Шестте ръкостискания = три и половина
Специалисти на Фейсбук са ревизирали фамозната Теория на шестте ръкостискания върху данни от обществената мрежа. Оказало се, че всеки двама консуматори на Фейсбук са съединени между тях от по-малко от четири „ ръкостискания “, оповестява изследователският блог на компанията.
Оригиналната доктрина е дефинирана за цялото население на Земята, само че разполагаем на разработчиците били единствено данните от Фейсбук. За разбора били взети другарските връзки на всички 1,59 милиарда регистрирани консуматори на обществената мрежа. Средната дължина на „ веригата хора “ била 4,57, което подхожда на условните 3,57 „ ръкостискания “.
Според експертите тази цифра се снижава. През 2011 година двама консуматори от записаните 721 милиона се разделяли един от различен от 3,74 ръкостискания.
Фейсбук от време на време употребява данните за взаимната връзка на потребителите за проучвателен цели. По-рано беше изяснено, че на политическата багра на лентата с вести въздейства самият консуматор.
Алгоритъмът за асортимент на вести във Фейсбук на практика не се отразявал на това, какъв брой вести от разнообразни „ политически лагери “ виждат потребителите. Основно това се дефинира от състава на приятелите и личните желания на потребителя.
Теорията на шестте ръкостискания за първи път е показана от унгарския публицист Фридеш Каринти през 1929 година в неговия разказ „ Връзките на веригата “. В него се споделя, че има 6 степени на разделяне сред всеки двама души в света, т.е. сред които и да е двама души в света може да се реализира контакт през най-вече 6 души.
По-късно Теорията на шестте ръкостискания е стартирана от американските психолози Стенли Милграм и Джефри Травърс в опита Small World („ Малък свят “) през 1967 година.
Двамата избирали 300 случайни жители на Омаха (щата Небраска) и им изпращали писмо, в което били написани името и адресът на мъж, живеещ на другия завършек на Съединени американски щати. Те трябвало да изпратят писмото на техен прочут или другар, който да го изпрати на различен и по този начин писмото да стигне до посочения мъж.
Всеки, който препрати писмото, трябвало да напише името си, което в действителност дало опция на Милграм и Травърс да изследват връзката сред получилите в началото писмото и човек от другия завършек на Съединени американски щати.
