Социален психолог и изследовател, Филип Зимбардо става известен със своя

Социален психолог и откривател, Филип Зимбардо става прочут със своя извънредно спорен Станфордски затворнически опит, извършен през 1971 година Резултатите от него са класическа проява на силата на обществената обстановка да пречупва персоналната еднаквост и унищожава познатите полезности и морал в условия на лимитирана независимост. Почетен професор по логика на психиката в Станфордския университет, Зимбардо посвещава огромна част от професио­налната си кариера на проучване логиката на психиката на злото (насилието, аноним­ността, експанзията, вандализма, изтезанията и тероризма), а своите наблюдения събира в книгата си „ Ефектът „ Луцифер “ (Изд. „ Изток-Запад “).

(„ Bad premonition “, 1928, Kazimir Malevich)

Институционализираното зло на бездействието

В обстановките, в които злото се практикува, има причинители, жертви и оживели. Често обаче има и наблюдаващи на течащите действия, или хора, които знаят какво става и не се намесват, с цел да оказват помощ или да оспорят злото, и по този начин го подкрепят да упорства посредством бездействието си.

Добрите ченгета са тези, които в никакъв случай не се опълчват на бруталността на тех­ните сътрудници, пребиващи малцинствата по улиците или в задните стаички на поли­цей­ското ръководство. Добрите епископи и кардинали са били тези, които са прикри­вали греховете на техните грабителски енорийски свещеници поради своите по-важни притес­нения за облика на Католическата черква. Те са знаели какво не е наред и не са създали нищо, с цел да се изправят пред в действителност това зло, а по този метод са подпомог­нали тези педерасти да не престават да съгрешават година след година (с крайната цена Църквата да изплати милиарди в компенсации и да се изправи пред многочислени разочаровани последо­ватели).

По същия метод положителните служащи в „ Енрон “, „ УърлдКом “, „ Артър Андерсън “ и редица други сходно корумпирани корпорации в Америка са били тези, които са си затваряли очите, когато счетоводните книги са били подправяни. Нещо повече: както означих по-рано, в Станфордския затворнически опит положителните надзиратели бяха тези, които в никакъв случай не се намесиха в името на страдащите пандизчии, с цел да накарат неприятните надзиратели да олекотят наказванията, като по този метод имплицитно оневиняваха техния непрестанно нарастващ тормоз. Аз бях този, който видя тези несгоди и ограничи единствено насилието на надзирателите с моя намеса, само че разреших психологичния тормоз да изпълва нашия затвор в подземието. Като се сложих в клопката на противоречащите си функции на откривател и шеф на пандиза, бях комплициран от техните двойни условия, които замъглиха фокуса ми върху страданието, осъществяващо се пред очите ми. Следователно аз също бях отговорен в злото на бездействието.

На равнището на националните страни това бездействие – когато е належащо действие – разрешава да процъфтяват всеобщите убийства и геноцид, както стана в Босна и Руанда, и по-наскоро в Дарфур. Нациите, сходно на обособените хора, постоянно не желаят да се ангажират и също отхвърлят сериозността на опасността и потребността от неотложно деяние. Те също са подготвени да повярват на пропагандата на управниците на фона на воплите на жертвите. Освен това постоянно има вътрешен напън върху вземащите решения от тези, които „ вършат бизнес там “ да изчакат.

Един от най-тъжните случаи на институционалното зло на бездействието, които знам, е от 1939 г., когато американското държавно управление и неговият филантроп президент Франк­лин Д. Рузвелт отхвърлят за разрешат на транспортен съд, претрупан с еврейски бежанци, да дебаркира в американско пристанище. Корабът „ Сейнт Луис “ идва от Хамбург, Германия, и плава за Куба с 937 еврейски бежанци, бягащи от Холокоста. Кубинското държавно управление се отхвърля от предходното си единодушие да ги одобри. В продължение на 12 дни тези бежанци и капи­танът на кораба се пробват обезверено да получат позволение от американското държавно управление да влязат в пристанището на Маями, което виждат пред себе си. След като му е отказано позволение да влезе в това или в което и да било друго пристанище, корабът обръща курса и още веднъж пресича Атлантика. Някои бежанци са признати във Англия и в други страни, само че мнозина най-сетне умират в нацистки концлагери. Представете си да сте толкоз покрай свободата и по-късно да умрете като плебей!

Избрано от: „ Ефектът „ Луцифер “, Филип Зимбардо, изд. „ Изток-Запад “, 2017
* „ Bad premonition “, 1928, Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery