта): Отговорен

15 май 2024, 14:53

„ Изневярата “ (част пета): Животът е необичайно нещо….

28 май 2024, 16:34

„ Изневярата “ (част шеста): Промяната

31 май 2024, 09:50

„ Изневярата “ (част седма): Промяната - Дистанция - Самоизяждане...

18 юни 2024, 13:57

„ Изневярата “ (част осем): Споделена тъга – половин тъга (факт!)

В къщата цареше тишина. Калина и Нико спяха дишайки равно. Той се съблече и с голямо наслаждение съобщи личната си тежест на спалнята. Краката на Оксана минаваха на бърз кадър и след това се връщаха отново в заспиващото схващане на Найден. От своя страна джина също беше приключил чудесна работа. Замаяната му глава не приемеше никаква сериозна мисъл и съня го обгърна, взе го за ръка и поведе към царството на Морфей. Капките дъжд които тропаха по прозореца на спалнята отмерваха в назад преброяване времето до старта на дълбокия сън на Найден. Последно като че ли осъзна, че натрапчиво чува една и съща фраза на Оксана и чупене на чаша.

Дните се заредиха още по-едни и същи. Младото семейство беше потънало в неприятно безмълвие и търсеше още веднъж, някой непряк присъстващ, с цел да се получи диалог посред им. Асен имаше доста задължения и рядко се засичаха. Калина усещаше неналичието му, а напрежението в мъжа и надлежно вдигаше нейното. Опита се няколко пъти да отвори дума и да разпита деликатно, само че не ѝ се получи. Усещаше, че казусът идва от работата на Найден. Проведе приятелско-проучвателен диалог с Оксана. Удари на камък и там, само че женската ѝ вътрешен глас не я лъжеше. Нещо е станало в офиса!.... Беше споделила с приятелката си Елизабет, за невидимия проблем настанил се в душите и дома им. Бети от година към този момент беше в Англия, работеше там в един частен ефирен канал като публицист. Имаше с напрежение всекидневие изискващо от нея да се потвърждава в работата си всеки ден като че ли е за пръв път на работа. Макар и къси, диалозите сред тях бяха наситени и една през друга се засипваха с – кой, какво и по какъв начин. Елизабет я посъветва от психична позиция да помогнете на Найден, като практикува умеенето известно като интензивно слушане. Ако Калина успее да го предразположи да приказва с нея, да не се пробва да дава препоръки, а просто да слуша какво споделя. Е да, но по какъв начин да стане въобще да се стигне до диалог!

Една към този момент, тя просто не устоя, разплака се в банята до момента в който се къпеше. Три тропания на вратата секнаха сълзите ѝ.

Калина какво става? Отвори вратата!- заповедно и остро, гласът на Найден сподели, че не търпи отвод.

Нямаше накъде, отвори вратата от банята, която замъгли за секунда сериозното му лице.

Е, по този начин ли ще я караме? Няма ли да е по-лесно, в случай че това твоето...,  настроение го покажеш пред мен? – и той се подпря на касата на банята показвайки, че няма желание да се мръдне и сантиметър.

Нещо в Калина се прекатурна в стомаха и. Тъжната топка образувала се в душата и, постепенно и несъмнено се трансформира в коктейл от протест, експанзия и незадоволство от положения труд от нея да е чута и видяна. Ококори очи в ступор, за момент си намерения, по какъв начин е допустимо той да не бе забелязал, какъв брой тя желае това да е нейният диалог, а не неговия. Грабна хавлията, изцопа във водата, полуоблечена, полусъблечена, блъсна Найден по едно и също време сграбчвайки го за тениската и го избута със мощ в кухнята. Водата течеше и по двамата, по земята, за малко се подхлъзна само че съумя да резервира равновесие. Спря инерцията на тялото си в масата, от там бутна без да желае чашата с джин на Найден, която повтори елегантния скок на онази в бара и падайки се счупи на пода. Наведена над него, дишаше с прекъсвания, стискаше в юмрука си тениската му. Блъсна я главата от болежка, разбра че в случай че не пусне гнева си да излети някак, токсичното възприятие в нея ще я завлече в черна дупка. Пое надълбоко въздух, пусна тениската на стъписания Найден и отсече:

Колко време те очаквам? Колко време ти би трябвало с цел да схванеш, че твоето неуместно безмълвие ни отчуждава, какво би трябвало да селучи с цел да схванеш, че съм ти най-близката? То не питах елегантно, то не пробвах да те разпукам от някъде, то не пазих тишина, то... просто нямам думи!!!!! Ако самооценката ти е е напълно пришита в работата ти, приказва бе! Явно ти се определяш от това, което правиш в работата си, това, което можеш да предложиш в обществената си среда, а фамилията ти?... Изпадна в меланхолия, от там – цялостна липс на полово предпочитание и липса на връзка! Импотентен в работа - импотентен и в спалнята, и в къщи? Какво става Найдене, какво?...

Найден стана постепенно. Запали цигара и я погледна в очите, които отново плуваха в сълзи. След момент в цялостно безмълвие я подвигна на ръце, душата му се разцепваше на частите като чашите потърпевши от набралото му се напрежение и занесе Калина на спалнята. Тя хлипаше на рамото му, само че нямаше капка противостояние на неговото деяние. Последва най-малко шест степенно гурме меню за което спалнята ще да замълчи вечно. Пир за душата и тялото, шоколад за изстрадалото самообладание на Калина и здрава, мощна глътка горчив джин за Найден.

После тя заспа, беше тотално изморена. Той стана безшумно, възпламени загасената цигара в кухнята и допи джина. Главата му се замота, тъй като твърдият алкохол беше в две трети превес над безалкохолното. Точно това искаше, да изпие три глътки и да се строполи с куха глава. Преди да легне усърдно измете стъклата от пода. Нико щеше да стане необут на сутринта. Легна  в своята част на спалнята и краката на Калина се стовариха над неговите, по този начин както заспиваха когато в миналото любовта се чудеше по какъв начин тъкмо да се разпростре. Така де, но сънят му беше липсващ! Не стрес, не алкохол, не секс, нищо не докара спокойствието. Размишляваше..., време ли е да каже всичко? Размишляваше, ще загуби или ще се довери на разплаканите очи на жена си, която като чуе за неуспеха, няма да се разплаче за изгубената детска на Никола, за неуспеха на лятната им отпуска която нямаше да е на Миконос, за проваленото и започване на работа.... Почувства се предаден от себе си. Искаше да се върне, само че беше заклещен сред неспиращата си вяра за неуспеха на плужека-шеф и вярата, че това в случай че се реализира по-бързо, Калина ще се усмихне и ще го гушка като коала. Размишляваше..., ще поговори отново с Оксана, тя е веща в занаята да измисля изходи.. И заспа някак, само че краката полети с джин отново бяха на напред във времето на прожекцията в съзнанието му. Миришеше на пролетен дамски парфюм в съзнанието му. Калина и Оксана се смееха дружно на една маса в бар. Шумно си споделяха наздраве, едната беше с малинов емайл за устни, а другата с тъмновишнево червило. Той изиска да опита усета на устните и на двете, когато те се разпаднаха и се трансфораха в пепел. Озова се самичък в офиса, видя се в профил, дребен и прикрит под бюрото си, а от някъде миришеше на кафе.... Калина го издърпа за ръка и му се скара, че огромните мъже седят на стол, къде беше в действителност!? Оксана го намаза с гланца си, вишни....