Никола Филипов: Служебният кабинет няма правомощия за пенсионна реформа
Социалната политика е прерогатив на постоянните държавни управления, уточни Никола Филипов във връзка покачването на пенсиите, планувано от 1 октомври.
" Важна тематика, която остана на назад във времето поради политическите драми. Да се покачат пенсиите звучи добре, прелестно е. Всяка една партия, която повишава пенсиите, си дава тип, че мисли за възрастните хора. Въпросът е, от кое място ще дойдат тези пари? Служебният кабинет е парадокс да трансформира пенсионната система, тъй като няма пълномощията. Това е прерогатив напълно на постоянните държавни управления. Предложението е да се покачат с 16 %, само че това ще докара до 2 милиарда спомагателни разноски. Когато се прави такава фундаментална промяна, би трябвало да е ясно от кое място ще дойдат парите. На този стадий такава информация няма. Трябва да се замислим, когато ни дават обещание такива прелестни неща, тъй като парите би трябвало да дойдат някак. Ще има и идната вълна на COVID-19, което значи спад на европейската и нашата стопанска система. Мотивите на Асен Василев за нарастването са концептуално сбъркани. От една страна, има усъвършенстване на макроикономическата конюнктура, имаме повече доходи, остават рисковете с рецесията, заделят се над милиард за подготовка за новата вълна и за поддръжка на бизнеса, само че въпреки това, хем има рецесия, хем има очакване за събираемост на приходите ".
Проблемът в пенсионната система е генерирането на недостиг, сподели още финансистът .
" Нашата пенсионна система е такава, че постоянно ще има редовно генериране на недостиг . Малко над 50 % от бюджета на Национален осигурителен институт се финансира от страната. Представете си го по този начин: като продънена каса ".
Пенсионната промяна сега е популизъм , на мнение е Филипов.
" Когнитивен дисонанс : когато го правеше предходният кабинет, беше популизъм, пазаруване на гласоподаватели. Тази мярка с добавката от 50 лв. беше краткотрайна, струваше 104 милиона лв. на бюджета на месец . Нямаше концепция да продължи постоянно. Това, което в този момент се предлага, е нарастване с над 2 милиарда лв.. Изведнъж обаче се оказа, че това не е популистко. Забележителното е, че едното е отрицателно, а другото е хубаво ". Нужен ли е по-устойчив модел?
" Не е в този момент моментът за смяна на пенсионната система . Моделът все още е добър. Частните фондове са положително нещо. Големият проблем е, че огромна част от българите не се обезпечават на действителната си заплата, това е и повода да се генерира дупката в бюджета на Национален осигурителен институт, а това значи, че всяка година би трябвало да се субсидира от страната . Позитивен миг от пандемията е, че хората схванаха, че би трябвало да се обезпечават на действителните си приходи. Нека да поработи Национален осигурителен институт в настоящата обстановка, да забележим какъв брой пари ще се събират, когато стопанската система се възвърне, когато хората стартират да се обезпечават на действителната си заплата. Тогава можем да стартираме по-задълбочен и логичен спор на тематиката. Механичното нарастване не е решение. Тези пари ще се генерират или с последвало нарастване на налозите, или с нови задължения.
" Важна тематика, която остана на назад във времето поради политическите драми. Да се покачат пенсиите звучи добре, прелестно е. Всяка една партия, която повишава пенсиите, си дава тип, че мисли за възрастните хора. Въпросът е, от кое място ще дойдат тези пари? Служебният кабинет е парадокс да трансформира пенсионната система, тъй като няма пълномощията. Това е прерогатив напълно на постоянните държавни управления. Предложението е да се покачат с 16 %, само че това ще докара до 2 милиарда спомагателни разноски. Когато се прави такава фундаментална промяна, би трябвало да е ясно от кое място ще дойдат парите. На този стадий такава информация няма. Трябва да се замислим, когато ни дават обещание такива прелестни неща, тъй като парите би трябвало да дойдат някак. Ще има и идната вълна на COVID-19, което значи спад на европейската и нашата стопанска система. Мотивите на Асен Василев за нарастването са концептуално сбъркани. От една страна, има усъвършенстване на макроикономическата конюнктура, имаме повече доходи, остават рисковете с рецесията, заделят се над милиард за подготовка за новата вълна и за поддръжка на бизнеса, само че въпреки това, хем има рецесия, хем има очакване за събираемост на приходите ".
Проблемът в пенсионната система е генерирането на недостиг, сподели още финансистът .
" Нашата пенсионна система е такава, че постоянно ще има редовно генериране на недостиг . Малко над 50 % от бюджета на Национален осигурителен институт се финансира от страната. Представете си го по този начин: като продънена каса ".
Пенсионната промяна сега е популизъм , на мнение е Филипов.
" Когнитивен дисонанс : когато го правеше предходният кабинет, беше популизъм, пазаруване на гласоподаватели. Тази мярка с добавката от 50 лв. беше краткотрайна, струваше 104 милиона лв. на бюджета на месец . Нямаше концепция да продължи постоянно. Това, което в този момент се предлага, е нарастване с над 2 милиарда лв.. Изведнъж обаче се оказа, че това не е популистко. Забележителното е, че едното е отрицателно, а другото е хубаво ". Нужен ли е по-устойчив модел?
" Не е в този момент моментът за смяна на пенсионната система . Моделът все още е добър. Частните фондове са положително нещо. Големият проблем е, че огромна част от българите не се обезпечават на действителната си заплата, това е и повода да се генерира дупката в бюджета на Национален осигурителен институт, а това значи, че всяка година би трябвало да се субсидира от страната . Позитивен миг от пандемията е, че хората схванаха, че би трябвало да се обезпечават на действителните си приходи. Нека да поработи Национален осигурителен институт в настоящата обстановка, да забележим какъв брой пари ще се събират, когато стопанската система се възвърне, когато хората стартират да се обезпечават на действителната си заплата. Тогава можем да стартираме по-задълбочен и логичен спор на тематиката. Механичното нарастване не е решение. Тези пари ще се генерират или с последвало нарастване на налозите, или с нови задължения.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ