КПКОНПИ реши за спецправосъдието
Специализираното правораздаване е дало резултат в битката с проведената престъпност. Неговото закриване не дава отговор на декларираната цел – битка с корупцията. Това реши КПКОНПИ.
В осъществяване на законовите си пълномощия по координиране на законопроекти, препоръчани от органите на изпълнителната власт, по отношение на съществуването на корупционен риск, КПКОНПИ прегледа предложенията за промени и допълнения в Закона за правосъдната власт. Законопроектът е импортиран от министъра на правораздаването Надежда Йорданова. Предложените промени предвиждаха закриване на Специализирания углавен съд, Апелативния профилиран углавен съд и съответните профилирани прокуратури.
В решението си Комисията приема следното:
„ Специализираното наказателно правораздаване в Република България се основава през 2011 година в отговор на отправените от Европейската комисия (ЕК) през 2009 и 2010 г. рекомендации в отчети на Комисията до Европейския парламент и до Съвета по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция – „ да се основат профилирани структури за правосъдно гонене и изговаряне на решения по каузи за корупция по високите етажи и каузи, отнасящи се до проведената престъпност, като тези структури би трябвало да разполагат със съответната функционална и политическа самостоятелност “. С оглед предлагането за закриване на профилираното наказателно правораздаване, се постанова като наложително изискване да се извърши обективен и прецизен разбор за успеваемостта и качеството за интервала на цялостното му битие, който от началото на 2012 година и до момента липсва.
Неправилен е изложеният мотив в отчета на министъра на правораздаването, че „ Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, дефинирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии “.
С Решение № 10 от 2011 година по конституционно дело № 6/2011 година и Решение № 6 от 27.03.2018 година по конституционно дело № 10/2017 година на Конституционният съд на Република България е оповестено, че профилираните наказателни юрисдикции са съответни на Конституцията, както и че компетентността им не опонира на главния закон. Това постанова извода, че употребяваните причини в претекстовете към законопроекта за закриване на специализирате наказателни съдилища и профилираните прокуратури са едностранни, субективни и неправилни.
От осъществения относителен разбор от Комисията на завършилите със съглашения НОХД по отношение на тези решени с присъда в Софийски градски съд (СГС) и Специализиран углавен съд (СпНС) през 2019 и 2020 година, се откри, че и двете съдилища употребяват института на съглашението в активността си по правосъдие в идентични мащаби. Това от своя страна оборва аргумента на вносителя на законопроекта, за неефективността на профилираното правораздаване с изказванието, че: „ При оценката на успеваемостта особено внимание следва да се обърне и на обстоятелството, че по-голяма част от НОХД завършват със съглашение “. Процентното съответствие на присъдите към споразуменията са както следва: в Софийски градски съд за 2019 година - 41,6/58,4%, за 2020 година - 34,6/65,4%; в СпНС за 2019 година - 35,8/64,2% и за 2020 година - 36,9/63,1 %.
От направените констатации и рекомендации в отчетите на Европейска комисия се постанова извод, че профилираните институции са почнали да реализират съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезнали в действие присъди по каузи за проведена престъпност и отнемането на нелегално добито имущество, както и че промените са почнали да дават резултати. Това от своя страна води до несъотносимост на препоръчаната мярка за закриване на профилираното наказателно правораздаване със декларираната цел/приоритет за битка с корупцията.
По горните аргументи, КПКОНПИ не съгласува, заради съществуване на корупционен риск, описаните предложения за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт.
Решението е изпратено до Комисията по конституционни и правни въпроси и до Комисията по предварителна защита и противопоставяне на корупцията при 47 –то Народно заседание.
Пълният текст на признатото Решение № 14 от 09 02 2022 е оповестено и на интернет-страницата на КПКОНПИ.
На съвещанието, извършено на 09.02.2022 година Комисията прегледа и съгласува изцяло следните законопроекти: Закон за изменение и допълнение на Закона за българските персонални документи, Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния надзор на артикули, свързани с защитата, Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми и Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите ”, се споделя в решението.
В осъществяване на законовите си пълномощия по координиране на законопроекти, препоръчани от органите на изпълнителната власт, по отношение на съществуването на корупционен риск, КПКОНПИ прегледа предложенията за промени и допълнения в Закона за правосъдната власт. Законопроектът е импортиран от министъра на правораздаването Надежда Йорданова. Предложените промени предвиждаха закриване на Специализирания углавен съд, Апелативния профилиран углавен съд и съответните профилирани прокуратури.
В решението си Комисията приема следното:
„ Специализираното наказателно правораздаване в Република България се основава през 2011 година в отговор на отправените от Европейската комисия (ЕК) през 2009 и 2010 г. рекомендации в отчети на Комисията до Европейския парламент и до Съвета по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция – „ да се основат профилирани структури за правосъдно гонене и изговаряне на решения по каузи за корупция по високите етажи и каузи, отнасящи се до проведената престъпност, като тези структури би трябвало да разполагат със съответната функционална и политическа самостоятелност “. С оглед предлагането за закриване на профилираното наказателно правораздаване, се постанова като наложително изискване да се извърши обективен и прецизен разбор за успеваемостта и качеството за интервала на цялостното му битие, който от началото на 2012 година и до момента липсва.
Неправилен е изложеният мотив в отчета на министъра на правораздаването, че „ Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, дефинирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии “.
С Решение № 10 от 2011 година по конституционно дело № 6/2011 година и Решение № 6 от 27.03.2018 година по конституционно дело № 10/2017 година на Конституционният съд на Република България е оповестено, че профилираните наказателни юрисдикции са съответни на Конституцията, както и че компетентността им не опонира на главния закон. Това постанова извода, че употребяваните причини в претекстовете към законопроекта за закриване на специализирате наказателни съдилища и профилираните прокуратури са едностранни, субективни и неправилни.
От осъществения относителен разбор от Комисията на завършилите със съглашения НОХД по отношение на тези решени с присъда в Софийски градски съд (СГС) и Специализиран углавен съд (СпНС) през 2019 и 2020 година, се откри, че и двете съдилища употребяват института на съглашението в активността си по правосъдие в идентични мащаби. Това от своя страна оборва аргумента на вносителя на законопроекта, за неефективността на профилираното правораздаване с изказванието, че: „ При оценката на успеваемостта особено внимание следва да се обърне и на обстоятелството, че по-голяма част от НОХД завършват със съглашение “. Процентното съответствие на присъдите към споразуменията са както следва: в Софийски градски съд за 2019 година - 41,6/58,4%, за 2020 година - 34,6/65,4%; в СпНС за 2019 година - 35,8/64,2% и за 2020 година - 36,9/63,1 %.
От направените констатации и рекомендации в отчетите на Европейска комисия се постанова извод, че профилираните институции са почнали да реализират съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезнали в действие присъди по каузи за проведена престъпност и отнемането на нелегално добито имущество, както и че промените са почнали да дават резултати. Това от своя страна води до несъотносимост на препоръчаната мярка за закриване на профилираното наказателно правораздаване със декларираната цел/приоритет за битка с корупцията.
По горните аргументи, КПКОНПИ не съгласува, заради съществуване на корупционен риск, описаните предложения за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт.
Решението е изпратено до Комисията по конституционни и правни въпроси и до Комисията по предварителна защита и противопоставяне на корупцията при 47 –то Народно заседание.
Пълният текст на признатото Решение № 14 от 09 02 2022 е оповестено и на интернет-страницата на КПКОНПИ.
На съвещанието, извършено на 09.02.2022 година Комисията прегледа и съгласува изцяло следните законопроекти: Закон за изменение и допълнение на Закона за българските персонални документи, Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния надзор на артикули, свързани с защитата, Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми и Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите ”, се споделя в решението.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ