Трите бели отрови. Как да се предпазим?
Солта води до артериална хипертония, само че при обезводняване е потребна 
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес:
Тялото ни няма потребност нито от бяло брашно, нито от добавена захар
Трите бели токсини са солта, захарта и бялото брашно. В някои описи вместо брашното има бял ориз, други прибавят още рафинирани храни и по този начин те могат да доближават даже до седем. Всъщност значим е правилото, а точно за вредата от рафинираните храни. Няма да се спирам на всички високо пречистени артикули, които биват наричани " бели токсини ". Ще опиша смисъла на най-широко използваните в България, а точно солта, захарта и бялото брашно.
Както във всички случаи, когато става дума за токсини, по този начин и тук ще стартира с това, че всичко е въпрос на доза. Малки количества натриев хлорид са витално значими за вярното действие на организма.
Но кой яде толкоз малко сол?
По същия метод стои въпросът и с брашното и захарта. Тялото ни няма потребност нито от бяло брашно, нито от добавена захар. Но дано да ги разгледаме поред.
Колкото и скъпа в предишното да е била солта, то в този момент тя е толкоз необятно налична и евтина, че се поставя безусловно на всичко. Особено през есенно-зимния сезон в България потреблението на сол е извънредно огромна: туршии, кисело зеле, обичайните за сезона осолени меса и салами... Изобщо нямаме късмет да спазим здравословната дневна дажба, която се предлага.
Попаднала в организма, солта се усвоява гладко и се разтваря в тъканните течности, което води и до задържане на вода. Забелязали сте, че след банкет на повечко сол изпитвате жадност. Това е по този начин, тъй като, когато се усвои, тя покачва осмотичното налягане на телесните течности, за компенсиране на което организмът изисква повече вода. Грубо казано, стреми се да разреди солта. При това обаче се покачва размерът на циркулиращата в кръвоносната система течност, с което артериалното налягане се повишава. Това е механизмът, по който солта покачва кръвното. При здрави хора, това води до разпъване на една конструкция, наречена сърдечно ухо, която под деяние на този тласък отделя изключително вещество: предсърден натриуретичен пептид. Този самобитен хормон доближава до бъбреците и подтиква отделянето на повече натрий с урината. Така човешкото тяло се избавя от непотребната сол. Когато обаче това продължи задоволително дълго, организмът се нагажда и разказаният нагоре механизъм престава да работи. Резултатът е артериална хипертония. Разбира се, това не е единственият механизъм за развиване на хиперточниана болест, само че несъмнено играе значима роля.
Нека в този момент да разгледаме позитивните аспекти на солта. Когато човек е обезводнен заради диария, повръщане или композиция от двете, една от най-важните стъпки, която би трябвало да предприеме, е рехидратацията. Тя се реализира най-добре със едва солена вода, в която е добавена щипка захар. Звучи като нещо извънредно на усет, само че един от методите да установите какъв брой сте обезводнени е, в случай че този разтвор в действителност ви хареса. Естествените инстинкти на организма взимат превес и
блудкавият разтвор е не просто допустим
само че напряко ви се коства апетитен. Когато се рехидратирате задоволително, установявате, че повече не можете да го пиете, само че пък и към този момент няма потребност от него.
Също по този начин при топло време, изключително когато се натоварвате физически, приемът на сол би трябвало леко да се усили, защото много от нея с губи с потта.
По отношение на захарта нещата звучат малко по-строго. Общо взето нямате потребност от добавена захар. В питателните артикули има задоволително въглехидрати в добре усвоим тип, тъй че организмът не просто да не се нуждае от повече, само че и даже това да е нездравословно. Повечето храни с добавена захар съдържат или захароза, или глюкозо-фруктозен сироп, или царевичен сироп.
Захарозата от тръстиковата и цвекловата захар е най-популярният подсладител по простата причина, че в чист тип е бяло кристално вещество, което елементарно се пакетира, комфортно е за превозване и безпроблемно се използва в семейството. Постъпвайки в организма, от нея се получава глюкоза и фруктоза на равни количества. И двете се усвояват бързо и елементарно, водейки до внезапно повишение на равнището на кръвната захар. Всъщност под " кръвна захар " се схваща точно концентрацията на глюкоза в кръвта. Това води до
внезапно повишение на инсулина
чиято задача е да я вкара в клетките. Вследствие на това равнището на глюкозата спада внезапно. И единствено след 2 часа към този момент имаме ниска кръвна захар, която води до изострено възприятие за апетит. Посягаме към следващата бисквита или вафла и порочният кръг се завърта още един път. Ето по този начин се дебелее от сладко. Когато захарта попадне в клетките, те употребяват една част за своите енергийни потребности, а останалото натрупат във тип на мазнини, към които могат да не посегнат в никакъв случай, в случай че във всеки миг имаме нещо сладичко на една ръка разстояние. Когато това продължи задоволително дълго, инсулиновият рецептор по клетките стартира да става безчувствен, което с времето води до развиване на втори вид захарен диабет с всички произлизащи от това последици. Ще откриете глюкозо-фруктозния сироп като съставна част на сладкарски произведения или може да го приготвите неумишлено като част от рецептата за саралия или когато вършиме конфитюри. Той съставлява захароза, която е разградена на глюкоза и фруктоза, още преди да постъпи в тялото. Това се случва, когато варим захарен сироп с нещо кисело. Сега разбрахте ли
за какво слагаме лимонтузу в мармалада
Причините това да се прави са две. Едната е, че този сироп не кристализира, тоест не се " захаросва ". Другата е, че е по-сладък на усет и по този начин може да се икономиса от другояче по-скъпата захар. В този смисъл глюкозо-фруктозният сироп е малко по-малко нездравословен, по простата причина че захарта в него е по-малко като количество.
Царевичният сироп се употребява най-често в индустрията. Представлява съвсем чиста глюкоза с примеси на малтоза. Получава се от царевично нишесте, разградено до малтоза и глюкоза. Царевично, тъй като царевицата е най-масово отглежданата зърнена просвета на нашата планета и по този начин излиза най-евтино. Иначе от всяко нишесте може да се получи същото. Усвояването на глюкозата е по същия път, който описах нагоре, а малтозата в тялото ни се разгражда до глюкоза.
Говорейки за нишесте, то е главната хранителна съставна част на третата бяла отрова - брашното. Не ме разбирайте неправилно. Със сигурност доста повече хора по света са умрели и не престават да умират от апетит, в сравнение с от това че са яли бял самун. Въпросът е къде да сложим чертата сред рационална приложимост и невъздържание. Аз мисля, че границата се намира там, където от бялото брашно
остава единствено нишесте и глутен
а всички останали съставки на свещеното за нашата просвета пшенично зърно отиват за фураж. Плодовете на пшеницата съдържат необикновено доста скъпи хранителни субстанции - витамини, минерали, мазнини, фибри. При смилането на брашното и рафинирането му множеството от тях се губят. Остава единствено зърненото ядро, формирано от нишесте, напълно малко фибри и белтъка глутен. В тялото нишестето се трансформира в глюкоза, а глутенът се разгражда на аминокиселини. Кривата на повишаване на кръвната захар от бял самун не е толкоз стръмна, колкото е от елементарната захар, само че въпреки всичко е надалеч от потребното. Много по-добре е, когато хлябът е пълнозърнест. Тогава фибрите от обвивката на зърното забавят усвояването на нишестето и равнището на глюкозата в кръвта се повишава доста по-бавно. Отделно, в пълнозърнестото брашно се намират всички тези потребни мазнини, витамини и минерали, които се отстраняват при производството на бяло брашно.
В умозаключение, бих ви посъветвал да ядете
колкото може по-малко модифицирани храни
Яде ви се сладко? Сега във всеки сезон по магазините се намират пресни плодове. Яде ви се самун? Предпочитайте пълнозърнестия. И гледайте да избягвате добавената сол, изключително в случай че сте предразположени към артериална хипертония.
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес:
Тялото ни няма потребност нито от бяло брашно, нито от добавена захар
Трите бели токсини са солта, захарта и бялото брашно. В някои описи вместо брашното има бял ориз, други прибавят още рафинирани храни и по този начин те могат да доближават даже до седем. Всъщност значим е правилото, а точно за вредата от рафинираните храни. Няма да се спирам на всички високо пречистени артикули, които биват наричани " бели токсини ". Ще опиша смисъла на най-широко използваните в България, а точно солта, захарта и бялото брашно.
Както във всички случаи, когато става дума за токсини, по този начин и тук ще стартира с това, че всичко е въпрос на доза. Малки количества натриев хлорид са витално значими за вярното действие на организма.
Но кой яде толкоз малко сол?
По същия метод стои въпросът и с брашното и захарта. Тялото ни няма потребност нито от бяло брашно, нито от добавена захар. Но дано да ги разгледаме поред.
Колкото и скъпа в предишното да е била солта, то в този момент тя е толкоз необятно налична и евтина, че се поставя безусловно на всичко. Особено през есенно-зимния сезон в България потреблението на сол е извънредно огромна: туршии, кисело зеле, обичайните за сезона осолени меса и салами... Изобщо нямаме късмет да спазим здравословната дневна дажба, която се предлага.
Попаднала в организма, солта се усвоява гладко и се разтваря в тъканните течности, което води и до задържане на вода. Забелязали сте, че след банкет на повечко сол изпитвате жадност. Това е по този начин, тъй като, когато се усвои, тя покачва осмотичното налягане на телесните течности, за компенсиране на което организмът изисква повече вода. Грубо казано, стреми се да разреди солта. При това обаче се покачва размерът на циркулиращата в кръвоносната система течност, с което артериалното налягане се повишава. Това е механизмът, по който солта покачва кръвното. При здрави хора, това води до разпъване на една конструкция, наречена сърдечно ухо, която под деяние на този тласък отделя изключително вещество: предсърден натриуретичен пептид. Този самобитен хормон доближава до бъбреците и подтиква отделянето на повече натрий с урината. Така човешкото тяло се избавя от непотребната сол. Когато обаче това продължи задоволително дълго, организмът се нагажда и разказаният нагоре механизъм престава да работи. Резултатът е артериална хипертония. Разбира се, това не е единственият механизъм за развиване на хиперточниана болест, само че несъмнено играе значима роля.
Нека в този момент да разгледаме позитивните аспекти на солта. Когато човек е обезводнен заради диария, повръщане или композиция от двете, една от най-важните стъпки, която би трябвало да предприеме, е рехидратацията. Тя се реализира най-добре със едва солена вода, в която е добавена щипка захар. Звучи като нещо извънредно на усет, само че един от методите да установите какъв брой сте обезводнени е, в случай че този разтвор в действителност ви хареса. Естествените инстинкти на организма взимат превес и
блудкавият разтвор е не просто допустим
само че напряко ви се коства апетитен. Когато се рехидратирате задоволително, установявате, че повече не можете да го пиете, само че пък и към този момент няма потребност от него.
Също по този начин при топло време, изключително когато се натоварвате физически, приемът на сол би трябвало леко да се усили, защото много от нея с губи с потта.
По отношение на захарта нещата звучат малко по-строго. Общо взето нямате потребност от добавена захар. В питателните артикули има задоволително въглехидрати в добре усвоим тип, тъй че организмът не просто да не се нуждае от повече, само че и даже това да е нездравословно. Повечето храни с добавена захар съдържат или захароза, или глюкозо-фруктозен сироп, или царевичен сироп.
Захарозата от тръстиковата и цвекловата захар е най-популярният подсладител по простата причина, че в чист тип е бяло кристално вещество, което елементарно се пакетира, комфортно е за превозване и безпроблемно се използва в семейството. Постъпвайки в организма, от нея се получава глюкоза и фруктоза на равни количества. И двете се усвояват бързо и елементарно, водейки до внезапно повишение на равнището на кръвната захар. Всъщност под " кръвна захар " се схваща точно концентрацията на глюкоза в кръвта. Това води до
внезапно повишение на инсулина
чиято задача е да я вкара в клетките. Вследствие на това равнището на глюкозата спада внезапно. И единствено след 2 часа към този момент имаме ниска кръвна захар, която води до изострено възприятие за апетит. Посягаме към следващата бисквита или вафла и порочният кръг се завърта още един път. Ето по този начин се дебелее от сладко. Когато захарта попадне в клетките, те употребяват една част за своите енергийни потребности, а останалото натрупат във тип на мазнини, към които могат да не посегнат в никакъв случай, в случай че във всеки миг имаме нещо сладичко на една ръка разстояние. Когато това продължи задоволително дълго, инсулиновият рецептор по клетките стартира да става безчувствен, което с времето води до развиване на втори вид захарен диабет с всички произлизащи от това последици. Ще откриете глюкозо-фруктозния сироп като съставна част на сладкарски произведения или може да го приготвите неумишлено като част от рецептата за саралия или когато вършиме конфитюри. Той съставлява захароза, която е разградена на глюкоза и фруктоза, още преди да постъпи в тялото. Това се случва, когато варим захарен сироп с нещо кисело. Сега разбрахте ли
за какво слагаме лимонтузу в мармалада
Причините това да се прави са две. Едната е, че този сироп не кристализира, тоест не се " захаросва ". Другата е, че е по-сладък на усет и по този начин може да се икономиса от другояче по-скъпата захар. В този смисъл глюкозо-фруктозният сироп е малко по-малко нездравословен, по простата причина че захарта в него е по-малко като количество.
Царевичният сироп се употребява най-често в индустрията. Представлява съвсем чиста глюкоза с примеси на малтоза. Получава се от царевично нишесте, разградено до малтоза и глюкоза. Царевично, тъй като царевицата е най-масово отглежданата зърнена просвета на нашата планета и по този начин излиза най-евтино. Иначе от всяко нишесте може да се получи същото. Усвояването на глюкозата е по същия път, който описах нагоре, а малтозата в тялото ни се разгражда до глюкоза.
Говорейки за нишесте, то е главната хранителна съставна част на третата бяла отрова - брашното. Не ме разбирайте неправилно. Със сигурност доста повече хора по света са умрели и не престават да умират от апетит, в сравнение с от това че са яли бял самун. Въпросът е къде да сложим чертата сред рационална приложимост и невъздържание. Аз мисля, че границата се намира там, където от бялото брашно
остава единствено нишесте и глутен
а всички останали съставки на свещеното за нашата просвета пшенично зърно отиват за фураж. Плодовете на пшеницата съдържат необикновено доста скъпи хранителни субстанции - витамини, минерали, мазнини, фибри. При смилането на брашното и рафинирането му множеството от тях се губят. Остава единствено зърненото ядро, формирано от нишесте, напълно малко фибри и белтъка глутен. В тялото нишестето се трансформира в глюкоза, а глутенът се разгражда на аминокиселини. Кривата на повишаване на кръвната захар от бял самун не е толкоз стръмна, колкото е от елементарната захар, само че въпреки всичко е надалеч от потребното. Много по-добре е, когато хлябът е пълнозърнест. Тогава фибрите от обвивката на зърното забавят усвояването на нишестето и равнището на глюкозата в кръвта се повишава доста по-бавно. Отделно, в пълнозърнестото брашно се намират всички тези потребни мазнини, витамини и минерали, които се отстраняват при производството на бяло брашно.
В умозаключение, бих ви посъветвал да ядете
колкото може по-малко модифицирани храни
Яде ви се сладко? Сега във всеки сезон по магазините се намират пресни плодове. Яде ви се самун? Предпочитайте пълнозърнестия. И гледайте да избягвате добавената сол, изключително в случай че сте предразположени към артериална хипертония.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ