Ракът - между стратегиите и реалността
Тези дни някой сподели, че у нас няма човек, в чието семейство или обграждане да няма най-малко един онкоболен. И е по този начин.
В годините мрежата от раково заболели (в най-общия смисъл) в страната се разраства, като през 2023 година тези пациенти са лекувани в 42 лечебни заведения и сложни онкологични центрове (КОЦ). В тях са лекувани по клинични пътеки и амбулаторни процедури общо над 55 000 души.
Данни на " Индекс на лечебните заведения " сочат, че междинната цена лекуването на един болен (според цената на онколекарствата без отстъпките от фирмите) през м.г. е бил 19 602 лева, което е с към 3000 лв. повече от миналата година. Иначе, разноските за един пациент варират в другите лечебни заведения от 1000 лева до над 32 000 лева В същото време публичните пари за онколечение у нас са се нараснали над 2 пъти през миналите 5 години, а резултатите са се влошили.
Въпреки многото лечебни заведения и увеличаващата се стойност на лекуването, неумолимата статистика сочи, че България е единствената страна в Европейски Съюз, в която смъртността от рак пораства, до момента в който в развитите страни наклонността е към намаление, а 5-годишната преживяемост на хората доста по-малко спрямо останалите страни от Европейски Съюз.
Безспорно и у нас, като във всяка цивилизована страна, има написани разнообразни стратегии за скрийниг, само че явно остават единствено на книга, а в практиката мъчно или въобще не работят. Освен многото лечебни заведения, България може да се похвали и с доста експерти, освен това - положителни и на европейско и международно равнище. Спор няма, че всяка година се усилват парите за онколекарства. И макар че на хартия нещата наподобяват " като в Европа ", в същинския живот те не са такива. Много постоянно болните се лутат сред лечебните заведения, където всеки прави това, което той счита за вярно и болен, попаднал на самоотвержен и безрезервен лекар/екип сигурно не е жертван.
У нас, като във всяка модерна цивилизована страна, лекуването на рака (поне на книга!) е гратис за пациента, а упоменатите нагоре суми са от публични пари. Но животът оборва и това, а едно по-задълбочено изследване, извършено наскоро от " Индекс на лечебните заведения ", сподели, че близо три четвърти от пациентите доплащат. Средната сума, която вадят от джоба си, е изчислена на близо 1500 лева, само че тя варира и може да стигне до над 6000 лв.. И това не се е трансформирало, макар поръчките на предходния здравен министър, че ще ограничи доплащанията от джоба на пациента.
България има раков проект
Оказа се обаче, че той не работил, стана ясно през март т.г., когато бе показан Европейският манифест за рака за 2024 година на Европейската организация за битка с рака.
Напоследък като че ли безшумно се подминава тематиката и за раковия указател.
Той има над 70-годишна история и допреди няколко години се сочеше като един от най-пълните и точни в Европа. Очевидно някой с повечко власт и без близки, заболели от рак, е решил, че страната ни няма потребност от него и финансирането му бе лимитирано. Отскоро регистърът е към Националната здравно-информационна система по заповед на Министерство на здравеопазването и от този момент активността му е незнайна, разяснява в радиоинтервю дългогодишният началник на регистъра проф. доктор Здравка Валерианова, която сега управлява отдел " Управление и съгласуваност на стратегии и планове " в УСБАЛО " Проф. Иван Черноземски ". По думите й има значителното комплициране, съгласно което скрийнинговите стратегии се разпознават с пакета за предварителна защита, заплатен от НЗОК и никакви пари не се насочват към тези стратегии, по тази причина и няма по какъв начин да бъдат предотвратявани злокачествените болести.
Проф. Валерианова нееднократно е давала изявленията за ДУМА, в които е обяснявала, че регистърът съдържа информация за всички нови случаи на злокачествени болести, за лекуването, смъртността, преживяемостта, локализация на тумора, демографски фактори, извършено лекуване, географско местоположение, метод на живот, рискови фактори и още към 100 променливи във връзка със болестта. В развитите страни в наши дни указател с сходни данни се употребява за обмисляне и оценка на раковия надзор, както и грижите за болните, за потребностите на диспансерното наблюдаване и прочие Преди да бъде трансфериран към НЗИС, през 2016 година регистърът бе трансфериран към НЦОЗА, само че скоро се оказа, че НЦОЗА няма задоволително финансов и кадрови запас, с цел да обезпечи поддръжка на системата.
В края на 2023 година тогавашният зам.-министър на електронното ръководство Валентин Мундров обави, че в НЗИС ще бъде построен профилиран модул за онкология, който ще съдържа и електронен онкорегистър с данни при диагностициране на пациентите, лекарствена терапия, положение, етап на идентифициране на раковото заболяване, развиване на самото заболяване, мнения на комисиите и прочие
Навярно някой ден и това ще стане.
След многословните пояснения, следва един-единствен въпрос: " Защо? " Защо е този абсурд?
/> Нашата онкология е бюджетно насочена
Доц. доктор Димитър Калев от Съвместна онкологична национална мрежа
Всичко до тук е единствено върхът на айсберга. Пътят на пациента е траектория, натоварена с доста просвета и математически параметри. Тя е тъкмо регламентирана с научни доказателства за последователността в разнообразни стъпки – от скрийнинга, диагностиката, последващите процедури до грижите за пациента. Всички те са разказани и тяхната успеваемост е потвърдена в така наречен управления, учредени на доказателствата. Такива онкологични управления в България не съществуват и нито една клинична пътека на НЗОК не е издигната въз основа на сходно управление. Пътят на пациента в едно лечебно заведение се гради по логаритъм, който се назовава общоприети оперативни процедури, а те се градят на управленията, само че към този момент включват тъкмо избрани стъпки с тъкмо избрани принадлежности, осъществявани от тъкмо избрани специалисти. Те са остойностени по избран метод и с надзор върху тяхната диагностична и лечебна успеваемост. Такива общоприети оперативни процедури в България не съществуват.
Следователно, онкологията на Западна Европа и Северна Америка е експертно центрирана и насочена към пациентите.
Нашата онкология обаче е бюджетно центрирана.
Диалог на политическите институции с същинските специалисти по здравни политики и публично здраве не съществува.
Печалната констатация е, че
онкологията у нас не може
да бъде реформирана от вътрешната страна.
Защото не съществува обществено мислене. Не съществува честен субстрат.
Ще дам образец с пациентка с карцином на гърдата – най-честият при дамите. Жена у нас напипва уплътнения в гърдата си, отива при своя персонален доктор, който би могъл да я изпрати на мамография. Работата обаче е, че мамографският скрийнинг в България изобщо не е издигнат върху условията и стандартите на Европа. След това дамата би трябвало да отиде на биопсия. Поставя й се диагноза. Изследва се със общоприети за науката и наложителни биомаркери. Чак по-късно пациентката отива на оперативно лекуване. То, съгласно стандартите, би трябвало да включва унищожаване на тумора плюс сентинелна лимфна биопсия. Тя съставлява тип хирургия, която избавя дамата от неработоспособност в резултат на солидна лимфна дисекция в подмишницата. Такава хирургия в България не е визирана от НЗОК и не се реализира. Ако някъде я вършат, пациентката би трябвало да я заплати. И по този начин - туморът е отхвърлен, само че той още веднъж би трябвало да бъде хистологично проучен с 4 биомаркера, които не се заплащат от касата. Отново пациентката ще ги заплати. Чак тогава може да стартира нейното лекуване.
Какво вършим, в случай че обаче тя премине през всички тези премеждия и стигне до една метастатична болест? Лекарственото лекуване е издигнато на данните навръх биомаркерите. Така, в последните дни дамата ще агонизира. Ще й трябват палиативни грижи, само че такава помощ в България също няма. Трябва й парентерално хранене, съдържащо белтъци и липиди, само че и то не е проведено и платено от касата. На всички тези стадии, които са строго регламентирани в чужбина, у нас веригата се къса. Пациентите и техните близки
или би трябвало да платят, или да загинат
Българските пациенти бягат в Истанбул, тъй като там има всеобхватни ракови центрове, в които организацията на онкологичните грижи е от входа, от диалога, до последните им часове. Всичко това е научно регламентирано, обвързвано и остойностено.
* Със съкращения от изявлението на доцент Калев при представянето на резултатите от плана " Достъп до онкологична грижа "
Доплащането
То е приблизително 69% съгласно данните от анкета на " Индекс на лечебните заведения ", извършено измежду сред 417 души, провеждали онкологични лекувания през миналите 5 години.
За интервенция са доплащали 56% от интервюираните, като междинната сума е 1732 лева
За проучвания са доплащали към 41% от пациентите приблизително по 455 лева
За биопсия в допълнение пари са давали 25% от пациентите приблизително по 267 лева
За лекарствено лекуване са доплащали 25% от запитаните приблизително по 651 лева (основно за медицински произведения и медикаменти, както и за болничен престой).
За лъчелечение са доплащали 13% от интервюираните приблизително по 364 лева (предимно за медицински произведения и консумативи - при 39%).
Около 55% от запитаните са плащали и за други неща, свързани с онкологичната диагноза, приблизително по 897 лева Например за профилирани хранителни добавки, перука, медицински произведения, естетически интервенции спомагателните пари варират от 100 лева за произведения до 6000 лева за естетически интервенции.
При диспансеризацията и последващото наблюдаване също съвсем постоянно се постанова доплащане> Палиативни грижи ли?
Това разбиране съвсем е непознато за българина. Мъките от последните дни на онкоболните постоянно остават в спомените на околните. Особено в случай че са хора, които едвам свързват двата края. Иначе, има доста частни приюти.
При палиативните грижи въобще не се покрива настаняване в приют, нито реализирането им при домашно лекуване, макар че тогава най-често пациентът остава вкъщи си.
А за зрелостта на едно общество се съди по това по какъв начин изпраща тези, които го напущат. Според
Закона за здравето
всеки български жител с нелечимо заболяване има право на палиативни грижи.
" член 96. (1) Палиативните медицински грижи включват:
1. здравно наблюдение;
2. здравни грижи, ориентирани към обгрижване на пациента, унищожаване на болката и психо-емоционалните резултати на болестта;
3. морална поддръжка на пациента и неговите близки.
(2) (Изм. - Дъждовни води, бр. 59 от 2010 година, в действие от 31.07.2010 г.) Палиативни медицински грижи се оказват от персоналния доктор, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от приюти.
(3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се дефинират с разпоредба на министъра на опазването на здравето ".
Темата е изключително настояща в подтекста на съвремието: колкото и да е несъвършено законодателството ни, българските лекари всеки ден водят борба за оздравяването на пациентите. В наши дни наложително към този момент би трябвало да се приказва и за качеството на живот на онкоболните, а освен за преживяемостта им.
Преди по-малко от две години доцент доктор Николай Йорданов, член на Управителния съвет на Асоциацията за палиативни грижи в България и шеф на бранша " Палиативни грижи " в КОЦ Враца, съобщи: " Болката е най-неприятният, най-плашещия признак на онкологичното заболяване. Опиоидите са без конкуренция за лекуване на раковата болежка все още. Чудя се по какъв начин им е чисто финансово преференциално в Малта, където пазарът е доста по-малък, да имат морфин? Защо в нашия образец пациентката би трябвало да отиде до Гърция, с цел да си купи лекарство за 12 евро, а у нас този медикамент го няма? Очевидно тъй като е на ниска цена и не е преференциално на фармацевтичните компании да го внасят ", уточни доцент Йорданов.
Според него нашето законодателство, в случай че родителят отиде да получи обезболяващо лекарство за детето си от Враца, да вземем за пример, и го заловен служителите на реда, той е наркодилър. Нищо, че придвижва обезболяващи медикаменти за детето си. Такова е законодателството.
Доц. Йорданов изясни още, че клиничната пътека " палиативни грижи за терминално заболели " е 25 дни в границите на 6 месеца и се заплащат по 125 лева дневно, само че единствено за възрастни. Децата не са планувани.
" На опазването на здравето му липсва състрадание, а не пари! ", заключи доцент Йорданов.
Д-р Мими Виткова:
Здравеопазването е като сергия
Най-бедната страна в Европа санкционира най-уязвимата част от популацията си – болния човек.
Онкологичната помощ в страната ни е в извънредно тежко положение. В ранното разкриване на болесттите сме надалеч на задни позиции, предварителната защита е забравена. Като общество сме подготвени да платим повече за по-лоши резултати, когато заболяването се открива късно. Онкологичната мрежа се нуждае от сериозна държавна политика по какъв начин да бъде структурирана. Кои са нашите национални звена в онкологичната помощ, какво е тяхното методично влияние върху мрежата? Може ли всяко лечебно заведение да оперира онкоболен?
... Достигаме до обстановка, в която лечебни заведения, които нямат нищо общо с онкологията, разкриват лъче- или химиотерапия, тъй като това са скъпи действия, които комерсиалният статут на мрежата разрешава. Никой не си задава въпроса какво прави една химиотерапия в кардиологична болница.
... Изборът на екип, медицинските произведения и спомагателните грижи от здравна сестра и санитар са нормативно регламентирани, само че тази наредба не води след себе си изясненост и надзор защо се ползват тези вземания. Изборът на екип се трансформира от право в обвързване на пациента.
... Много постоянно на въпроса какви спомагателни грижи е получил пациентът отговорът е, че според правилника за активността на болничното заведение, това значи, че един път на ден при него може да влезе здравна сестра или санитар. Възниква въпросът, в случай че се постанова да влезе санитар два или пет пъти какво се случва, в случай че пациентът не е доплатил?
... Те са търговски сдружения, могат да вземат за всичко.
... Търговията тежко деформира мисленето в системата. Здравната система е по този начин структурирана, че подтиква празните обороти, тъй като празният оборот носи пари без разноски за лечебното заведение.
... Нужно е политическо единодушие да се откри решение, с цел да се излезе от този търговски уклон на развиване на българското опазване на здравето, тъй като той ни води към увеличение на разноските без това да въздейства на качеството на здравната помощ.
* Със съкращения от изявлението на доктор Виткова при представянето на резултатите от плана " Достъп до онкологична грижа "
В годините мрежата от раково заболели (в най-общия смисъл) в страната се разраства, като през 2023 година тези пациенти са лекувани в 42 лечебни заведения и сложни онкологични центрове (КОЦ). В тях са лекувани по клинични пътеки и амбулаторни процедури общо над 55 000 души.
Данни на " Индекс на лечебните заведения " сочат, че междинната цена лекуването на един болен (според цената на онколекарствата без отстъпките от фирмите) през м.г. е бил 19 602 лева, което е с към 3000 лв. повече от миналата година. Иначе, разноските за един пациент варират в другите лечебни заведения от 1000 лева до над 32 000 лева В същото време публичните пари за онколечение у нас са се нараснали над 2 пъти през миналите 5 години, а резултатите са се влошили.
Въпреки многото лечебни заведения и увеличаващата се стойност на лекуването, неумолимата статистика сочи, че България е единствената страна в Европейски Съюз, в която смъртността от рак пораства, до момента в който в развитите страни наклонността е към намаление, а 5-годишната преживяемост на хората доста по-малко спрямо останалите страни от Европейски Съюз.
Безспорно и у нас, като във всяка цивилизована страна, има написани разнообразни стратегии за скрийниг, само че явно остават единствено на книга, а в практиката мъчно или въобще не работят. Освен многото лечебни заведения, България може да се похвали и с доста експерти, освен това - положителни и на европейско и международно равнище. Спор няма, че всяка година се усилват парите за онколекарства. И макар че на хартия нещата наподобяват " като в Европа ", в същинския живот те не са такива. Много постоянно болните се лутат сред лечебните заведения, където всеки прави това, което той счита за вярно и болен, попаднал на самоотвержен и безрезервен лекар/екип сигурно не е жертван.
У нас, като във всяка модерна цивилизована страна, лекуването на рака (поне на книга!) е гратис за пациента, а упоменатите нагоре суми са от публични пари. Но животът оборва и това, а едно по-задълбочено изследване, извършено наскоро от " Индекс на лечебните заведения ", сподели, че близо три четвърти от пациентите доплащат. Средната сума, която вадят от джоба си, е изчислена на близо 1500 лева, само че тя варира и може да стигне до над 6000 лв.. И това не се е трансформирало, макар поръчките на предходния здравен министър, че ще ограничи доплащанията от джоба на пациента.
България има раков проект
Оказа се обаче, че той не работил, стана ясно през март т.г., когато бе показан Европейският манифест за рака за 2024 година на Европейската организация за битка с рака.
Напоследък като че ли безшумно се подминава тематиката и за раковия указател.
Той има над 70-годишна история и допреди няколко години се сочеше като един от най-пълните и точни в Европа. Очевидно някой с повечко власт и без близки, заболели от рак, е решил, че страната ни няма потребност от него и финансирането му бе лимитирано. Отскоро регистърът е към Националната здравно-информационна система по заповед на Министерство на здравеопазването и от този момент активността му е незнайна, разяснява в радиоинтервю дългогодишният началник на регистъра проф. доктор Здравка Валерианова, която сега управлява отдел " Управление и съгласуваност на стратегии и планове " в УСБАЛО " Проф. Иван Черноземски ". По думите й има значителното комплициране, съгласно което скрийнинговите стратегии се разпознават с пакета за предварителна защита, заплатен от НЗОК и никакви пари не се насочват към тези стратегии, по тази причина и няма по какъв начин да бъдат предотвратявани злокачествените болести.
Проф. Валерианова нееднократно е давала изявленията за ДУМА, в които е обяснявала, че регистърът съдържа информация за всички нови случаи на злокачествени болести, за лекуването, смъртността, преживяемостта, локализация на тумора, демографски фактори, извършено лекуване, географско местоположение, метод на живот, рискови фактори и още към 100 променливи във връзка със болестта. В развитите страни в наши дни указател с сходни данни се употребява за обмисляне и оценка на раковия надзор, както и грижите за болните, за потребностите на диспансерното наблюдаване и прочие Преди да бъде трансфериран към НЗИС, през 2016 година регистърът бе трансфериран към НЦОЗА, само че скоро се оказа, че НЦОЗА няма задоволително финансов и кадрови запас, с цел да обезпечи поддръжка на системата.
В края на 2023 година тогавашният зам.-министър на електронното ръководство Валентин Мундров обави, че в НЗИС ще бъде построен профилиран модул за онкология, който ще съдържа и електронен онкорегистър с данни при диагностициране на пациентите, лекарствена терапия, положение, етап на идентифициране на раковото заболяване, развиване на самото заболяване, мнения на комисиите и прочие
Навярно някой ден и това ще стане.
След многословните пояснения, следва един-единствен въпрос: " Защо? " Защо е този абсурд?
/> Нашата онкология е бюджетно насочена
Доц. доктор Димитър Калев от Съвместна онкологична национална мрежа
Всичко до тук е единствено върхът на айсберга. Пътят на пациента е траектория, натоварена с доста просвета и математически параметри. Тя е тъкмо регламентирана с научни доказателства за последователността в разнообразни стъпки – от скрийнинга, диагностиката, последващите процедури до грижите за пациента. Всички те са разказани и тяхната успеваемост е потвърдена в така наречен управления, учредени на доказателствата. Такива онкологични управления в България не съществуват и нито една клинична пътека на НЗОК не е издигната въз основа на сходно управление. Пътят на пациента в едно лечебно заведение се гради по логаритъм, който се назовава общоприети оперативни процедури, а те се градят на управленията, само че към този момент включват тъкмо избрани стъпки с тъкмо избрани принадлежности, осъществявани от тъкмо избрани специалисти. Те са остойностени по избран метод и с надзор върху тяхната диагностична и лечебна успеваемост. Такива общоприети оперативни процедури в България не съществуват.
Следователно, онкологията на Западна Европа и Северна Америка е експертно центрирана и насочена към пациентите.
Нашата онкология обаче е бюджетно центрирана.
Диалог на политическите институции с същинските специалисти по здравни политики и публично здраве не съществува.
Печалната констатация е, че
онкологията у нас не може
да бъде реформирана от вътрешната страна.
Защото не съществува обществено мислене. Не съществува честен субстрат.
Ще дам образец с пациентка с карцином на гърдата – най-честият при дамите. Жена у нас напипва уплътнения в гърдата си, отива при своя персонален доктор, който би могъл да я изпрати на мамография. Работата обаче е, че мамографският скрийнинг в България изобщо не е издигнат върху условията и стандартите на Европа. След това дамата би трябвало да отиде на биопсия. Поставя й се диагноза. Изследва се със общоприети за науката и наложителни биомаркери. Чак по-късно пациентката отива на оперативно лекуване. То, съгласно стандартите, би трябвало да включва унищожаване на тумора плюс сентинелна лимфна биопсия. Тя съставлява тип хирургия, която избавя дамата от неработоспособност в резултат на солидна лимфна дисекция в подмишницата. Такава хирургия в България не е визирана от НЗОК и не се реализира. Ако някъде я вършат, пациентката би трябвало да я заплати. И по този начин - туморът е отхвърлен, само че той още веднъж би трябвало да бъде хистологично проучен с 4 биомаркера, които не се заплащат от касата. Отново пациентката ще ги заплати. Чак тогава може да стартира нейното лекуване.
Какво вършим, в случай че обаче тя премине през всички тези премеждия и стигне до една метастатична болест? Лекарственото лекуване е издигнато на данните навръх биомаркерите. Така, в последните дни дамата ще агонизира. Ще й трябват палиативни грижи, само че такава помощ в България също няма. Трябва й парентерално хранене, съдържащо белтъци и липиди, само че и то не е проведено и платено от касата. На всички тези стадии, които са строго регламентирани в чужбина, у нас веригата се къса. Пациентите и техните близки
или би трябвало да платят, или да загинат
Българските пациенти бягат в Истанбул, тъй като там има всеобхватни ракови центрове, в които организацията на онкологичните грижи е от входа, от диалога, до последните им часове. Всичко това е научно регламентирано, обвързвано и остойностено.
* Със съкращения от изявлението на доцент Калев при представянето на резултатите от плана " Достъп до онкологична грижа "
Доплащането
То е приблизително 69% съгласно данните от анкета на " Индекс на лечебните заведения ", извършено измежду сред 417 души, провеждали онкологични лекувания през миналите 5 години.
За интервенция са доплащали 56% от интервюираните, като междинната сума е 1732 лева
За проучвания са доплащали към 41% от пациентите приблизително по 455 лева
За биопсия в допълнение пари са давали 25% от пациентите приблизително по 267 лева
За лекарствено лекуване са доплащали 25% от запитаните приблизително по 651 лева (основно за медицински произведения и медикаменти, както и за болничен престой).
За лъчелечение са доплащали 13% от интервюираните приблизително по 364 лева (предимно за медицински произведения и консумативи - при 39%).
Около 55% от запитаните са плащали и за други неща, свързани с онкологичната диагноза, приблизително по 897 лева Например за профилирани хранителни добавки, перука, медицински произведения, естетически интервенции спомагателните пари варират от 100 лева за произведения до 6000 лева за естетически интервенции.
При диспансеризацията и последващото наблюдаване също съвсем постоянно се постанова доплащане> Палиативни грижи ли?
Това разбиране съвсем е непознато за българина. Мъките от последните дни на онкоболните постоянно остават в спомените на околните. Особено в случай че са хора, които едвам свързват двата края. Иначе, има доста частни приюти.
При палиативните грижи въобще не се покрива настаняване в приют, нито реализирането им при домашно лекуване, макар че тогава най-често пациентът остава вкъщи си.
А за зрелостта на едно общество се съди по това по какъв начин изпраща тези, които го напущат. Според
Закона за здравето
всеки български жител с нелечимо заболяване има право на палиативни грижи.
" член 96. (1) Палиативните медицински грижи включват:
1. здравно наблюдение;
2. здравни грижи, ориентирани към обгрижване на пациента, унищожаване на болката и психо-емоционалните резултати на болестта;
3. морална поддръжка на пациента и неговите близки.
(2) (Изм. - Дъждовни води, бр. 59 от 2010 година, в действие от 31.07.2010 г.) Палиативни медицински грижи се оказват от персоналния доктор, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от приюти.
(3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се дефинират с разпоредба на министъра на опазването на здравето ".
Темата е изключително настояща в подтекста на съвремието: колкото и да е несъвършено законодателството ни, българските лекари всеки ден водят борба за оздравяването на пациентите. В наши дни наложително към този момент би трябвало да се приказва и за качеството на живот на онкоболните, а освен за преживяемостта им.
Преди по-малко от две години доцент доктор Николай Йорданов, член на Управителния съвет на Асоциацията за палиативни грижи в България и шеф на бранша " Палиативни грижи " в КОЦ Враца, съобщи: " Болката е най-неприятният, най-плашещия признак на онкологичното заболяване. Опиоидите са без конкуренция за лекуване на раковата болежка все още. Чудя се по какъв начин им е чисто финансово преференциално в Малта, където пазарът е доста по-малък, да имат морфин? Защо в нашия образец пациентката би трябвало да отиде до Гърция, с цел да си купи лекарство за 12 евро, а у нас този медикамент го няма? Очевидно тъй като е на ниска цена и не е преференциално на фармацевтичните компании да го внасят ", уточни доцент Йорданов.
Според него нашето законодателство, в случай че родителят отиде да получи обезболяващо лекарство за детето си от Враца, да вземем за пример, и го заловен служителите на реда, той е наркодилър. Нищо, че придвижва обезболяващи медикаменти за детето си. Такова е законодателството.
Доц. Йорданов изясни още, че клиничната пътека " палиативни грижи за терминално заболели " е 25 дни в границите на 6 месеца и се заплащат по 125 лева дневно, само че единствено за възрастни. Децата не са планувани.
" На опазването на здравето му липсва състрадание, а не пари! ", заключи доцент Йорданов.
Д-р Мими Виткова:
Здравеопазването е като сергия
Най-бедната страна в Европа санкционира най-уязвимата част от популацията си – болния човек.
Онкологичната помощ в страната ни е в извънредно тежко положение. В ранното разкриване на болесттите сме надалеч на задни позиции, предварителната защита е забравена. Като общество сме подготвени да платим повече за по-лоши резултати, когато заболяването се открива късно. Онкологичната мрежа се нуждае от сериозна държавна политика по какъв начин да бъде структурирана. Кои са нашите национални звена в онкологичната помощ, какво е тяхното методично влияние върху мрежата? Може ли всяко лечебно заведение да оперира онкоболен?
... Достигаме до обстановка, в която лечебни заведения, които нямат нищо общо с онкологията, разкриват лъче- или химиотерапия, тъй като това са скъпи действия, които комерсиалният статут на мрежата разрешава. Никой не си задава въпроса какво прави една химиотерапия в кардиологична болница.
... Изборът на екип, медицинските произведения и спомагателните грижи от здравна сестра и санитар са нормативно регламентирани, само че тази наредба не води след себе си изясненост и надзор защо се ползват тези вземания. Изборът на екип се трансформира от право в обвързване на пациента.
... Много постоянно на въпроса какви спомагателни грижи е получил пациентът отговорът е, че според правилника за активността на болничното заведение, това значи, че един път на ден при него може да влезе здравна сестра или санитар. Възниква въпросът, в случай че се постанова да влезе санитар два или пет пъти какво се случва, в случай че пациентът не е доплатил?
... Те са търговски сдружения, могат да вземат за всичко.
... Търговията тежко деформира мисленето в системата. Здравната система е по този начин структурирана, че подтиква празните обороти, тъй като празният оборот носи пари без разноски за лечебното заведение.
... Нужно е политическо единодушие да се откри решение, с цел да се излезе от този търговски уклон на развиване на българското опазване на здравето, тъй като той ни води към увеличение на разноските без това да въздейства на качеството на здравната помощ.
* Със съкращения от изявлението на доктор Виткова при представянето на резултатите от плана " Достъп до онкологична грижа "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ