Софтуерният сектор е най-солидарният и социално отговорен сектор в България.

Софтуерният бранш е най-солидарният и обществено виновен бранш в България. Той внася налози и осигуровки, които са три пъти над междинното за страната, движи потреблението в стопанската система, главен вложител е в смяната на качеството на средата и е важен фактор за задържане на младежите (97% от завършващите софтуерни специалности остават в България) и за привличането на гении от чужбина. Това са главните заключения от постоянния годишен отчет за положението на софтуерния бранш у нас, който се изготвя от време на време от Българската асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ.

„ БАСКОМ направи доста срещи на живо със стотици участници, с цел да повдигнем осведомеността на бизнеса, страната и обособените общности за изкуствения интелекти и опциите, които той дава. Позитивният образец в това отношение е взаимната ни работа с МОН, с което сме на път да изработим насоки за внедряване на изкуствен интелект в учебно заведение. За първи път от много време насам България има късмет да бъде водач в Европа в тази сфера “, означи Доброслав Димитров, ръководител на УС на БАСКОМ.

Резултатите от Барометъра тази година бяха показани дружно с министъра на труда и обществената политика Иванка Шалапатова и заместник-министъра на стопанската система и промишлеността Ивайло Шотев.
Министър Шалапатова очерта пресечните точки на работа сред общественото министерство и БАСКОМ. „ За мен като министър главно предизвикателство са няколко доста тежки трендове в България, за решаването на които ще се веселя на взаимен разговор – първото предизвикателство е демографската рецесия. От една страна имаме застаряващо население, чиито цифрови пълномощия са извънредно ниски, а в това време моята упоритост е да организираме политика за деен живот на възрастните. Дори и над 65 години хората в България имат доста житейска мъдрост и капацитет, само че въпросът е по какъв начин се случи тяхната интеграция в подтекста на цифровия преход. Второто предизвикателство е емиграцията на хора с потенциал от страната. И тук е моят реверанс пред това, което вие вършиме, с цел да създавате една различна визия на младежите да останат в България, да учат, да работят и да получат във вашите компании опция за реализация “, сподели министър Шалапатова, която се ангажира в нейно лице секторът да има благонадежден сътрудник, включително за присъединяване на работодателската организация на високотехнологичните бизнеси в Националния съвет за тристранно съдействие.

На собствен ред заместник-министърът на стопанската система и промишлеността Ивайло Шотев очерта две провокации пред българската стопанска система сега – декарбонизацията и дигитализацията. „ Наблюденията ни са, че пазарът на труда е много динамичен. Разходът, който компаниите вършат, освен по привличане, само че и за задържане на фрагментите, доста се усилва. За да може да се развиваме като страна и стопанска система, в случай че успеем да внедрим цифровизация в предприятията и да се модернизираме, то това ще бъдат едни от главните принадлежности, с които бихме могли да повишим продуктивността на единица труд “, означи заместник-министър Шотев.

Председателят на сродната Асоциация за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST) Илия Кръстев аргументира и нуждата високотехнологичните промишлености да вземат участие интензивно в Националния разговор за тристранно съдействие.

„ От това, какъв брой сме дейни като страна, зависи съумяваме ли да притеглим вложители и да запазим хората в страната. Нека си представим по какъв начин един вложител, работещ на даден пазар, има повишение на разноските приблизително с 25% за последните две години и в идващите две години сигурно единствено от отчисления на пари от бизнеса и хората в страната, разноските му ще се покачат още повече. Тогава към този вложител следва да има връзка какво в действителност този пазар и стопанска система му дават, с цел да остане въпреки всичко в нея. Той да вземем за пример може да има обществени изгоди. Може да му бъдат препоръчани обезщетителни ограничения. България е една от двете страни в Европейски Съюз, които нямат данъчни облекчения за вложения в развойна активност “, сподели Илия Кръстев.

От данните на Барометъра стана ясно, че продължава двуцифреният растеж на приходите в софтуерния бранш, само че темпото му се забавя. Очакваният растеж за 2023 година по данни на асоциацията ще е 12,1% до момента в който през 2022 година той е бил 23,7%. Над 85% от тези доходи са от експорт. През 2022 година делът на експорта на софтуерни артикули и услуги е близо 1/3 от общия размер на износа на услуги в България. Ръстът на приходите от експорт е 25% на годишна база през 2022 година, достигайки 6,35 милиарда лева През 2023 година се чака експортната стойност да нарасне с нови 21% и да доближи до 7,69 милиарда лева

Съотношението на оперативните доходи на софтуерния бранш по отношение на Брутният вътрешен продукт доближава най-високата си в годините стойност от 4,3% през 2022 година Прогнозата за 2023 година е, че растежът на каузи на софтуерния бранш в Брутният вътрешен продукт още веднъж ще се усили и ще доближи близо 4,5%, което ще затвърди позицията на бранша като №1 в стопанската система на услугите в страната.

Очакваният спад на растежа на бранша през актуалната 2023 година Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, изясни по този начин: „ Допреди два месеца смятахме, че ще пораснем с над 20% и това ни изглеждаше реалистично. В последните 2-3 месеца се започнаха годишните договаряния с огромните ни сътрудници от Съединени американски щати и Западна Европа и се вижда, че има несъмнено отрезвяване на тези пазари, а ние сме извънредно подвластни от тях. Добрата вест е, че растеж отново ще има. Той отново ще бъде по-голям от доста от секторите в България и няколко пъти по-голям от растежа на Брутният вътрешен продукт. Но ние постоянно сме били много по-амбициозни. И в този момент следва да покажем още веднъж нашата адаптивност.  Във всяка рецесия има и доста нови благоприятни условия. Изкуственият разсъдък и всеобщото му нахлуване би могло да даде една спомагателна резултатност на българските компании, надлежно неведнъж да усили продуктивността. Това пък може да ни даде конкурентни преимущества, изключително за огромните пазари “, разяснява Брашнаров.

За първи път тази година Барометърът мери и приносa на ИТ гениите към стопанската система на страната през внасяните налози от персоналното ползване (вкл. локални налози и такси). За 2022 година той е бил в размер на 504 млн. лева Прогнозата е, че през 2023 година секторът ще внесе общо над 2 милиарда лева налози (ДДС, налог облага, обществени осигуровки, ДОД и налози през персонално потребление) със своите 58 хиляди работни места        .
Нито една компания – член на БАСКОМ не поддържа въвеждане на автоматизирана формула за годишно нарастване на оптималния застрахователен предел, излиза наяве от вътрешно изследване на асоциацията. Трусовете в данъчно-осигурителната политика са оценени като най-големия народен риск за развиването на бранша. Сред световните опасности са международната икономическа и геополитически рецесии.

По отношение на следствията от навлизането на изкуствения разсъдък – тематика, която БАСКОМ направи забележима в обществения спор през последната година – проучването демонстрира, че над 50% от софтуерните компании в България към този момент употребяват ИИ на някои позиции, а 16% – на всички позиции.

На фона на всичко това БАСКОМ регистрира все по-нарастващо въздействие на софтуерния бранш в публичната и икономическата среда, очевидно разширение на районното наличие отвън столицата и гледище за радикални промени в образованието. По отношение на софтуерното обучение секторът има най-голямо доверие в ИТ академиите и вътрешнофирмените образования по отношение на другите просветителни институции.

Остава дълготраен задължението на софтуерните компании към основаването на нови софтуерни учебни заведения в регионалните центрове посредством разработване на модел и съответна пътна карта за основаването на най-малко 10 сходни учебни заведения в идващите години. От БАСКОМ оповестиха, че в тази посока напредват диалозите с общината във Враца за основаване на софтуерно учебно заведение по сходство на ТУЕС в София и на софтуерните учебни заведения в Бургас, Стара Загора и Варна.

Поради динамичността в развиването на бранша тази година обичайна 5-годишна прогноза за развиването на бранша е сведена единствено до 2025 година Тогава се обрисува броят на заетите в бранша да доближи 72 500 индивида, а приходите да надвишават 12 милиарда лева