На Бъдни вечер на трапезата се слагат ястия и неща, които е родила земята - боб, булгур, жито, орехи, чесън и мед
Бъдни вечер стартира с питката, само че празникът има доста предварителна подготовка, в която са останали доста вярвания, доста обичаи, които се предават в поколенията. Това разяснява в предаването " Утрото на фокус “ на Радио ФОКУС с водещ Ася Александрова преподавателят по хлебарство, сладкарство и кулинария в Pastry Academy и трето потомство хлебар инж. Светлана Генова.
Обредните хлябове са били замесвани с мълчана вода, която се наливала рано заран от близкия извор. Момците пък осигурявали бъдника, който поддържал огъня чак до сутринта, " с цел да е светла идната ни година “. " Обредните хлябове се назовават още боговици и питката за Бъдни вечер би трябвало да бъде постна, а за Коледа в питката се прибавят мед, масло, яйца и така нататък, “ сподели тя и успокои хората, които счита, че маята е скотски артикул, че микроорганизмите в нея не са термоустойчиви на високи температури и умират в процеса на печене.
" Възраждането на хляба с мая стартира от преди десетина години и наистина, това е най-здравословното, най-хубавото, най-вкусното, най-издръжливият самун без никакви добавки, “ уточни още гостът и описа, че украсата върху питката – кръстче, с гроздове, слънце, с житни класове – имат своята символика. Питката се разчупва от най-възрастния член на фамилията, като едно парче се оставя за Богородица и мъртвите, а раздаването стартира отдясно наляво.
" На Бъдни вечер на трапезата се слагали ястия и неща, които е родила земята. Това са фасул, булгур, жито, орехи, чесън, меда от цялото лято. Всичките тези артикули са в рецептите на приготвените от нас ястия: чушки пълнени с фасул, салати, туршии, зеленчуци, плодове, вино. Може да се направи и празнична за Бъдни вечер баница, която е извънредно с постни пълнежи. Самата вечеря на Бъдни вечер е започвала рано.Това има своята символика, с цел да узряват рано житата. Всички сядат на масата и никой не става от масата по време на вечерята. Единствено домакинята можело да става от празничната софра и да върви преведена, с цел да са преведени житните класове и цялостни от жито. “
Коледа също е обвързвана със своите обичаи. " Това е ден на благодарността, ден на амнистия, ден на обич, ден на единодушие, тъй като фамилията още веднъж е дружно. Приготвя се празничната софра, която е изобилна, богата софра с печени прасенца, приготвена капама от предходната нощ, празничната питка, към този момент доста, доста обогатена с разнообразни артикули, с всичко, което е дало стопанството. “ На втория ден на Коледа още веднъж се вършат така наречен боговици, защото денят е отдаден на майката, за Богородица. " Това е празник, който е отдаден на това, че Дева Мария е родила нашия Спасител на света. Денят се чества и като ден на Йосиф, бащата на Христос, и от 1997 година този ден е разгласен за Ден на бащата, “ изясни още инж. Генова. На третия ден, Стефановден, когато е признато да се върви на посетители на кумове, кръсници и по-възрастни родственици.
По думите на майстора на хлябове и трето потомство хлебар, тестото е обич и магия, тъй като примесването на продуктите и процесите, които протичат в него, с цел да го разбухнат и да втаса, са същинско наслаждение за наблюдение. " Когато тестото пораства, пораства, пораства, след това ние го формираме и го оставяме отново да си почине. И към този момент става два пъти по-голямо, набухва. Слагаме го да го печем, украсяваме го, формираме го. Наистина да правиш нещо с ръцете си, би трябвало да вложиш обич. Без обич не става, “ безапелационна е тя, като за преподавателя по хлебарство всяка храна би трябвало да бъде направена с обич.
Обредните хлябове са били замесвани с мълчана вода, която се наливала рано заран от близкия извор. Момците пък осигурявали бъдника, който поддържал огъня чак до сутринта, " с цел да е светла идната ни година “. " Обредните хлябове се назовават още боговици и питката за Бъдни вечер би трябвало да бъде постна, а за Коледа в питката се прибавят мед, масло, яйца и така нататък, “ сподели тя и успокои хората, които счита, че маята е скотски артикул, че микроорганизмите в нея не са термоустойчиви на високи температури и умират в процеса на печене.
" Възраждането на хляба с мая стартира от преди десетина години и наистина, това е най-здравословното, най-хубавото, най-вкусното, най-издръжливият самун без никакви добавки, “ уточни още гостът и описа, че украсата върху питката – кръстче, с гроздове, слънце, с житни класове – имат своята символика. Питката се разчупва от най-възрастния член на фамилията, като едно парче се оставя за Богородица и мъртвите, а раздаването стартира отдясно наляво.
" На Бъдни вечер на трапезата се слагали ястия и неща, които е родила земята. Това са фасул, булгур, жито, орехи, чесън, меда от цялото лято. Всичките тези артикули са в рецептите на приготвените от нас ястия: чушки пълнени с фасул, салати, туршии, зеленчуци, плодове, вино. Може да се направи и празнична за Бъдни вечер баница, която е извънредно с постни пълнежи. Самата вечеря на Бъдни вечер е започвала рано.Това има своята символика, с цел да узряват рано житата. Всички сядат на масата и никой не става от масата по време на вечерята. Единствено домакинята можело да става от празничната софра и да върви преведена, с цел да са преведени житните класове и цялостни от жито. “
Коледа също е обвързвана със своите обичаи. " Това е ден на благодарността, ден на амнистия, ден на обич, ден на единодушие, тъй като фамилията още веднъж е дружно. Приготвя се празничната софра, която е изобилна, богата софра с печени прасенца, приготвена капама от предходната нощ, празничната питка, към този момент доста, доста обогатена с разнообразни артикули, с всичко, което е дало стопанството. “ На втория ден на Коледа още веднъж се вършат така наречен боговици, защото денят е отдаден на майката, за Богородица. " Това е празник, който е отдаден на това, че Дева Мария е родила нашия Спасител на света. Денят се чества и като ден на Йосиф, бащата на Христос, и от 1997 година този ден е разгласен за Ден на бащата, “ изясни още инж. Генова. На третия ден, Стефановден, когато е признато да се върви на посетители на кумове, кръсници и по-възрастни родственици.
По думите на майстора на хлябове и трето потомство хлебар, тестото е обич и магия, тъй като примесването на продуктите и процесите, които протичат в него, с цел да го разбухнат и да втаса, са същинско наслаждение за наблюдение. " Когато тестото пораства, пораства, пораства, след това ние го формираме и го оставяме отново да си почине. И към този момент става два пъти по-голямо, набухва. Слагаме го да го печем, украсяваме го, формираме го. Наистина да правиш нещо с ръцете си, би трябвало да вложиш обич. Без обич не става, “ безапелационна е тя, като за преподавателя по хлебарство всяка храна би трябвало да бъде направена с обич.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ