Йордан Чорбаджийски: Вината и ракиите ще поскъпнат с 10-15%
Спешно би трябвало да се усилят помощите за гроздопроизводителите Виното би трябвало да влезе в Бранд България, виненият туризъм има голям капацитет Поскъпването на напитките тласка потребителите към по-ниския клас Законът за виното и спиртните питиета се нуждае от сериозна рационализация От години молим за стягане на контрола над сивия бранш, споделя Йордан Чорбаджийски в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
Йордан Чорбаджийски е ръководител на УС на Националната лозаро-винарска камара и зам.-председател на Националния съвет по храните. Той е иизпълнителен шеф и член на УС на Black Sea Gold Pomorie, като преди този момент е заемал и други управителни позиции в избата. Носител на премията в категория " Търговия и услуги " от състезанието " Мистър и Мисис Икономика " 2019 година
- Гроздоберът завърши, виното е в бъчвите. Каква е равносметката дотук, господин Чорбаджийски?
-->
- За сметка на отличните качества на гроздето, има съществено повишение на разноските за гроздопроизводителите тази година поради повишаването на препаратите и горивата за тежката техника за обработка на лозята. В същото време от години има проблем с намирането на работна ръка за резитба и гроздобер. Всички тези фактори се отразяват на цената на гроздето. Тя се е повишила с 20% тази година, а това рефлектира върху себестойностите на виното и се отразява на крайната цена към потребителя.
- Какво качество на виното от годишна продукция 2022 очаквате?
- Гроздето тази година е с чудесно качество, само че с по-малко количество, каквато е наклонността през последните години поради повишението на температурите и сушата. Заради климатичните промени имаше и тази година региони в страната, които останаха изумени от градушки, вихър и стихии и за жалост все по-често ще ставаме очевидци на такива събития.
- Пандемията отшумява, само че от здравна рецесия навлязохме в икономическа - поради високите цени на силата и войната в Украйна. Как това се отрази на лозаро-винарския отрасъл? Достатъчни ли са обезщетенията, които бизнесът получава от страната?
- За страдание последните три години влизаме от рецесия в рецесия... Не беше от дълго време началото на пандемията и помним какъв потрес изживяха всички бизнеси, в това число и производителите на питиета. Войната в Украйна докара до нови провокации за сектора, които са свързани с изключение на с повишението на цените на енергоносителите, само че и с доставката на суровините и консумативите за производството на стъкларски произведения, етикети, кашони. Има повишение на цените на всички артикули по веригата на произвеждане на питиета, а като прибавим и повишението на цените на гроздето и разноските за ток и газ за обработка на напитките, сметката на производителите може да излезе единствено с повишение на цените. Компенсациите не са задоволителни, с цел да бъде българското вино конкурентоспособно. Но най-спешно е, казвал съм в доста изявленията, да се усилят средствата и ограниченията за гроздопроизводителите, тъй като те са най-уязвими, а винопроизводството зависи от тяхната суровина!
- Пострадаха ли наши експортьори на вино и спиртни питиета поради глобите против Русия? Компенсирани ли са те?
- Износът към Русия съществено понижа през последните години. По-голямата част от производителите насочиха своята комерсиална политика към Европейския съюз, Англия и Азия. Затова не мисля, че глобите са оказали съществено въздействие върху винопроизводителите в страната. Доколкото ми е известно, не са обезщетени. Държавата няма по какъв начин да компенсира в сходна обстановка. Кои пазари са целеви за бранша зависи от комерсиалната политика на всяко едно от предприятията.
- Как голямата инфлация се отразява на цените на виното и алкохолните питиета и има ли смяна в настройката на потребителите?
- Очакванията ни са от 10-15% растеж на цените на виновността и високоалкохолните питиета. Повишаването е неизбежно, аргументите са ясни: порастват цените на суровините, сметките за консумативи, сила и превоз. При спиртните питиета себестойността е по-висока, тъй като дестилатът се изварява. Поскъпването на напитките ще тласне потребителите към по-ниския клас виновност, bag-in-box разфасовките и домашното произвеждане. Вероятно и употребяваните количества ще намалеят. Борбата с едрите нелицензирани производители за жалост е извънредно сложна до момента в който страната не реши да подложи на по-голям надзор сивия бранш, за което ние от сектора молим от години.
- Миналата седмица имаше митинги на лозари. Вие от дълго време настоявате за съответни помощи за тях. Чуват ли ви ръководещите?
- Настоящият управителен екип в земеделското министерство, в унисон с напъните на предходните държавни управления, показва освен нужното равнище на диалогичност, само че и сериозна ангажираност да отбрани оптимално ползите на сектора и да подкрепи неговото опазване и развиване в границите на всички благоприятни условия, планувани в европейската нормативна уредба.
Трябва да се отдаде дължимото на напъните на министерството за усъвършенстването и одобряването на Националния стратегически проект за развиване на земеделието, както и на желанието му за одобряване на дълготрайна тактика за развиване на лозаро-винарския отрасъл на национално ниво. В резултат на тези старания, доста бяха увеличени и равнищата на подкрепяне посредством държавни помощи в бранша.
- В момента имаме парламент, което е за отбелязване, тъй като за продължителни интервали България е без законодателна власт. Кои са незабавните законодателни промени, касаещи лозаро-винарския бранш, които би трябвало да бъдат направени?
- Законът за виното и спиртните питиета се нуждае от сериозна рационализация, с цел да бъде съответен към актуалната пазарна обстановка.
- В момента се разисква удължаването на бюджета, може да се стигне и до внасяне на нов план, както упорстват някои от партиите. Трябва ли да се създадат промени в данъчните закони, касаещи винарите?
- През годините постоянно сме апелирали не за данъчни закони, касаещи винарите, а за стягане на контрола на сивия бранш. Той е този, който би трябвало да предстои на данъчно облагане и събираемост, с цел да бъдат равнопоставени. За справяне със сивия бранш би трябвало най-много воля. Решението е стягане на контрола над незаконните производители и това може да се реализира посредством мобилни групи на местата, където се продава суровина - пазари, борси и прочие Проверки на и за фискални устройства могат да бъдат осъществени от контролните органи на Национална агенция за приходите, а на записаните дребни дестилерии може да бъде прибавен същият стандарт на надзор, както на лицензираните - с видеонаблюдение и надзор на точките на входовете и изходите.
- Как виждате дълготрайното развиване на бранша? Подкрепяте ли концепцията виното да влезе в Бранд България и да е една от визитните картички за реклама на страната ни пред света? Има ли бъдеще виненият туризъм у нас?
- Виното би трябвало да влезе в Бранд България изрично. Неговото качество и особености би трябвало да бъдат разпространявани пред света. Последните години следим наклонност на повишение на интереса към дейния туризъм, обвързван с визити за разнообразни туристически обекти отвън местоположението на настаняване. Тя ще се отрази позитивно и на винения туризъм, който в България има необикновен капацитет. При нас има цялост от история, обичаи, природа, качествена храна и отлични виновност. Всички фактори са налице. Остава само нуждата от успокоение и здраве за хората и гладко ще последва възобновяване за винения туризъм.
Йордан Чорбаджийски е ръководител на УС на Националната лозаро-винарска камара и зам.-председател на Националния съвет по храните. Той е иизпълнителен шеф и член на УС на Black Sea Gold Pomorie, като преди този момент е заемал и други управителни позиции в избата. Носител на премията в категория " Търговия и услуги " от състезанието " Мистър и Мисис Икономика " 2019 година
- Гроздоберът завърши, виното е в бъчвите. Каква е равносметката дотук, господин Чорбаджийски?
-->
- За сметка на отличните качества на гроздето, има съществено повишение на разноските за гроздопроизводителите тази година поради повишаването на препаратите и горивата за тежката техника за обработка на лозята. В същото време от години има проблем с намирането на работна ръка за резитба и гроздобер. Всички тези фактори се отразяват на цената на гроздето. Тя се е повишила с 20% тази година, а това рефлектира върху себестойностите на виното и се отразява на крайната цена към потребителя.
- Какво качество на виното от годишна продукция 2022 очаквате?
- Гроздето тази година е с чудесно качество, само че с по-малко количество, каквато е наклонността през последните години поради повишението на температурите и сушата. Заради климатичните промени имаше и тази година региони в страната, които останаха изумени от градушки, вихър и стихии и за жалост все по-често ще ставаме очевидци на такива събития.
- Пандемията отшумява, само че от здравна рецесия навлязохме в икономическа - поради високите цени на силата и войната в Украйна. Как това се отрази на лозаро-винарския отрасъл? Достатъчни ли са обезщетенията, които бизнесът получава от страната?
- За страдание последните три години влизаме от рецесия в рецесия... Не беше от дълго време началото на пандемията и помним какъв потрес изживяха всички бизнеси, в това число и производителите на питиета. Войната в Украйна докара до нови провокации за сектора, които са свързани с изключение на с повишението на цените на енергоносителите, само че и с доставката на суровините и консумативите за производството на стъкларски произведения, етикети, кашони. Има повишение на цените на всички артикули по веригата на произвеждане на питиета, а като прибавим и повишението на цените на гроздето и разноските за ток и газ за обработка на напитките, сметката на производителите може да излезе единствено с повишение на цените. Компенсациите не са задоволителни, с цел да бъде българското вино конкурентоспособно. Но най-спешно е, казвал съм в доста изявленията, да се усилят средствата и ограниченията за гроздопроизводителите, тъй като те са най-уязвими, а винопроизводството зависи от тяхната суровина!
- Пострадаха ли наши експортьори на вино и спиртни питиета поради глобите против Русия? Компенсирани ли са те?
- Износът към Русия съществено понижа през последните години. По-голямата част от производителите насочиха своята комерсиална политика към Европейския съюз, Англия и Азия. Затова не мисля, че глобите са оказали съществено въздействие върху винопроизводителите в страната. Доколкото ми е известно, не са обезщетени. Държавата няма по какъв начин да компенсира в сходна обстановка. Кои пазари са целеви за бранша зависи от комерсиалната политика на всяко едно от предприятията.
- Как голямата инфлация се отразява на цените на виното и алкохолните питиета и има ли смяна в настройката на потребителите?
- Очакванията ни са от 10-15% растеж на цените на виновността и високоалкохолните питиета. Повишаването е неизбежно, аргументите са ясни: порастват цените на суровините, сметките за консумативи, сила и превоз. При спиртните питиета себестойността е по-висока, тъй като дестилатът се изварява. Поскъпването на напитките ще тласне потребителите към по-ниския клас виновност, bag-in-box разфасовките и домашното произвеждане. Вероятно и употребяваните количества ще намалеят. Борбата с едрите нелицензирани производители за жалост е извънредно сложна до момента в който страната не реши да подложи на по-голям надзор сивия бранш, за което ние от сектора молим от години.
- Миналата седмица имаше митинги на лозари. Вие от дълго време настоявате за съответни помощи за тях. Чуват ли ви ръководещите?
- Настоящият управителен екип в земеделското министерство, в унисон с напъните на предходните държавни управления, показва освен нужното равнище на диалогичност, само че и сериозна ангажираност да отбрани оптимално ползите на сектора и да подкрепи неговото опазване и развиване в границите на всички благоприятни условия, планувани в европейската нормативна уредба.
Трябва да се отдаде дължимото на напъните на министерството за усъвършенстването и одобряването на Националния стратегически проект за развиване на земеделието, както и на желанието му за одобряване на дълготрайна тактика за развиване на лозаро-винарския отрасъл на национално ниво. В резултат на тези старания, доста бяха увеличени и равнищата на подкрепяне посредством държавни помощи в бранша.
- В момента имаме парламент, което е за отбелязване, тъй като за продължителни интервали България е без законодателна власт. Кои са незабавните законодателни промени, касаещи лозаро-винарския бранш, които би трябвало да бъдат направени?
- Законът за виното и спиртните питиета се нуждае от сериозна рационализация, с цел да бъде съответен към актуалната пазарна обстановка.
- В момента се разисква удължаването на бюджета, може да се стигне и до внасяне на нов план, както упорстват някои от партиите. Трябва ли да се създадат промени в данъчните закони, касаещи винарите?
- През годините постоянно сме апелирали не за данъчни закони, касаещи винарите, а за стягане на контрола на сивия бранш. Той е този, който би трябвало да предстои на данъчно облагане и събираемост, с цел да бъдат равнопоставени. За справяне със сивия бранш би трябвало най-много воля. Решението е стягане на контрола над незаконните производители и това може да се реализира посредством мобилни групи на местата, където се продава суровина - пазари, борси и прочие Проверки на и за фискални устройства могат да бъдат осъществени от контролните органи на Национална агенция за приходите, а на записаните дребни дестилерии може да бъде прибавен същият стандарт на надзор, както на лицензираните - с видеонаблюдение и надзор на точките на входовете и изходите.
- Как виждате дълготрайното развиване на бранша? Подкрепяте ли концепцията виното да влезе в Бранд България и да е една от визитните картички за реклама на страната ни пред света? Има ли бъдеще виненият туризъм у нас?
- Виното би трябвало да влезе в Бранд България изрично. Неговото качество и особености би трябвало да бъдат разпространявани пред света. Последните години следим наклонност на повишение на интереса към дейния туризъм, обвързван с визити за разнообразни туристически обекти отвън местоположението на настаняване. Тя ще се отрази позитивно и на винения туризъм, който в България има необикновен капацитет. При нас има цялост от история, обичаи, природа, качествена храна и отлични виновност. Всички фактори са налице. Остава само нуждата от успокоение и здраве за хората и гладко ще последва възобновяване за винения туризъм.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ